Испанската компания Vortex Bladeless е разработила нов тип вятърна турбина, лишена от  лопатки. Новата вятърна турбина представлява мачта изработена от леки материали.
Инсталацията напомня на гигантска цигара. Вътре е куха. Полутвърдите стени са изработени от фибростъкло.
За разлика от конвенционалните вятърни турбини нова система не се върти. Под въздействието на вятърът структурата се колебае и така изработва електричество.
Тази вятърна турбина може да генерира повече енергия за по-малко време, защото нейните габарити са много по-малки от традиционните ветрени турбини.
Освен това, конструкцията дава възможност да се поставят повече една до друга такива, а това е важен фактор за проектиране и строителство на големи ветрени станции.

В северната столица е представен дирижабъла, създаден от група ентусиасти специално за експедиция до Северния полюс. Летателният апарат вече е сглобен и тестван от конструкторите.
Истина е, че от класическия модел на ерата на дирижабъл, който приключи още през 30-те години на миналия век, новият дизайн е с редица подобрения.
Старта му е запланиран през 2016 г. Експедицията ще започне от Санкт Петербург, след това е планирана спирка в Северна Норвегия, Свалбард и руската полярна станция „Борнео“. Този маршрут е почти идентичен с експедицията на Умберто Нобиле и Роалд Амундсен състояла се през 1926 г.
Дължината на дирижабъла е 40 метра, крейсерска скорост – 140 мили в час. В него могат да се настанят 8 човека.
Опитен модел е оборудван с електрически мотор, аналог за пътуване до Северния полюс ще остане бензиновия.

Ние живеем в един удобен свят където всичко се върти около нас – хората. Може би преди няколко века, ние бяхме наистина по-близо до природата. Но съвременната цивилизация е нестабилния път, който може да доведе до смъртта й.
Ние виждаме плодовете на това, което правим: къщи, коли, пейзажи, но нас ни няма сред всичко това.
Цялата съвременна цивилизация не може без електричество. Ако то изчезне, станциите ще изгният и природата ще си вземе своето.
Без значение как сме се опитвали да покорим самата земя, природата в крайна сметка ще вземе своите жертви.

Art Studio на британската столица PriestManGoode заедно с управление на транспортната система в Лондон представи своя план за бъдещето на лондонското метро, наречен „New Tube for London“. В близко бъдеще британското метрото напълно ще промени външния си вид, ще стане по-модерно и ще се откаже от машинистите си.
С дизайна на вагоните авторите са били ангажирани в продължение на три години. Новите влакове ще отговарят на всички съвременни реалности на лондонското метро, а именно – големи тълпи, особено по време на пиковите часове. Поради това между вагоните ще се поставят нови шарнири, което ще позволи на пътниците да се движат свободно по цялата дължина на влака. Вратите ще бъдат много широки, а станцията е оборудвана със защитни стени от стъкло, обезопасяващи  пътниците в пиковите часове.
Вагоните ще бъдат снабдени с дисплеи от течен кристал, по които ще се показва информацията в реално време, във всяка точка ще има достъп до безжичната мрежа Wi-Fi. Но най-съществената промяна ще бъде безпилотният контрол на влаковете, които ще работи в автоматичен режим, както и влаковете, обслужващи теснолинейната железопътна линията Docklands.
Управлението на транспорта в Лондон планира да закупи 250 нови влакове и да ги пусне по линиите през 2022. Метрото ще работите 24-часа в денонощието. Срокът на експлоатация на вагоните ще бъде 40 години.

За момента в космоса можем да се отправим само по един начин – на борда на космически кораб, изстрелян от повърхността на Земята с помощта на ракета носител. Това е изклщчително скъпо и опасно, за това такова пътуване могат да предприемат здрави хора, преминали специална подготовка.
Алтернатива на космическия кораб и ракетите се явява космическия асансьор, направен от изключително издържливи въжета, свързващи повърхността на земята и специална космическа станция, намираща се на много висока хелиостационарна орбита.
Поради  отсъствие на технологии необходими за изграждането на космически асансьор, тези асансьори все още са обект на научната фантастика.
Въпреки това, благодарение на многочислените групи от учени по целия свят появата на тези технологии се очаква в близкото бъдеще и някои от компаниите вече планират строителство на космически асансьор.
Към тези компании се включва и японската строителна компания Obayashi, представители на която обявяват пред света плановете си да изгради функциониращ космически асансьор до 2050.
Според предварителния проект, космическият асансьор ще се издигне на височина от около 96 000км. На такова голямо разстояние и достатъчно ниска скорост на движение преместването на транспортни капсули в асансьора ще пътуват в едната посока около 7 дни. Но, като се има предвид факта, че този път ще се извършва в сравнително комфортна среда и ще бъде по-безопасно, отколкото в космически кораб, то от такова пътуването в космоса ще се възползват дори и обикновените хора.
От икономическа гледна точка, хора и доставка на товари с помощта на космически асансьор ще бъде много по-изгодно от традиционния метод за стартиране на ракети от повърхността на планетата.
В света все още липсват технологии, които ще направят възможно осъществяването на идеята за космически асансьор в реалност. И най-важната пречка за това е отсъствието на материали, от които да се направят необичайно дълги, леки и изключително здрави кабели, за да издържи натоварванията от движещи се превозни капсули на асансьора и собственото ни тегло.
Ние вече имаме някои нови материали, които са сто пъти по-здрави от стоманата с значително по-ниско специфично тегло. В момента налични технологии позволяват да се произвеждат въглеродни нанотръби с дължина до три сантиметра. От този материал, за съжаление, не е възможно да се направят въжета с голяма дължина. Но поне се надяваме, че скоро ще се появи технология, с която ще бъде възможно да се получат нанотръба или нещо подобно с неограничена дължина, което ще  позволи да се реализират планове на учените.