Подивелите за 100 години свободен живот, на запад в Куба, домашни крави и бикове образували нова порода преживни животни, които много се различават от техните роднини по другите места на света. До този извод са дошли специалисти от националния парк Гуанаакабибес  в западни край на острова.

Чифтокопитните, някога внесени от испанските колонизатори, а после ставени на произвола на съдбата, с времето намалили размера си. Вимето на женските станало малко, а млякото в него едва стигало да се изхранят телетата. Рогата се заострили и намалили, за да не закачат в клоните на дърветата.

За разлика от домашните крави, мирно  пасящи трева по пасищата, тези животни, ако попаднат във враждебна за тях среда, започват буквално да се борят за оцеляването си.

Кравите са се научили да ядат листа, лози и семена, както и да търсят вода в кухините на скалите. Освен това, те така се усъвършенствали в намирането на прясна вода, че могат да намерят нейн източник на дъното на морето. И за да се доберат до нея, те плават.

Дивите крави и бикове живеят на групи и нападат човек само, когато той им ограничи свободата. Те не позволяват да ги вкарат зад ограда, а когато са в плен стават агресивни и отказват да се хранят.

Изблиците на ярост на тези животни в затворено пространство, обикновено водят до разрив на сърцето.

Веднъж атеист решил да отиде на риболов на езерото Лох Нес. Доплувал до средата на езерото и седнал да лови риба.

Изведнъж от водата изскочило чудовището от Лох Нес.

Атеистът паднал на дъното на лодката и започнал да крещи:

– Господи, спаси ме! Господи! Спаси ме!

Това видели рибари, които се намирали наблизо. Те изгонили чудовището и изкарали атеиста на брега.

Тогава го попитали:

– Слушай, нали си атеист и не вярваш в Бога?

Атеистът ги погледнал уплашено и казал:

– Преди пет минути, не вярвах, че съществува и чудовището от Лох Нес…

В Тайланд ветеринари оперирали 25 годишна костенурка, която умирала от монети, които погълнала в местния водоем.

От стомаха на животното извадили 915 монети, които били хвърлени от туристите във водата за късмет и щастие.

След като животното се възстанови ще бъде върнато обратно в естествената си среда.

Всички ние очакваме да чуем добра дума, слово на насърчение, израз на любов.

Ние разцъфтяваме в средата от положителни думи, а острите слова ни карат да се обезсърчаваме, да се свиваме и да губим всяка надежда.

Понякога казваме, че сме уморени от много приказки, но в действително сме затормозени, изтощени и сломени от празните и безсъдържателни мнения, изказвания, слухове носени от мълвата.

Ние копнеем за животворяща дума такава, която ще ни подкрепи, за да не се провалим.

Зимата пееше проклетата си и гибелна песен. Вятърът гонеше сухи клони и потъмнял треволяк наоколо. Всичко бе сковано от студ и мраз. Хората се бяха увили в дрехите си. В сърцата им имаше болка. Бяха загубили всякаква надежда.

Беше пазарен ден в София. Още два часа и щеше да се зазори. В двора на конака стана необикновено раздвижване на сеймените на пашата.

Мазхар паша изпрати да се обадят на поп Тодор Митов да се приготви. Той стана готов за половин час.

Зададе се губернаторът с каляска и свита, която се състоеше от десетина души.

В средата на пазара доведоха, току що изведеният от затвора Васил Иванов Кунчев, с прозвището Левски. Той бе конвоиран от взвод заптии и четири взвода аскери. Облечен бе с костюма, с който бе хванат при ханчето. На нозете му имаше тежки окови. Бе слаб и бледен, но очите му искряха пронизващо.

– Папаз ефенди – каза мютесарифинът, – иди при него и според вярата ви извършете необходимото.

Поп Тодор Митов започна да чете за случая молитва. И когато попът каза:

– … раба Божия Василия….

Левски го прекъсна тихо и му каза:

– Моли се, отче, не за мен, а за отечеството ни България.

След като свърши обредът, Левски бе качен на едно буре. Сложиха му въжето. Преди да бъде избутано бурето, Левски извика:

– Боже, избави България!