Когато съпругът ми шофира, често е склонен да се разсейва лесно. Постоянно му напомням: „Внимавай, гледай пътя!“ Когато човек е разсеян може да изпусне отбивката за селището, за което е тръгнал.
Някои от нас имат духовен ориентир. Когато се разсейваме духовно, губим Господа от поглед. Някои от нас са започнали по пътя към възстановяването, но все още тънем в мъката, вината, срама, навиците и болките си, а това ни пречи да се върнем обратно и да вземем правилната посока.
Спомни си как Петър  ходеше по водата? Докато той държеше погледа си върху Исус, правеше невъзможното. Но когато отклони очи от Исус и погледна надолу към водата, потъна. Причината, поради която някои от нас потъват днес е, че гледаме към проблема и обстоятелствата. Погледнете към Господа!
В продължение на векове моряците използвали полярната звезда за ориентир. Те биха могли да се движите на базата на нещо непроменящо се в живота им.
Ние също имате нужда от нещо, което не се променя в живота ни. Това изключва човешко същество, защото хората се променят. Трябва да има нещо, което не се променя. Разбира се, тези дни ние не се нуждаем от Полярната звезда, защото имаме GPS. Тъй като това устройство е свързано със сателит с неизменна отправна точка, тогава можем да разберем къде сме, къде трябва да отидем и как да стигнем до там.
Всеки се нуждае от GPS за цялия си живот. И това е Исус Христос! Докато всичко останало около вас се променя, Христос винаги ще ви бъде един и същ. Това е нашият фокус: „… трябва да държим очите си на Исус, който ни води и прави нашата вяра пълна“.

Революцията трамплин за скок в ада  ли е или Божието царство на земята?
Едно и също събитие едни наричат революция, а други преврат и бунт.
Без значение колко героично или страшно ни изглежда всичко това в нашите очи, по-добре е да знаем мнението на Бога. Защо?
Защото във всичко това, независимо как го виждаме и възприемаме, загиват много хора.
На първо място трябва на разберем какво е мнението на Всевишния за всички тези конфликти. Наистина ли тези, които наричаме герои отиват директно в рая? Или отвоювайки своята си земя, са осъдени да бъдат в ада?
Кои са тези, които правят революциите?
Ако човек не може да укроти характера си, той не е способен да стане баща и пример за децата си, не може да внесе някакъв принос за развитието на културата, морала, икономиката ….
Ако всичките му способности са да руши, чупи и крещи, той служи само за срам!

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

Ще поживее човек и ще умре. И право казват: „Само трева ще поникне.“
„Но какво от туй, че ще поникне трева? — мислеше си той. — Все пак трябва да се живее, трябва да бъда щастлив.  А как трябва да живея, за да бъда щастлив, и защо не бях щастлив по-рано?“
И започна да си припомня своя минал живот и се погнуси от себе си. Той сам се видя като придирчив егоист, който нямаше нужда от нищо. И продължаваше да гледа зеленината около себе си, залязващото слънце, ясното небе и се чувствуваше все тъй щастлив, както и преди малко.
„Защо съм щастлив и за какво живеех по-рано? — помисли той. — Колко бях придирчив, какво ли не измислях, но не постигнах нищо освен срам и мъка! А ето че нищо не ми трябва, за да бъда щастлив!“
И изведнъж пред него като че се откри нов свят.
„Щастието,  —  каза си той, — щастието се състои в това да живееш за другите. Това е ясно. В човека е вложена нуждата от щастие. Като я задоволяваш егоистично, тоест като постигаш за себе си богатства, слава, удобства за живот, любов, може да се случи така, че обстоятелствата да направят невъзможно задоволяването на тия желания. Кои желания могат всякога да бъдат задоволени, независимо от външните условия? Любовта, самоотрицанието!“
Той толкова се зарадва и развълнува, като откри тази нова истина, че скочи и започна нетърпеливо да търси за кого по-скоро да се пожертвува, на кого да направи добро, кого да обича.
„Нали аз нямам нужда от нищо — мислеше той, — защо да не живея за другите? И заслужава ли да живееш за себе си,  когато всеки миг можеш да умреш, и то да умреш, без да си направил нещо добро“.
Стана му страшно като никога. Той започна да се моли на Бога и се страхуваше само от едно,  че ще умре, без да е направил нещо добро, хубаво, а пък толкова му се искаше да живее, да живее, за да извърши някакъв подвиг на саможертва.
Накрая стигнах до една проста истина. За да бъде човек щастлив, необходимо е само едно — да обича, и то да обича самоотвержено, да обича всички и всичко.

Култура, в която живеем днес е много подобен на културата на Содом. В нашия свят хората са загубили способността си да различават доброто от злото. Няма правосъдие, има само вакханалия и несправедливост. Съдиите оправдават виновните и наказват невинните. Медиите представят събитията в света лъжливо. И колкото повече се цени лъжата, толкова повече лъжите се умножават. Не усещате ли във всичко това духа на Содом?
Ние живеем в глобалния Содом.  Содом изразен в световен мащаб, там където е изгубено чувството за срам и справедливост. Жестокост, лъжа и безсърдечие, презрение към по-малко сполучилите, всичко това е извращение на самото битие. Разкош, лъжа, грабежи и убийства с цел печалба, това е тъмния свят на лесните пари. Безусловно всичко това влече след себе си всякакви извращения. Където няма справедливи закони, там се шири беззаконието. Там, където се радват на чуждата мъка и се обогатяват са сметка на обикновения човек, като му взимат насъщния хляб е Содом.
Днешното общество се е върнало назад, само че в по-извратена форма усилена от техническия прогрес. Днес в света градове подобни на Содом и Гомор жителите, на които съвсем са загубили съвестта и честа си, стават все повече и повече.
Кървавите конфликти и природните катаклизми са белег, че човечеството е достигнало до дъното. Време е всичко да се сгромоляса и да започне поправлението. Нашия свят е на кръстопът, да се осъзнае и поправи или да изпита тежки страдания. В историята нещата се повтарят не веднъж. Ето ни и пример – огън унищожи Содом и Гомор.
Тези, които посетят Мъртво море днес и видят серните източници, и следи от вулканичната дейност, могат да си помислят, че унищожаването на тези градове е пряк резултат от тектонични процеси. Но какво е породило тези процеси? Това, което сме склонни да считаме за причина, в действителност се явява следствие. Полувековните геофизически наблюдения на учените убедително говорят за негативното влияние на човешкия егоизъм върху геомагнитните процеси. Геомагнитни бури засилват възходящия поток на магмата, което от своя страна задвижват литосферните плочи, причинявайки земетресение.
Човекът трябва да се промени. Той трябва да смени егоистичните си желания и намерения с нещо по-добро. Любовта към околните и всичко наоколо отслабва негативните процеси, а това води до равновесие. Друг път за спасение няма.