Децата бяха настойчиви:

– Татко, позволи ни да гледаме този филм.

– Какво толкова само няколко нецензурни думи

– Е и малко неподходящи сцени със секс.

– Но това ще ви навреди, – каза баща им.

– Малкото няма да ни навреди, – настояваха те.

Баща им отказа и продължи да им дава примери, колко опасно може да бъде това „малко“, но те изобщо не го слушаха.

Накрая той изпече любимите им лакомства и им каза:

– Този път съм добавил нова съставка – кучешки лайна. Сложил съм съвсем малко, вярвам няма да ви навреди.

Никое от децата не искаше да опита новоизпечените лакомства.

Бащата бе успял да докаже какво може „малкото“.

Поставете си стандарти, живейте според тях и не правете компромиси, когато другите ви подтикват да го направите.

Не вярвайте на лъжите „само веднъж“ или „малко няма да навреди“!

Само защото някой друг прави нещо, това не го прави правилно за вас.

Не трябва да позволяваме на страха от това, което хората мислят за вас, да ви води до компромис с моралното ни поведение.

Ако вярата ни в Исус е истинска и искрена, тогава ще бъдем същите във всяка ситуация.

 

Времето напредваше, но родителите не бързаха да се разотиват. Те все още обсъждаха проблемите свързани с децата им и търсеха изход за всяка възможна ситуация.

– Нашите домове трябва да бъдат място на морални, духовни, социални, емоционални, физически преимущества, – повиши тон една изрусена майка.

– Ако мислите, че можете да правите вашите си работи в уединението на собствения си дом, по-добре помисли отново! – обади се един мустакат татко.

– Бог е извършил своята работа и ние ще претърпим сериозни последствия, ако откажем да следваме Неговите инструкции за нашите домове, – наблегна дребна женица.

– Разрушение и унищожение са днес навсякъде около нас, – измърмори недоволно очилат мъж.

– Какво точно имате предвид? – настоя да узнае слаба накъдрена младолика жена.
– Говоря за това унищожение,  – започна да обяснява мъжът с очилата, – с което пряко е свързано с отричането на моралното, духовното, емоционалното и социалното обучение на нашите деца.

– Ако не поверим децата си на Бог и на Неговите начини за промяната им в живота, – надигна се пълна жена, изпълнена с ентусиазъм в живота, – те ще разработят свои стандарти и ценности, които са основани на това, което чувстват и мислят приятелите им или това, което изглежда като подходяща според тях работа.

– Така в едно поколение ще създадем видим хаос и объркване, което ще е резултат от „търсенето“ на децата ни на пътя в живота, – отбеляза доста възрастен господин, които може би бе дядо на някое от децата, защото беше прекалено възрастен за баща.

– Бог ни инструктирал да говорим и даваме пример как да се живее и това не е някакъв шаблон или догма, а нещо, което наистина работи, – натърти плешив мъж с големи ококорени очи.

– Ако искаме да предотвратим разочарованието от развитието на деца си,  – заключи червенокоса жена, която бе учителката на децата, чийто родители обсъждаха важни теми за бъдещото на  наследниците си, – нашите домове трябва да бъдат места на морална и духовна награда за тези, които живеят в тях.

Радослав се беше родил като повечето деца по негово време. Родителите му бяха бедни, дори според скромните стандарти на онова време. Баща му беше продавач, а майка му метачка. Живееха в малък апартамент в един нисък блок. Храната им беше оскъдна. Когато се връщаше от училище се молеше да не види багажа на семейството им изхвърлено на пътя за неплатени сметки.

Той имаше брат и сестра. Нямаше колело и скъпи играчки. Майка му купуваше стар хляб. На филийки намазваше мармалад и заедно с малко чай прекарваха в повечето от дните.

Радослав имаше само два ката дрехи, едните за всеки ден и едни за празник. Обувките му бяха стари и често кърпени, а чорапите се перяха всяка вечер. Скоро получи от баща си нов костюм. Той много се гордееше с него.

