В този живот заедно със скърбите и притесненията има много благословения и радост, които щедро ни е дарила Божията десница.

Помисли си, колко дарове приемаш като нещо естествено.

Всеки миг здраве, всеки час свобода, способността да виждаме, да чуваме, говорим , мислим или си представяме, всичко това са подаръци от Него. Даже способността ни да обичаме също е дар от Бога. Но най-важното е, че  Бог ни е подарил Христос.

С какво ще отговорим на Неговата любов? Това можем да обобщим с една дума: благодарност. Но как да му покажем нашата благодарност? Да му дадем част от това, което Той ни е дал.

Какво си направил в последно време, за да благодариш на Бога за всичко, което ти е дал и продължава да ти дава?

Опитвали ли сте някога да ядете пилешка супа, когато сте болен от грип или имате запушен нос? Не е много приятно нали? Независимо от това, колко сол или пипер сте прибавили в супата, ще имате усещане, че тя е смес от влажна кърпа и гореща вода.

Това става така, защото нашата способност да възприемаме вкуса включва в себе си и нашето обоняние.

Въпреки че на нашия език има множество нервни окончания, отговорни за усещането на пет вкуса, повечето „чисти“ вкусове оформят нашето възприятие съвсем различно.

Според количеството ядене, което попада в нашата уста, голяма порция от храната се превръща в лека микроскопична „мъгла“, попадаща в носа ни.

По такъв начин, всяка подправка и аромат, присъстващи в храната, стимулират нашите обонятелни рецептори, смесвайки възприятието с вкусовите усещания. Всичко това се обединява в кулинарен бунт на аромата и вкуса.

Страхувате ли се напълно да се посветите на Господа, защото си мислите, че ще се лишите от толкова много удоволствия в живота? И всичко това е, защото противникът се стреми да ви убеди, че само той може да ви даде истински живот, но не му вярвайте.

Истината е, че ако се посветите на Господа, ще загубите това, което си струва да останете без него. Това само ще ви помогне да живеете пълноценно.

Животът на Исус на тази земя е идеален пример за пълно подчинение. Той беше ходещ пример  за тези преимущества, които дават благочестив живот. Където и да отидеше, Исус отпушваше ушите на глухите, отваряше очите на слепите, даваше способност на сакатите да ходят. Той живееше в съвършен мир и абсолютна победа.

Единственото, което Той загуби бе властта на дявола, който идва само да открадне, убие и унищожи. Дяволът нищо не можеше да направи, докато Исус се движеше по Божията воля. По това време Исус ходеше в пълна победа над врага.

Не си мислете, че ще загубите много, ако живеете така. Вие можете да имате същото помазание, сила и Божията слава, както Исус.

Длъжни ли сте да да Му отдадете живота си? Да, защото ще замените своя живот с Божия, болестите с Неговото изцеление, вашата нищета с Неговото благополучие, своите вълнения и грижи с Неговия мир, своя грях с Неговото спасение.

Защо се колебаете? Ако добре сте разбрали всичко, вие нищо не губите ако го направите.

Борис беше само на 11 години. Той беше аутист.

Скоро му се наложи да положи изпит. Въпреки, че се стараеше, резултатът не бе такъв, какъвто той искаше.

Борис се прибра в къщи и отчаяно започна да удря по масата с двете си ръце:

– Провалих се, а беше толкова лесно, – негодуваше той. – Прочетох всичко, научих го, а се подадох на страха си, който изтри всичко от главата ми. Как ще се покажа пред мама и татко, съучениците и господин Петров, които ме подкрепяха през цялото време?

Борис плачеше и удряше безмилостно „тъпата“ си глава.

Родителите не знаеха как да успокоят сина си, за това се обадиха на любимият му учител Петров:

– Боби е отчаян, резултатът от изпита му не е толкова лош, но той смята, че се е провалил. Моля ви помогнете му, той ви уважава и слуша.

Петров много скоро посети дома на Борис. Учителят видя отчаяната физиономия на момчето. Погледна го спокойно и му каза:

– Тези тестове от изпитите не могат напълно да оценят твоите способности.

– Но нали тези резултати са важни? – каза объркано Борис.

– Боби, но ти имаш толкова много таланти, – каза Петров, – които един тест не може да оцени.

Борис недоверчиво погледна учителя си:

– Какви таланти? – смънка неразбиращо той.

– Ти притежаваш безценен художествен талант. Умееш да работиш в група, – започна да присвива пръстите на едната си ръка учителят при изброяването.

Борис като чели се събуди от болката и недооценяването си и внимателно се заслуша в думите на Петров.

– Твоята независимост също расте, – продължи учителят, – имаш неподправена доброта, изказваш собственото си мнение за нещата, умееш да се сприятеляваш с връстниците си, обсъждаш и оценяваш собствения си напредък.

– Той има доста спортни и музикални успехи, – допълни майка му.

– Ние се радваме, че имаш толкова различни таланти, – усмихна се добродушно Петров. – Всички те те правят особен и ценен. Ти се развиваш и си прекрасен млад човек. Много се гордеем с теб.

Борис бе застанал с отворена уста и поглъщаше изненадано всяко умение от своите „дарби и таланти“. За него това беше нещо изумително.

„Нима аз притежавам всичко това?“ – помисли си момчето.

– Благодаря ви, господин Петров, за всички мили думи, които казахте за мен, –  Борис вдигна палец нагоре и се опита да се усмихне.

Има няколко многогодишни програми за обучение на висши примати  на езика на жестовете,  в които те до известна степен демонстрират обучаемост.

Приматите отговарят на зададените въпроси, но никога не задават такива.

Някои експерти предполагат, че именно задаването на въпроси е основната разлика между познавателните способности на хората и животните.

Въпреки това учените са чували въпрос от папагала Алекс, който за 30 години живот е усвоил около 100 думи, включително форма, цвят, и пространствени концепции.

Веднъж той попитал: „Какъв цвят съм аз“ и получил отговор: „Сив“. И папагалът запомнил тази дума.