Това удивително дърво е високо 12 метра. Расте в Бразилия, Парагвай, Боливия и на север в Аржентина. Известно е със своите плодове, растящи на ствола и клоните.

Диаметърът на плодовете му е около 4 сантиметра. Под кожицата на плода се намира сладка, розова и студена маса, задно със семена от едно до четири на брой.

Гроздовото дърво дава плод два пъти в годината.

От тях се правят мармалади, желета, сокове и червено вино. Освен това се използват и в медицината за лечение на слънчеви изгаряния, диарии, дизинтерия и астма.

В редица тропически страни, като Колумбия, Перу, Панама, Куба, Уругвай и Филипините това дърво се развъжда като култура.

На цайлонското желязно дърво новите листа са жълти, розови или червени, а след това стават зелени.

Бенгалският фикус се отличава с особена форма на живот. На огромните хоризонтални клони възрастното дърво формира въздушни корени, растящи надолу. Достигайки земята, те се вкореняват и образуват нови стволове. Така това дърво може да обхване площ от няколко хектара.

На островите в Югоизточна Азия расте евкалиптово дърво с многоцветна кора.

Младата кора на дървото е ярко зелена, но постепенно различни участъци съзряват и се оцветяват във всички нюанси на дъгата.

Хората от страни, където е много горещо посаждат около домовете си палми. Те са доста издържливи и дълготрайни растения. По време на силните зимни дъждове те не замръзват, а горещото лятно слънце не ги суши и не ги лишава от красивата им листна маса. Те са постоянно зелени и по тях зреят плодове. Тях ги засаждат, както в езически, така и в християнски храмове.

По стар обичай, хората връзват към върховете на палмите камъни броят, на които расте с увеличаване ръста на дървото. Това се прави с цел, дървото да пуска по дълбоко корените си в земята и по-добре да се укрепи ствола му.

Така и Господ допуска в нашият живот скърби и страдания. Страданието е сила, която извайва изумруд от глината и елмаз от въглищата. Страданието не само ни прави по-добри, , но изгражда в нас способност да помагаме и на другите да станат такива. То ни подготвя добре да стъпим на арената на живота. Чрез тази школа Йосиф премина предателството на братята си и тъмницата в Египет, а Давид преживя гоненията и преследванията.

Трудно се приемат ударете от хора, които нямат чувство за такт. Трудно е да страдаш незаслужено, без да изпитваш огорчение. Тежко е да запазиш любовта в сърцето си, когато от всички страни се излива злоба, неблагодарност, неразбиране, презрение, мъка и оскърбления. Бог допуска неописуеми несправедливости да се стоварят върху човека, за да израсне в любов.

Точно, както слънцето не е достатъчно, за да се развие плода, така и радостта и щастието не стигат за усъвършенстване на човешкия характер. Страданието служи като тор в усъвършенстването ни в любов. Тук на земята, ние минаваме школата на страданието, за да познаем любовта. Този, който не е изпитал мъка и страдание, си остава дете завинаги.

Талантът зрее на тихо място, а характерът се закалява в житейските бури.

Банана в действителност не е дърво, а гигантска трева. Големият ствол се явява тревист псевдоствол, на който израстват гроздове от жълти, зелени и червени банани.

След това псевдостволът загива и на негово място израства нов.

Уловихте ли разликата? При дървото стволът е постоянен, а при тревата е „само за един път“.

Малките връзки банани, които се продават у нас, не са истинските гроздове от растението, а само техни малки фрагменти. Един голям грозд може да достигне тегло до 50 кг.

Бананите, които ние ядем се отглеждат по специален начин, така че вътре да няма семки. По тази причина вие не можете да отглеждате банани от тези, които сте купили. Плодовете на дивите банани съдържат много големи костилки.

Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.