Един следобед Тони Лечев, специалист по белодробен рак разговаряше с една жена, която наскоро бе дошла в клиниката. Отчаянието и слуховете за някои изцерения, бяха подхранили надеждите ѝ. Последната ѝ шанс бе тук.

Тони умееше с удивително майсторство да представя канцерогенезатам раковата генетика и химиотерапия на всеки пациент, прекрачил прага на клиниката.

Този път негова пациентка бе Мария Стоянова. Тя бе на средна възраст. Бяха ѝ открили бронхоалвеоларен карценом. Пациентката  бе преподавателка по история. Имаше добри обноски и остър ум.

Лечев седеше срещу нея и ѝ рисуваше схема на случая ѝ, докато говореше.

– Клетките във вашите бронхи, – започна той, – са претърпели мутации, в резултат на което са започнали да се делят безконтролно. Така те са образували локален тумор. Ако бъдат оставени, ще претърпят нови мутации. В резултат на това ще придобият способност да се придвижват, да проникват в тъканите и да метастазират. Химиотерапията допълнена с облъчване, би убила повечето от раковите клетки, което вероятно би предотвратило появата на метастази в другите органи.

Лечев я погледна насърчително:

– В най- добрия случай клетките, – каза той, – носители на мутирали гени, ще умрат и ракът ще бъде излекуван.

Мария  погледна с изпитателен поглед Лечев. Обяснението му звучеше логично и издържано, но все пак тя видя, че в него имаше слабо място .

– Как лекарствата, които ми предлагате ще „спрат“ мутациите в гените? – искаше да знае преподавателката по история. – Как те ще знаят кои клетки са носители на мутации, за да убият точно тях?

Беше улучила онова разминаване, между научното обяснение на  болестта и лечението, което бе добре познато на онколозите. Вече толкова много години лекарите онколози бяха като в тенджера под налягане.

През всичкото това време онколозите не стояха със скръстени ръце, те се бореха за всеки човешки живот до последно. Беше станало ясно, че ракът не е болест, а много болести.

Това е война с един безформен и всепроникващ враг. В нея има победи и поражения, героизъм и арогантност. И както във всяка война има ранени, обречени, забравени и загинали.

Агенството по перспективни разработки DARPA е показало изпитания на самокорегирщ се куршум, проведени в рамките на програмата EXACTO.
Системата следи движението на целта и променя траекторията на куршум, ако е необходимо. Това позволява дори на неопитен стрелецът да порази целта.
Системата отчита ефектът на вятъра, движението на целта и редица други фактори.
С разработката на самонасочващ се куршум се занимават специалисти от калифорнийската компания Teledyne Scientific & Imaging. Компанията е получила през 2010 г. от DARPA 25 милиона долара, за изграждането на EXACTO.
До сега снайперисти можели да поразяват целта в 90% от случаите на разстояние до 600 метра. С EXACTO разстояние се е увеличило до 2 хилиляди метра.

Учени от Университета на щата Охайо, са създали мрежа от неръждаема стомана, която може да се използва за борба с нефтените разливи. Ситото пропуска вода, но не позволява преминаването на нефт през него. Тайната се заключава в използване на специално отблъскващо нефта покритие.
При демонстрацията специалистите добавили в чаша с вода нефт, след което прецедили сместа през ситото. Водата леко преминала през мрежата, а нефта останал върху ситото.
За да създадат отблъскващо нефта покритие учените използвали силициев полимер с молекули на повърхносно активно вещество, използващо се при производство на миещи препарати. Според учените, мрежата от нераждаема стомана и полимера са нетоксични. Освен това разходите за производството им са малки. Себестойността на създаденото сито е по-малко от долар на квадатен фут – 930 кв. см.
Тъй като покритието има дебелина от няколко стотици нанометри, то е невидимо. Самата повърхност е блестяща, защото покритието пропуска 70% от светлината. В бъдеще учените планират да използват покритието за предпазване на автомобилни стъкла и други материали.  Специалистите възнамеряват да увеличат до 90% показателят на светлинната пропускливост на покритието.

Космическите продукти, се отличават от обичайната храна, която ядем, особено по състав, производство и пакетиране. Най- добрите готвачи и учени са разработвали храните за космонавтите.
Първият човек, който е изпробвал космическа храна непосредствено на орбитата около Земята, разбира се е Юрий Гагарин.
Независимо от това, че неговият полет е траел само 108 минути, космонавта не успял да огладнее, но в плана за изстрелването фигурирало и хранене. Все пак това бил първият полет на човек в орбита около Земята.
Учените изобщо не знаели дали космонавта нормално ще може да се храни при нулева гравитация или как ще приеме организма храната.
Като опаковки за храната били използвани тубички, които успешно били изпробвани в авиацията. В тях имало месо и шоколад.
Вече Герман Титов по време на 25 часовият си полет пълноценно се е хранел три пъти. Неговото меню се е състояло от три ястия: супа, пастет и компот.
Но когато се върнал на земята се оплаквал от виене на свят от глад. Така за далечното бъдеще специалистите по космическо хранене се заели с разработването на специални продукти, които да бъдат максимално хранителни, ефективни и добре асорбиращи се от тялото.