Древно руското име на април е „снегогон“.  През пролетта, природата се освобождава от снега.
Само едно нежно докосване на по-топлия въздух до хладната земя и….топене на снега излива изобилна влагата.
Затова април е тъжен месец, месец на мъгли и дъждове.
В големият град през април понякога е мрачно и подтискащо. Но скоро слънцето ще надникне и там.
В природата всичко става ново.
Мъгливия април е вратата към  обновление, надежда, мечта….. Това е едно от най-поетичните времена на годината.

Високо в планината живеел великан с дъщеря си. Често тя седяла и не знаела какво да прави. Чудела се как да прогони тъгата от себе си. Съседите й били дошли до гуша, а и нямало за какво да разговаря с тях.
Пробвала да слуша музика, да рисува, но нищо не й носело радост. Душата й оставала пуста и студена.
Под краката й множество хора се занимавали с нещо. Тя ги наблюдавала, но не разбирала смисъла на действията им. Те пълзели като мравките напред, назад, но на тях изглежда им било добре.
Да, но тук на върха било скучно. Измъчвала се душата на великанката и тя не знаела какво да прави.
И в един прекрасен ден великанката забелязала как под самите й крака един човек се изкачвал по скалата. Изведнъж с него се случила беда. Паднала лавина от върха и затрупала човека.
Дошла великанката и измъкнала затрупания от снега. Сложила го в пазвата си и така го стоплила. Човекът оживял. Сложила великанката малкия човек до ухото си и разбрала, че й благодари за своето спасение.
Мъжът разказал, защо се е покачил на скалата. Оказало се, че в дома си имал болна жена и малки деца, а нямали за храна нищо. И тогава той излязъл на лов за кози.
Това заинтригувало великанката и тя го помолила да й разкаже още нещо. И започнал бедняка да й разказва за своите мъки и радости. Великанката никога до сега не бе чувала такива истории, дори в интересните книжки. Животът на тези малки хора се оказал по-интересен от всяка приказка и увлекателна книга.
Обикнала великанката този човек и й станало хубаво. Приискало й се да помогне на него и приятелите му. Започнала да вниква в проблемите, притесненията и мъката им.
Всеки ден великанката варяла треви, за да лекува тези хора. Следяла да не ги затрупа някоя лавина.
Хората непрекъснато благодарили на великанката, а тя благодарила на мига, в който съдбата я свързала с тези хора. Сега сърцето й било изпълнено с радост и щастие.

Пролетта настъпи неочаквано. всичко започна с топящия се сняг, който през деня капеше от покривите, а през ноща застиваше в ледени висулки. Не бяха минали и две седмици, когаъо допълзя черен облак. Той всяваше ужас с вида си. Появата му бе съпроводена от оглушителен гръм.
Старите хора клатеха глава и сматаха, че такова начало на пролетта не предвещава нищо хубаво, а децата и младежите безгрижно се радваха:
– Пролетта дойде!
Това наистина бе странна пролет. Седмица след капчуците се появих гарваните, долетяха и скорци. В гората снега изчезна изведнъж, а полетата и ливадите се напълниха с нови багри. Добитъкът зажаднял за свежа трева и мириса на влажна земя, се разпръсна по ливадите и хълмовете.
И зимата се бе оказала необичайна. Бе много мразовита и измъчи хората много. Много хора бяха замръзнали, една част от тях тежко боледуваха през цялото време.
А пролетта някак  много бързаше. Земята се бе събудила преди обичайния си срок и пороите станаха не навреме.
Дано само всичко свърши добре.

Този каньон се намира в САЩ. Той е дълъг 227мили, а на дълбочина достига повече от миля.
Изследователите предполагат, че Гранд Каньон е създаден от река Колорадо. Корените жители на Америка са си направили временни убежища тук в пещерите по време на миграцията от Европа.
През 1869г. тук за първи път дошли европейци. Трябва да се отбележи великолепието на Големия каньон не толкова с големината му, колкото с необикновения му пейзаж.
Каньона се счита за първият национален парк в САЩ.
Според статистиката, почти 5 милиона туристи годишно посещават това чудо на природата.
Времето в тази област е много разнообразно, на върха има сняг, а в низините климата е пустинен.

Студено е… Сиво, мрачно и кално. Тъмни буци лежат зарити в снега…
Пътищата са заледени и не дават на ручейчетата да потекат. Под леденият юрган те набират сила и когато успеят да излязат на повърхността нищо не може да ги спре…
Носи се вятър, вестител на Пролетта. Той обикаля всяко ъгълче и смита стелещия се по покривите сняг. Раздрусва клоните на дърветата, сякаш им дърпа ушите, за да ги събуди. Изплаква разноцветното пране по балконите. Размесва всички краски и бои наоколо. Ласкаво докосва бузите на минаващите и гъделичка ноздрите им.
И всички вдишват от този безумен аромат на баба Марта. Усещат как в душата им се разпукват пролетни цветя….
Нежни и крехки кокичета с безразсъдна смелост, опиянени от Пролетта пробиват дебелия слой сняг, все още държащ спомена за Зимата. Те излизат нагоре покрити с шапка от сняг, застинала на главичките им, като брилянтови капки за награда….
Природата оживява и започва да диша с пълни гърди. Засуетили се минувачи, като миналогодишни листа, се движат по алеите на парка. Събират се и се пръскат, спират  и продължават….
Всичко се превръща в една весела и разюздена картина, окъпана от свежите локви на отминалия дъжд.