В списание Investigative Genetics е публикувано изследване на група учени, ръководена от Sylvanas Tridiko от австралийския университет Мердок.
Специалистите твърдят, че микробите, които живеят в слабините на хората могат да бъдат използвани вместо генетичния материал. Те могат да помогнат на правозащитните органи при идентифицирането на престъпници, участващи в дела от сексуален характер.
До сега извършвалите изнасилване престъпници вземат предпазни мерки и не оставят генетичен материал и за това ДНК анализ не може да се направи.
Професор Tridiko твърди, че метода за  идентифициране на лицата, чрез анализиране на микробите ще бъде много полезен, тъй като извършителят прехвърля във всеки случай микроби от тялото си на жертвата.
В своите експерименти, експерти изследвали живата микробната общност в ингвиналните коси на седем души, двама от които са били съпруг и съпруга.
Изследователите са заявили, че микробите, както и ДНК могат да служат като средство за идентификация на лице. Нещо повече, биолози са успели да установят, че участвалите в експеримента съпруг и съпруга са имали преди 18 часа сексуален контакт.
Това показва, че микрофлората наистина може да служи като надежден „свидетел“ на събития, представляващи интерес за правозащитните органи при разследването на сексуални престъпления.

В света има много различни, забавни и увлвкателни логически игри. Индия ни е дала шахмата, ханойските кули са измислени от фрески математици, но известната игра Судоку няма определена родина. Прието е да се смята, че тази игра идва от Япония, защото за първи път Судоку в този вид се е появила на страниците на японския вестник.
Независимо от това, историята на тази игра е доста интересна. Безспорно тя принадлежи към класа на математически и логически игри. Смята се, че прародител на Судоку е цял клас задачи, известни като „магически квадрати“. Първите магически квадрати са се появили в Китай преди около 2000 години.
За първи път, нещо напомнящо на Судоку, ще намерим в записките на кралския математик Леонард Ойлер. В архивите на трудовете му, които датират от 17-ти октомври 1776, има записи за математически квадрати и правила за тяхното конструиране в числови клетки 9, 16, 25 и 36. В друг документ, наречен „Научно изследване на нови видове магически квадрат“ Леонард Ойлер е поместил в клетките на магическите квадрати латински букви. Вследствие такива квадрати се наричат Латински. Именно Ойлер е обърнал внимание на проблема с логическото поставяне на знаците, така че във всеки ред и колона да няма повтарящи се символи.
За да получим Судоку в съвремения му вид, трябва да поставим в клетките на магическите квадрати цифри. Това е направил Гарис Харвард през 1979 г. на страниците на американското списание  Word Games. За това на Гарис днес приписват авторството на Судоку, въпреки че в списанието играта се е наричала по друг начин. Като подчертал основния принцип на Латинския квадрат на Ойлер, Гарис добавил и свое условие – символите не трябвало да се повтарят във вътрешните квадрати 3 на 3.
По този начин, можем спокойно да кажем, че в исторически план, играта не идва от Япония, както мнозина мислят. В Япония, тя просто е получила втори живот и модерно име, появявайки се за първи път на страниците на Monthly Nicolist в априлския му брой за 1984 година.

Бившият израелски президент Шимон Перес по време на среща с папа Франциск, предложил на папата да оглави „ООН на религиите“. За създаването на такава организация Шимон Перес отдавна мечтаете.
Папата не е обещал нищо по този въпрос, но „с голямо внимание“ е изслушал своя събеседник. Личния им среща е продължила 45 минути.
В интервю, което Перес е дал на италианското католическо списание «Famiglia Cristiana» преди срещата си с папата, Перес е говорил за плановете за създаване на „Организация на Обединените религии,ООН религии“ Именно тези планове са били в центъра на разговора му с Франциск. Не са били обсъждани въпроси на политиката по време на срещата.
Целта на създаването на такава организация, пояснил Перес в интервюто е търсене на средства за противодействие срещу терористите, които „убиват в името на вярата.“ Бившият израелски президент заяви, че ООН няма такива средства: когато ООН изпраща миротворци в Близкия изток до Фиджи или Филипините, терористите просто ги отвличат. „Какво може да се направи в такава ситуация, генералния секретар на ООН? – пита Перес. – Освен да се правят красива изявление … “
Според Перес, папа Франциск ще бъде идеалния ръководител на „Организацията на обединените религиите“, защото със силата на неговите проповеди, могат да се съберат на площад Свети Петър „половин милион души“. „Имаме нужда от безспорен морален авторитет, който публично ще каже: Не, Бог не иска и не позволява да се убива в името на религията!“ – Споделил е бившият ръководител на израелската държава.
На същия ден, 04 септември, папата се е срещнал с йорданския принц Хасан бин Талал, основател на междурелигиозния миротворески център. Срещата е продължила в продължение на половин час.

Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!

Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.