Агата Кристи е един от най-популярните автори на 20 век.
Нейният живот е изпълнен с противоречиви и необичайни епизоди, много от които са включени в разказите ѝ.
Както често се случва с талантливите хора, Агата е страдала от дисграфия – неспособност да пишете текст. Всички нейните творби са продиктувани.
Причината за написването на първия ѝ роман става спор със сестра ѝ, която е била писател. Спорът бил за това, дали Агата ще може да направи нещо по-полезно, отколкото сестра ѝ.
По време на Първата световна война Агата Кристи е работила като медицинска сестра във военна болница, а след това получава работа в аптека благодарение, на което е добре запозната с отровните вещества. Може би за това тайните отравянията са често срещани в книгите ѝ.
Писателката има доста интересни изказвания, едно от най-популярните е: „За свободата си струва да се бориш“.

За някои двойки бракът е вид бойно поле. Ново проучване, проведено от изследователи от Университета на Калифорния в Бъркли е установило, че когато става въпрос за помирение след разгорещен спор, поведението на съпругата е по-важно от поведението на мъжа.
Според проучването, емоциите на мъжа в кавги и инсинуациите нямат или почти не оказват влияние върху дългосрочното удовлетворение от брака. Когато става въпрос за управление на негативните емоции по време на конфликти, жените играят по-важна роля.
От Университета на Калифорния в Бъркли, анализирали видео на 80 двойки в средна и по-напреднала възраст. На видеото двойките изяснявали отношенията си, решавали конфликтите си, карали се. Учените обърнали специално внимание на процеса на разрешаване на конфликтите между съпрузите. Установили, че двойките, в които жена бързо се успокоявала по време на конфликта, са по-щастливи, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Според психолозите, емоциите като гняв и презрение са заплаха за семейните отношения. Проучването установило, че ако по време на спор жена просто се успокои, като се използва конструктивна комуникация, се заглаждат грубите ръбове, браковете са щастливи и двамата съпрузи се чувстват доволни от семейния живот.
В експериментът, който започнал през 1989 г., участвали повече от 150 двойки. На всеки пет години двойките идвали в лабораторията на Университета в Бъркли, да докладват за степента на удовлетвореност от брака си и да се обсъдят новите проблеми възникнали в отношенията им. Изследователите са изучавали разговорите на двойките, израженията на лицата, езика на тялото, тона на гласа и темите за дискусия, за да се определи причината, поради която бракове се сриват и какво трябва да се направи, за да се предотврати това.

Лисица и маймуна вървели по пътя. Между двете възникнал спор, коя от тях е по-знатна. Много говорили, всяка за себе си.

Изведнъж се натъкнали на едно гробище. Маймуната гледала гробовете и тежко въздъхнала.

– Какво става? – попитала лисицата.

Маймуната показала надгробните плочи и възкликнала:

– Кака няма да плача! Като всички гробове са на роби и освободени мои предци!

Тогава лисицата казала:

– Е, можеш да лъжеш колкото си искаш, никой от тях няма да възкръсне, за да те изобличи.

Така и хората се хвалят повече, когато няма кой да ги изобличи.

Веднъж между група ученици се разгорял спор:

„Полезно ли е да се чете?“

Едни смятали, че четенето е загуба на време, а други не били съгласни с тях.

Тогава решили да отидат при учителя си, за да разберат какво мисли той по въпроса.

– Случвало ли ви се е да откриете в празните полета на книга забележки, които са се оказали много по съдържателни от самата книга? – попитал учителят.

Учениците потвърдили, като леко кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.

– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!