Няколко седмици по-късно облечен в новия си костюм заедно с баща си се качиха на тролея и отидоха на гости при един техен роднина, който беше заможен адвокат. Баща му носеше кекс, който майка му беше направила.

Когато пристигнаха, ги посрещна братовчед му Тихомир, който внимателно огледа Радослав. ИзведнъжТихомит избухна в смях:

– Та това е старият ми костюм, – започна да подскача наоколо. – Ей, хора, погледнете, той носи старите ми дрехи!

Радослав беше потресен. През останалото време от посещението беше с изчервено лице, резултат от унижението, което беше преживял.

Докато пътуваха в тролея обратно към къщи, Ради се бореше със сълзите си. Той видя как баща му размени кекса с един куфар пълен с дрехи.

– Не разбирам, – погледна остро баща си, – Ти си вярващ човек. Братовчед ти не е. Ти се молиш всеки ден, той не. Те имат всичко, което си пожелаят, а ние нямаме нищо.

Бащата разбираше напълно болката на сина си. Той кимна с глава и каза с леко напевен глас:

– Това, че живеем според Божията повеля, съблюдавайки Словото Му е правилно. Бог не наказва никого неочаквано. Предупреждава го, изпраща хора да му открият истината, но изчаква. Бог знае какво прави.

Радослав разбираше, че баща му е напълно прав. Това беше последният път в живота му, когато съдеше според това какво и колко притежава човек.

В Холандия, през втората половина на 2014 от банкерите ще се изисква да полагат специална клетва. Това е първата инициатива от такъв род в Европа.
През януари са я положили всички членове на управителните органи на холандските кредитните институции. В клетвата се казва: „Заклевам се, че ще направя всичко възможно да се запази и увеличи доверието във финансовия сектор. Нека Бог да ми помогне в това“.
За атеисти е измислен алтернативен вариант. Клетвата трябва  да донесе 90 хиляди работника във финансовата сфера. За банкерите, които нарушават тържественото обещание, ще има наказание.
По-специално, те могат да бъдат поставени в специален „черен списък“, да бъдат наказани или глобени. Санкциите за лъжесвидетелите ще се прилагат от 2015 година.
За идентифициране на престъпници в холандските банки се създават дисциплинарни комисии и трибунали по образеца на съществуващите за брокери и инвестиционни консултанти. Комисията ще работи само с тези банкери, които дават клетва.
Подобно на Холандската клетва са дали и банкерите на Австрия. Това става доброволно. Във Великобритания петте най-големи финансови институции през 2013 г. назначиха бившия шеф на Конфедерацията на британската индустрия Ричард Ламбърт за отговорник при разработването на нови етични стандарти. Той трябва да приключи работата си до март 2014 година.

Замърсяваме не само Земята на която живеем, но сме започнали да трупаме боклук и в космоса.
Международни космически организации са разработили Кодекс за поведението ни в космоса. Той е свързан най-вече с натрупването на боклук в космическото пространство. Проектът е бил приготвен преди две години и половина от Евросъюза. Към групата на инициаторите са се присъединили и американците.
Кодекса представлява набор от стандарти за изпълнение. Документът е насочен към осигуряване на безопасността на всички свързани с Космоса дейности извън рамките на процеса на разоръжаване.
Проектът е предоставен за разглеждане през 2009 г. на Конференцията по разоръжаването в Женева. Малко след сблъсъка на руския военен спътник с космически кораб за телекомуникации на САЩ. Страните, които са подписали споразумението, се задължават да използват пространството „, при пълно зачитане на сигурността и целостта на обектите в орбита.“
Документът е подписан от всички европейски страни и Русия. Една от последните норми в Кодекса е приета и от САЩ.
„Дългосрочната устойчивост на космическата среда е сериозно застрашена от космически отломки и действията на безотговорни страни“ – каза в изявление Хилъри Клинтън. В документа не се уточнява, за кои действия става въпрос.
Клинтън предупреди, че САЩ няма да подкрепи този вариант на документа, който по някакъв начин ограничи дейността им в космоса, свързани с националната сигурност и способността да „защитят себе си и своите съюзници.“