Всички заеха местата си.

Петров застана на катедрата.

Днес той бе разговарял с младеж, който бе загубил при авария краката си.

Ето какво бе споделил с него безногият:

– От онзи ужасен ден, когато се събудих без крака, виждах в очите на онези, които ме гледаха, различни чувства: болка, съжаление, отвращение, гняв. Търсех истинска подкрепа, но не винаги я намирах.

Когато Петров започна лекцията си, той разказа за срещата си с инвалида, а след това продължи с разсъжденията си:

– Ако човек е загубил крайник или някаква способност, това само по себе си показва, че Бог му е дал нещо специално, за да преодолее ограниченията, а това може да надмине постиженията на обикновените хора.

В залата присъстваха много инвалиди. При тези думи, се чуха одобрителни възгласи, някои дори изръкопляскаха.

– Вие не сте „инвалид“ или „осакатен“, – добави Петров решително, – по-скоро сте специални и уникални хора, защото имате способности, които другите не притежават.

Много се усмихнаха насърчително, а Петров продължи:

– Идеята, че Бог не дава на хората задачи, с които те не могат да се справят, се отнася за всички ситуации в живота. Следователно, колкото по-сериозно е предизвикателството, пред което е изправен човек, толкова по-голямо е доверието на Всевишния в него и толкова по-голяма подкрепа му дава Свише.

Бяха преведени много примери от живота и Библията:

– Подобно на Яков, който остана куц след битка с ангел, но намери ново име и нова мисия в живота, така и ранените войници са призовани за нова начало. Не просто да преживеят техните травми, но да процъфтяват, да вдъхновяват и да проявяват свой собствен уникален принос към живота.

Още веднъж Петров затвърди мнението си с думите:

– Нечии недостатъци или трудности в живота дават уникална способност, дарба и възможност за постигне на повече, отколкото самите те, а и другите са смятали за възможно.

Това бе един невероятен урок за слушателите.

Независимо дали се борим със собствените си ограничения или общуваме с такива, чиито възможности са ограничени, начинът, по който виждаме себе си или другите, може да увеличи нашите недъзи, или да отвори нови решения за случая.

Всеки от нас е много по-силен и по-способен, отколкото можем да си представи.

Винаги се опитвайте да видите уникалния потенциал във всеки човек, независимо от неговата ситуация или състояние.

Васко гледаше оклюмалия Марко със съчувствие.

Той посъветва приятеля си:

– Ако си унил, това може да ти донесе повече неприятности …

– Да се радвам ли, като ми се случи всичко това? – прекъсна го бързо Марко.

– Ако избереш сърцето ти да е щастливо, животът ти ще бъде непрекъснат празник.

– Нима мога да избирам как да се чувствувам? – сбърчи нос Марко.

– Ако насочиш мислите си към това, което е истинско, почтено, правилно, чисто, прекрасно, достойно за възхищение, тогава Божият мир ще дойде върху теб.

– Сигурен ли си? – Марко недоверчиво повдигна веждите си нагоре.

– Един от Божите дарове за нас е способността да избираме фокуса на мислите си. И това не е просто реакция, а ключ към връщането на живота ни.

– Ами ако ми хрумне унила мисъл? – Марко предизвикателно накриви главата си на една страна. – Ако кажа, че избирам да съм щастлив, това няма ли да прозвучи фалшиво?

– Изборът ти е да се съсредоточиш върху истината, – каза твърдо Васко.

– Коя истина?

– Че Бог е по-велик, от което и да е от ежедневните ни чувства.

Огнян бе разгорещен и едва ли не викаше:

– Не забравяйте, че никой друг няма твоите таланти. Никой. Бог те издига от обикновените хора, като съпоставя твоите уникални способности с индивидуални задачи.

– Какво се пъчиш, всезнайко? – дръпна го Пламен.

Огнян още по-настървено продължи:

– Може би баща ти никога не те е хвалил или учителите ти винаги са те критикували, но Бог ще те аплодира…..

– Да бе, как ли пък не, – прекъсна го Пламен.

– Само Той може да направи лошите грешници добри и да направи слабите верни, – добави Огнян.

– Край, не искам да те слушам повече, – махна с ръка Пламен.

– Ей, човече, това не е шега, – Огнян погледна сериозно приятеля си. – Бог дава дарове, не оскъдно, а изобилно! И той не дава подаръци на случаен принцип, а внимателно на всекиго според уникалните способности.

Пламен ускори крачка и се отдалечи бързо от Огнян.

Тони пак бе напуснал работата си. На него често му се случваше това в последно време.

Приятелят му Дони го подкачи:

– Толкова ли трудна бе работата ти? Ако е така, нима се страхуваш, когато е тежка?

Тони недоволно сбърчи нос и измърмори:

– Не бе много трудна, но загубих интерес към нея. Освен това получих по-добра оферта в една фирма.

– Виж, – Дони смръщи вежди, – Бог е вградил във всеки от нас способност за огромно удовлетворение от работата, която е не само завършена, но и добре свършена. Ако се откажем, преди да сме приключили, пропускаме задоволството, което идва със завършването ѝ.

– Какви ги говориш? – махна гневно с ръка Тони. – Богатите и известните не работят и какво? Нима само те могат да се ползват от този лукс?

– Според мен това не прави живота им по-удобен и комфортен, – изрази несъгласието си Дони. – Безработицата е толкова опустошителна, че човек без работа е …

– Гладен и гол, защото няма пари, – бързо го прекъсна Тони.

– Не, – усмихна се Дони, – този човек е извън плана на Бога за живот и следователно е лишен от удовлетворението, което идва от работата и от завършването ѝ. Така че …

– Дони, не искай от Бога да ме оставя да „завърша“ работата си, когато ми се предлага по-добра възможност и повече пари, – Тони прибра ръце пред гърдите си и умолително погледна приятеля си.

– Не искаш да чуеш, но не знаеш какво пропускаш, – въздъхна Дони.

– Добре де, – примирено каза Тони, – но на мен така ми е добре. Не ти ща удовлетворението.

Марко бе въодушевен:

– Намерих идеалния подарък за рождения ден на баба.

– Това е страхотно, – отзова се веднага сестра му Таня. – И какво си решил да ѝ подариш?

– Гривна …

– О, – реагира разочаровано Таня.

– Но тя съдържа любимите ѝ скъпоценни камъни.

– Е, тогава може да ѝ се хареса, – някак уклончиво се съгласи Таня.

Намирането на идеалния подарък за някого води до напрежение, но човек се радва, когато успее в това начинание.

– А по твоя джоб ли е тази гривна? – попита загрижено Таня. – Нали каза, че съдържала скъпоценни камъни.

– Е имам малко спестени пари, – повдигна вежди Марко. – За това, което не ми достига щях да помоля татко …

– И аз имам малко, мога да ти помогна, – подскочи с готовност Таня. – Колко ти трябват?

– Не ми стигат някъде около стотина лева …

– Давам ти ги, но подаръкът ще е от двама ни.

Марко въздъхна:

– Добре.

Все пак това бе малката му сестричка.

Много от нас искат да дарят на някого спокойствие, почивка или дори търпение.

Ех, да можеше да се купят и да се увият с панделка!

Такива подаръци е невъзможно човек да подари на друг, но Исус, Бог в човешка плът, може да даде на онези, които вярват в Него.

Нямаме способност да дадем на нашите близки допълнителната доза търпение или подобрено здраве. Нито пък е по силите ни да им дадем мира, от който всички отчаяно се нуждаем, за да издържим в битките на живота.

Но можем да бъдем водени от Божия Духа, за да им говорим за Исус, дарителя на истинския мир.