Котката реши да се поразходи на улицата и нищо не можеше да я спре, дори четириметровия сняг, който блокира вратата.
Животното се хвърли отчаяно и трескаво започна да копае снежната стена.
Рижият пухкав котарак се бореше със всички сили против „противника“.
В резултат на това той победи и показа на всички мързеливи хора, как да преодоляват препятствията.

Син пияница и злобна снаха не даваха на една възрастна жена да прекара спокойно старините си. Унижаваха я, оскърбяваха я, взимаха всичките ѝ пари от пенсията и я доведоха до такова състояния, че тя реши да сложи край на живота си.
Тя седна на пейката пред тях, потобена в огорчение и мъка. Нямаше за какво вече да живее, а и в този ад, в който беше сега не можеше да остане повече.
Към нея приближи старец с бяла като сняг коса и дълга брада. Лицето му излъчваше топлина и спокойствие. Той погледна към жената и я попита:
– Накъде си се запътила? Знаеш ли какво очаква самоубийците? Там ще ти бъде много по-зле, отколкото ти е сега у дома. Защо не отидеш в църквата и не се помолиш на Бога?
– Аз не знам да се моля, никой не ме е учил на това.
– А греховете ти? – попита старецът.
– Какви грехове мога да имам? – изненада се жената. – Цял живот съм се мъчила и угаждала, а сега ме обиждата и огорчават.
И изведнъж тя започна да си припомня всичките си лоши дела, които беше забравила, за които никой не знаеше, освен нея….
Старата жена се изплаши:
– Научи ме как да се моля!
– Поискай прошка от Бога за всички тези минали дела. И ходи на църква.
Жената погледна към старецът, но той беше изчезнал. Тя се смути още повече…
Наведе глава и обляна в сълзи поиска прошка от Бога за своите злодеяния.

Едно дърво много страдало, че било малко, криво и уродливо. Всички останали дървета били много по-високи и красиви. Дървото много искало да бъде като тях и вятарът да разлюлява мощните му клони.
Но дървото растяло на склона на една скала. Неговите корени били пробили в малко парче земя, натрупана в процепа на скалата. В неговите клони духал леден вятър. Слънцето го осветявало само сутрин, а в останалата част от деня се скривало зад скалата, дарявайки светлина на другите дървета, растящи по-надолу.
Дървото не могло да порастне по-голямо и проклинало съдбата си.
Но едно утро, когато го осветили първите лъчи на слънцето, то погледнало на разтилащата се долина долу и разбрало, че животът не е толкова лош.
Пред него се откривала великолепна гледка. Никое от дърветата, растящи по-долу, не могат да видат и една десета от тази чудесна панорама.
Издатината на скалата го защитавала от сняг и лед. Без кривото си стъбло и чепатите си клони дървото не би могло да живее на такова място. То имало своя неповторим вид и заемало своето място. То било уникално.

Денят беше мразовит. Сняг нямаше, но студът щипеше носовете и откритите части на лицата на хората, които бяха дръзнали да се покажат навън. Донка и Елеонора решиха този ден да стоят у дома и да се греят до печката. Те бяха две весели и жизнерадостни сестри. Споделяха си всичко, мисли и желания още от деца. Донка беше по-голямата. Обикновенно тя ръководеше игрите и забавите. Елеонора бе по-тиха и свита. Тя се съгласяваше във всичко със сестра си.

Те бяха на години, когато темата за момчетата ги вълнуваше особено много. И днес седнали край огъня, започнаха да коментират:

– Тихомир е много възпитан, – каза Донка.

– Недко също, – добави тихо Елеонора.

– Нали помниш Матей, – размаха ръце Донка. – Собственикът на малката авторемонтна работилница, където понякога караме нашата кола. Знаеш ли колко е учтив, изобщо не прилича на нахалните младежи от училище.

– Да, знам го, – потвърди Елеонора, – той е образец на добро възпитание.

– Ами Мишо, – продължи Донка, – възпитанието му много куца. Тук не става дума за спазване на повърхностни норми на приличие, които той смята за най-важното в общението..

Елеонора прибра кичур коса, паднал на лицето ѝ, застана ката учителка, която поучава и започна:

– Добрите маниери изискват да спазваш моралния си дълг към хората, да се отнасяш сериозно към тях, да разбираш чувствата и нуждите им.

– Егоистите, – започна нервно Донка, – не постъпват така и това веднага се забелязва. Те никога не проявяват търпение в отнишенията си с хората, които според тях са незначителни – стари, срамежливи или в неравностойно положение.

– Истински добре възпитаният човек, – каза Елеонора, – винаги би обърнал внимание на такива хора и би се отнасял към тях с уважение.

– Какво късогледство проявяват хората, – каза раздразнено Донка, – които твърдят, че добрите маниери са безмислени превземки и с тях не бива да се съобразяваме.

– Такива твърдения водят само до морална катастрофа, – прибави тъжно Елеонора.

– Резултата е вече налице, – смръщи вежди Донка. – Ако продължава така, ще имаме общество, в което никой не помага и не съчувства на никого. Грубостта, агресията и безчувствеността ще се превърнат в правило……

Стереотипа, че велосипед и движение извън пътя са несъвместими, се е разсеял от създаделя на новия вид велосипед с електромотор. Той може да ускори до 30 км\ч. А любителите на оригиналния дизайн могат да се заемат с неговата настройка.
Дори и най-запалените почитатели на колоезденето имат доста проблеми при движение по пясък, сняг или кал. Сега с тези проблеми се справя електрическият Fatbike LEBOWSKE. Този велосипед е всичко, което липсва на конвенционални двуколесни превозни средства.
Компанията  Felt Bicycles е известен производител на съвременни велосипеди. LEBOWSKE от пръв поглед прилича на мотопед. Неговите дебели гуми са предназначени за пътуване по твърд терен.
На велосипеда е поставен електромотор Bosch Performance eDrive благодарение, на който човек може да се отпусне и да пътува като на мотопед със скорост 32 км/ч. Освен това има мощен акумулатор 400Wh Bosch Performance Line и 11-скоростна касета SRAM PC-X1 X-Sync.
Велосипедът тежи 22 кг. Той може да се купи с три различни размера на колелетата: 16 инча, 18инча и 21 инча. LEBOWSKЕ се продава в черно или червено.