Петър Игнатов отседна в хотел близо до летището.

Когато влезе в стаята си, той си каза:

– Тук мирише доста неприятно, но понякога пътниците трябва се се справят с дискомфорта.

И той не се обади на рецепцията.

На сутринта, когато се събуди, Петър забеляза:

– Тази смрад се е усилила.

Той съобщи за проблема на рецепцията едва, когато напускаше хотела.

Няколко дни по-късно камериерка, която чистеше стаята, откри източника на миризмата. Под леглото имаше труп.

Понякога неудобството в живота не е повод за безпокойство. Но неприятните миризми може да са знак за по-голям проблем, който не трябва да се пренебрегва.

Всяка неприятна миризма има източник.

След като открием източника, ще бъдем по-добре подготвени да се справим с него.

Ако забележим, че вонята е в собствените ни сърца, не трябва да се движим в живота, преструвайки се, че няма проблем.

Празничните миризми на канела, горещ шоколад и торта не могат да скрият миризмата. Широката усмивка няма да го прикрие.

Ясно е, че нещо не е наред.

Докато не направим инвентаризация на проблема, той ще се влошава още повече.

Ако действията ви причиняват неприятна миризма, разгледайте по-добре проблема и се справете с него, преди да се е станало късно.

Всичко бе потънало в смрад и бе обрасло с подобия на растения. Цареше непрогледна тъмнина.

Там живееха хора и този начин на живот им се струваше естествен, тъй като не познаваха друг.

По-старите от тях разказваха:

– Някъде там далече има земя, озарена от светлина, която е по-ярка от звездите ….

Смелчаци тръгваха натам, но никой от тях не се връщаше.

Един ден небето започна да просветлява и един от заминалите да търсят неизвестната земя се появи. Той бе вдигнал високо ръка, а в нея държеше звезда, която излъчваше нежно сияние.

Героят отиде на централния площад и звездата озари всичко наоколо. Хората се зарадваха. Искаха да празнуват. Имаха нови усещания ….

Тогава за първи път се видяха едни други и се шокираха от вида си.

Те бяха грози. От тях се носеше зловонна воня.. Целите бяха покрити с язви и гнойни рани.

Започнаха да роптаят:

– Ако този не беше ни донесъл тази звезда, всичко щеше да е спокойно както преди.

– Нямаше да знаем как изглеждаме….

Огромна тълпата заплашително и с трясък тръгна към площада. Заобиколиха смелчагата и протегнаха мръсните си ръце към звездата…

Тя падна в мръсотията и угасна. А с нея бе стъпкан и този, който я държеше.

Звездата гореше, докато черпеше сила и мощ от мъжа, който я донесе. И когато героят бе смачкан и унищожен, всичко свърши.

Настана мрак. Случилото се започна да се забравя. Хората не забелязваха до каква степен се бяха обезобразили, но така им харесваше. И бяха щастливи по свой си начин…..

Децата бяха във възторг, но Мина се чувстваше смутена. Тя бе довела хлапетата си в аквариума. Тук всеки можеше да погали малките акули, които се пазеха в специален резервоар.

Мина бе притеснена и попита една жена от обслужващия персонал:

– Случвало ли се е до сега, акула да откъсне нечии пръсти, когато човешка ръка се е опитвала да ги погали?

– Не се притеснявайте за това, – усмихна се жената. – Акулите скоро са хранени, а преди срещата им с хората им се дава допълнителна храна. Те не хапят, защото не са гладни.

Мина си спомни поговорката: „Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко“.

„Гладът – помисли си Мина – е усещане за вътрешна празнота, но това може да отслаби нашата проницателност, когато вземаме важно решение. А дали това е причината, да се съгласяваме да ядем каквото и да е, за да запълним тази празнота?“

Бог иска, да не живеем според милостта на нашия апетит, а да се изпълваме с Христовата любов, която е напълно достатъчна да ни осигури стабилност сред смрадта на този сват. Ако осъзнаваме това, то без уговорки ще поверим увереността си в Бога.

