Листата на копривата притежават кръвоспиращо, диуретично, противоревматично действие. Влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения.
Прилага се при вътрешни кръвоизливи: маточни, бъбречни, чернодробни, а също и като усилващо средство.
В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, жълтеница, при копривна треска, захарен диабет.
Прясна коприва се препоръчва за парене при ревматизъм и ставни болки, за бани при кожни обриви, за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези, при подсичане, нараняване, отоци.
Пресни листа се киснати 20 дни в маслиново масло – 1:10. Полученият мехлем се употребяват за мазане на рани, изгаряния, натъртвания.
Отвара се прави от корените на копривата с оцет и вода – 1:10:5. Варят се пет минути. Тя се използва за натриване против пърхот и за растеж на косата.
Две супени лъжици листа се слагат в 500 мл вода. Слагат се да врят пет минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Семената заедно с връхните части се препоръчват при захарен диабет. За целта две супени лъжици се разбъркват в 1 кофичка кисело мляко. Получената смес се изяжда на три пъти след ядене.
За усилване на сърдечния мускул се използват корените.
Една супена лъжица корени от коприва и кръвен здравец се слагат в 600 мл вода. Врят 10 минути. Получената отвара се изпива на 4 пъти през деня преди ядене, добавя се и мед.
Внимание! При бране копривата може да предизвика възпаление на кожата!

Това е отхрачващо и болкоуспокояващо средство. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания.
На български се нарича още: бял крем, бял тъжек, флорентински крем, градинска перуника, кремък, магарешки уши, манастирско цвете, пеперуга, ружен, син крем, синя ружа, турско цвете, тъжък, хурка.
Използва се коренището. То съдържа до 0,2% етерично масло с главна съставка кетонът ирон, еугенол, ацетофенон, гераниол, линалоол, нафталин, терпени, олеинова, лауринова, бензоена и др. киселини, бензоен, оцетен алдехид, феноли; нишесте, слузни вещества, восъци, смоли, глюкозида иридин, занароза, тлъсто масло, дъбилни вещества, органични киселини, минерални соли и други.
Отглежда се като културно и декоративно растение из цялата страна. Популярно е в почти цяла Европа.
Билката има отхрачващо, общо укрепително, нервоуспокоително и болкоуспокояващо действие. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания. Подобрява функциите на задстомашната жлеза.
В твърде големи дози са възможни нежелателни ефекти от страна на храносмилането и нервната система.
Ето и една от рецептите за прилагане на билката.
2 чаени лъжички ситно счукан корена се залива с 1 чаша вряла вода и след няколко часа се прецежда. Запарката се пие се за 1 ден.

Ясенът е широколистно дърво от семейство Маслинови. У нас се срещат по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите. Виреят и в областите край река Дунав, Камчия и други.
Ясенът се използва като диуретично и противоревматично средство. В народната медицина листата на дървото се използват при подагра и ревматизъм, радикулит, воднянка, шипове, кашлица, треска, глисти, като слабително средство.
Отвара от кората се приема при диария, дизентерия и жълтеница. Външно се правят лапи при рани и екземи, използва се и за жабуркане за заздравяване на венците. Ясенът понижава температурата, успокоява треската, използва се като горчив тоник и стягащо средство.
Смята се, че отварата от кората помага за отстраняване на запушвания в черния дроб и далака, както и при ревматоиден артрит. Листата имат диуретично, потогонно и слабително действие, отпускащо действие особено при лечение на подагра и ревматични оплаквания.
За отварата с ясен и бяло вино се е носела славата, че разтваря камъни и лекува жълтеница.
Днес чаят от листата на ясен се приема в Европа като очистително средство и срещу ревматизъм, артрит, подагра и воднянка.
В нашата народна медицина се използва белият ясен. Употребява се засъхналият сок манна, който изпуска при нарязване на клонките му.
Ето как се приготва отвара от ясен.
Залейте две супени лъжици счукани кори от бял ясен с 500 мл вряща вода. Сместа се разбърква добре и след като изстине, се прецежда. Получената течност се изпива за един ден.
Според френската народна медицина запарката от листа на ясен, 60 г на 1 л, се приемана всяка сутрин за намалява уврежданията при старост.
Настойка от ясен може да се приготви, като 1-2 чаени лъжички листа се накиснат за 2-3 минути в половин чаша вода, след което се прецеждат. От течността се пие по 1-1,5 чаши дневно, без подсладители и на глътки.
Нашата народна медицина предлага и следната рецепта за отвара с ясен.
Сварете за няколко минути 1 чаена лъжичка кора в половин чаша вода и оставете така 2 – 3 минути. Приемайте отварата без захар по 1/2 – 1 чаша дневно. Можете да подобрите вкуса ѝ с мента или сладък риган.

Те са полезни при бъбречно каменни заболявания. от семките на динята се получава масло.
В народната медицина семките от диня се тълчат в хаванче и се използват против глисти.
Това средство е ефектно при маточни кръвотечения.
В семките на динята се съдържат ненаситени мастни киселини, като олеинова, линолова, които са полезни не само като храна, но и имат лечебни свойства.
Предотвратяват утаяването на холестерола по стените на кръвоносните съдове, укрепват имунната система и възпрепядстват появата на рак на гърдата.

Сок от прясно зеле действа лечебно при язва. Предпазва и от развитието на експериментални язви.
Сок от главесто зеле се прилага и като средство, тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата. Той отстранява запека, болката, потиска гаденето и повръщането. Прилага се и при възпаление на жлъчните пътища.
Употребява се по следния начин.
Сокът от главесто зеле се използува в прясно състояние по 1/2 кафена чаша 2-3 пъти дневно преди ядене.
Главестото зеле се прилага и в изсушен вид. Смесено в равни количества със захар по 1-2 супени лъжици, разтворени във вода, се приема 30 минути преди хранене.
В главестото зеле се съдържат: Витамин U, метилметионин, холин, бетаин, инозитол и метилметионин, 30-40 % витамин С, витамини от групата В и витамин Р, аминокиселини, специфични ферменти, които разграждат белтъчните вещества. Минералният състав на зелето включва и редица микроелементи.
В многобройните си разновидности и стотици сортове зелето се отглежда във всички страни с умерен климат и е една от най-важните зеленчукови култури.