Поваля  малко сняг, но после вятърът грабна бялата пелена, която бе покрила земята и остана само студът. Ангел и Борислава имаха среща със студенти от близкия университет. Темата, която щяха да разискват бе доста болезнена, но трябваше да се дадат някакви насоки и съвети на младите и още не загрубели от живота хора.

Когато Ангел и Борислава влязоха, бяха изненадани, защото в залата нямаше свободно място. При разговорите с преподавателите, ги бяха уверили, че много малко младежи ще се заинтересуват от темата, която искаха да дискутират с тях, но уви, май нещо бяха сбъркали.

Борислава застана отпред и реши, че е време да атакува направо и започна:

– Как се живее в едно семейство? Всеки сам ли се обслужва – пере, готви, чисти след себе си?

Тя знаеше, че раздорите в едно семейство, особено младо започваха с това, кой какво да прави и как да се раздели с навика си да разхвърля нещата.

Някои от младите хора гледаха плахо, други се чудеха, кой вятър ги е довал тук, но все пак трябваше да има отговор на тези въпроси. Те бяха интелигентни хора и не обичаха да остават неразрешени въпросите, които възникваха пред тях.

Тогава един от младите хора се изправи възмутено и извика:

– Нима е трудно на жена ми да постави мръсните ми чорапи и други такива дреболии в пералнята?!

А едно от момичетата бързо реагира:

– Разбира се, някакви си секунди само и хоп, хвърляш тези дреболии в пералнята.

Аудиторията се раздижи шумно, имаше забележки макар и много тихи.

Тогава Ангел се обърна към момчетата:

– Който е уверен, че тези мръсните чорапи и гащи възбуждат жената, да си вдигне ръката.

Избухна бурен смях. А едно от момчетата вдигна ръка,  само за забавление и да предизвика още смях.

Борислава предложи същото и на момичетата:

– Ако ви възбуждат мръсните чорапи и гащи, момичета, вдигнете ръка.

Никое от момичетата не вдигна ръка.

Ангел впери пронизителен поглед в купа от младежи и започна да говори спокойно и уверено:

– Любовта е приятелство плюс секс. Хората сами убиват своята любов чрез такива дребни неща, като мръсни чорапи, разхвърляни дрехи, недомлъвки, ….

Никой от младежите не възрази, защото нямаше какво да каже.

Те бяха готови да чуят какво ще им кажат Ангел и Боряна. Бяха се сблъскали с тези проблеми, а сега имаха желание да ги разрешат…..

Когато колата ви се счупи и не можете да се движите по-нататък, трябва да включите не само аварийните сигнали, но и да сложите предупредителния триъгълник. Това е особено важно на магистрала.

На един шофьор се счупила колата близо до град Магдебург, но той нямал предупредителен триъгълник. Започнал да търси в колата си нещо, което да наподобява на този триъгълник и накрая намерил.

Полицаи видели спряната кола на шосето, а зад нея нещо червено, което привлякло вниманието им. Това не бил знак, а голяма купа с червени чушки.

Полицаите не могли да удържат смеха си, когато видели този „знак“. Разбира се всеки шофьор трябва да има триъгълник, но от пътна полиция решили да му простят, защото ги позабавлявала неговата изобретателност.

Така, че пострадалият шофьор успял да избегне глобата.

Полицаите накарали шофьорът да обещае, че от сега нататък в багажника му винаги ще лежи авариен знак.

Смехът наистина продължава живота, особено този на жените. До това заключение са достигнали норвежки изследователи обобщавайки мащабно 15 годишно изследване.

Жени склонни към позитивен поглед към живота, даже по време на тежка болест, живеят по-дълго.

Сърдечносъдови заболявания, инфекции, …. всичко това жените преодоляват лесно, ако често се смеят.

Изучавайки връзката между чувството за хумор и смъртността сред жените, изследователите установили, че оцеляването при жените с позитивен поглед към света е 73 % по-низко от мъжете с аналогични заболявания, като рак, сърдечно-съдови заболявания, хронична обструктивна белодробна болест.