Това ще ни направи да бъдем по-внимателни при избора си, когато ни се предоставят „сладки“ неща, които засягат постиженията в живота, собствеността и взаимоотношенията ни.

Само Исус може да ни даде истинско удовлетворение. Нека изберем Неговата невероятна любов към нас, за да можем да се „изпълним с цялата Божия пълнота” заради нас и другите.

След като съседите на жителката от Тивадейла, Англия, започнали да се оплакват от ужасната смрад, идваща от апартамента ѝ, жената се обърнала към професионални чистачи на боклук.

Разбира се, чистачите по време на своята работа какво ли не са видели, макар че двустайният апартамент на Сали-Ен Хауелс, страдаща от презапасяване, може да предизвика шок у неподготвения зрител.

Жилището буквално се пукало по шевовете от планини вонящ боклук.

Стопанката на дома признала, че четири години не е видяла пода на апартамента си, който бил скрит под слой от боклук.

Фирмата за почистване „N Gervails“ успешно се е справила с бардака, а нейните сътрудници посъветвали Сали-Ен да се обърне към специалисти, които ще ѝ помогнат да се справи с болезненото си състояние.

Пълен мрак. Смрад и зловония се разнасяха наоколо. Стенещи тела се притискаха едно о друго.  Чуваха се вопли, охкания и ридания.

Сатана, господарят над тъмнината, пристъпи към Хадес и каза:

– Имаше един от юдовото племе на име Исус. Той нарече себе си Божий Син. Но той беше човек, повлиях на  юдеите и те го разпънаха. Сега той е мъртъв, приготви се да го затвориш тук и здраво го вържи.
– Сигурен ли си, че е човек, ами ако наистина е ….? – попита притеснено Хадес.

– Разбира се, че е човек, – самодоволно се усмихна Сатана, – чух го да казва: „Душата ми е прескръбна до смърт“. Знаеш ли колко много проблеми ми създаде между смъртните на земята? Преследваше слугите ми. Ако човек бе сляп, куц, прокажен или нещо подобно, го изцеляваше с една дума, а тези, които бях приготвил да бъдат погребани, ги връщаше отново към живот.

– Нима този човек е бил толкова могъщ, че е вършил такива дела? – попита Хадес. – Не можа ли да му се противопоставиш? Ами ако той е по-силен от теб и те сграбчи в ръцете си?

– Хадес, толкова ли те е страх от него? – скастри го Сатана. – Аз не се уплаших, а работих в сърцата на юдеите и те го разпнаха. По-добре се приготви, като дойде здраво да го вържеш.

Хадес сериозно се притесни:

– Господарю на тъмнината, сине на разрушението, ако той е върнал мнозина към живот, с каква сила ще го задържа тук? Грабването на Лазар ми изглеждаше като лошо предзнаменование, защото не като мъртвец, а като птица отлетя от мен. Размисли добре, над нас е надвиснала опасност. Моля те, не го довеждай тук, защото той ще възкреси всички мъртви.

Докато Сатана и Хадес разговаряха се чу силен глас:

– Отворете портите, за да влезе Царят на славата.

Хадес се разтрепера и побутна Сатана напред:

– Върви и ако можеш му се противопостави.

И Сатана тръгна, а Хадес каза на демоните:

– Залостете добре портите и железните решетки, защото ако той влезе тук, ще ни сполети беда.

Но гласът повтори с авторитет и власт:

– Отворете портите, за да влезе Царят на славата!

Хадес реши да да играе ролята на неразбиращ:

– Че кой е този Цар на славата?

– Непоклатимият и силен Господ, – казаха ангелите.

След тези думи портите се разбиха и железните решетки се счупиха. Всички мъртви, които бяха оковани, излязоха от тъмницата. Царят на славата влезе и всички тъмни места на Хадес се осветиха……