Според учените, смехът е универсален лек срещу стреса, тъй като предотвратява производството на кортизол, който потиска имунната функция.

Жално мяукане се разнасяше пред вратата на кабинета. Първа го чу Надя Стоилова. Тя бе отскоро стажант в полицията.

– Какво е това? – заслуша се внимателно Надя. – Прилича ми на мяукане на котка.

Когато отвори вратата Надя видя мяукаща красива сива котка на черни райета и бяло на коремчето.

– От къде се взе тази котка? – недоумяваше Надя. – На входа е инсталиран домофон, но от там едва ли се е провряла.

– Истински диверсант.

– Преминала е през стената.

Всички се смееха, но никой не можа да разбере как тази котка се бе промъкнала в полицията.

Но това не променяше факта, че „космат нарушител“ бе проникнал вътре при самите полицаи. Котката бе „задържана“ в кабинета, полагаше ѝ се някакво наказание, за непозволеното нахлуване.

– Изхвърлете я на улицата, – каза строго Стоян Миланов, – какво толкова ѝ ахкате наоколо.

– Не бъди груб, – сряза го Надя, – просто трябва да намерим стопанина му.

– Да бе, нали си нямаме друга работа, – възрази като смръщи вежди Стоил Симеонов, – ще търсим къде да подслоним тази мяукана.

– Какво толкова ви е направило животинчето? – Надя се опита да смекчи коравите сърца на сърдитите мъже.

– Какво предлагаш тогава да направим? – попита я строго Стоян.

– Първо да попитаме местните, дали някой не си е загубил котката, – предложи като начало Надя.

Никой не откликна на това предложение, но поместиха съобщение за котката в интернет.

Докато съобщението събираше многобройни харесвания и препращания до приятели, котката успя да се разходи по масата в полицията и „да провери“ наказателните дела и протоколи.

След това котешкият живот взе ново направление.

Благодарение на старанието на полицаите, „мустакатият натрапник“ си намери нов дом. Котката бе взета, от една възрастна двойка.

– Казаха, че ще нарекат котката „ченге“, – съобщи на колегите си Надя, като се заливаше от смях.

– Какво пък, името е хубаво! – засмя се и суровият Стоян, – Нека лови мишки така, както полицаите ловят мошениците!

Търсейки нови стопани, котката прекара истинска „полицейска школа“ и то не къде да е, а в полицията.

Някои деца проявяват интерес към отделни области на знанието и наистина се стремят да научат повече в това направление. Те получават огромно удоволствие да тренират паметта си и да вникват в същността на нещата.

Такива деца си поставят общи задачи в обучението, обичат да бъдат оригинални и се учат да се владеят. Те с радост поемат отговорност и се стремят да реализират своя потенциал.

Ако такива деца не винаги са успешни в училище това е, защото имат собствена представа за това, което искат да учат и приемат предложената учебна програма като нещо натрапено.

От гледна точка на развитието, любознателността е лукс. Най-голямо значение има привързаността.
До тогава, докато не се освободи капка енергия, отиваща за търсене на безопасна и надеждна привързаност, движението напред, към нови открития е невъзможно. По тази причина ориентацията на връстниците убива любознателността.
Освен това, любознателността прави детето изключително уязвимо в света на „готините“ връстници. За наивно удивление и увлечение по даден предмет, за въпрос: „Как работи това?“ и оригиналност  на идеите могат да го посрамят и да предизвика всеобщ смях. По този начин, ориентацията на връстниците застрашава явлението любознателност.

Интегративното обучение, за да върви успешно, детето трябва да бъде достатъчно зряло и способно да издържа двойствеността на мненията, да изпитва смесени чувства и поразмисляйки да променя мнението си, да преживява противоречиви емоции.

Едно дете трябва да бъде привързано към родителите си или учител дотолкова, че да го вълнува, това, което те мислят за него, и очакват от него, дали не са разстроени и не се отдалечават от него Неуязвимостта и пренебрегването парализират обучението и правят детето необучаемо.