Архив за етикет: смисъл

Божията книга

Майката разглеждала книгите в домашната библиотека. Малката и дъщеря взела голямата Библия и започнала да я прелиства, търсейки в нея картинки.
Майката казала на момичето:
– Сложи Библията на мястото. Ти не трябва да я взимаш. Тази книга е Божия книга.
Тези думи предизвикали в момичето интерес и на другия ден то отново взело Библията. Майка й забелязала това и отново й казала:
– Тази книга е Божия.
– Кажи ми, мамо, ако ти не четеш никога тази книга, защо не я върнеш на Бога?
Библията се явява безусловния Божий авторитет. Тя ни казва в какво и как да вярваме. Открива ни същността на Бога.
Знанията от Библията са необходими за да придобием богат, духовен и наситен със смисъл живота.
Думите на тази Книга имат свойството да запълнят празнините, да прехвърлят мостове на бездните и да превръщат избелелите краски на нашия живот в блестящи скъпоценни камъни.
Библията говори с прост, разбираем език дори за малко дете. В същото време думите й са изпълнени с такава дълбока мъдрост, че целия обширен човешки ум не може да разбере нейните дълбочини.
Научете се да се обръщате към Библията, когато имате въпроси! На нейните страници вие ще намерите правилния отговор за всичко.
Ако Библията лежи само на лавицата във вашата библиотека и не я четете, по съвета на малкото дете, по-добре я върнете на Бога или я дайте на някой, който ще я чете.

Християнският мързел

Много християни твърдят: „Бог е в сърцето ми“. Това звучи като оправдание за всекидневния ни мързел. Е, то не идва от принцип „и така ще мине“, но това е по-скоро нежелание да се измъкнем от блаженството и удовлетворяването на собственото си тяло.
От къде се взема мързелът? Какво очаква ленивецът в бъдеще? Как да се избавим от порока?
Духовния мързел се опитва да се обясни, като му се приписват философски, социални и даже политически смисъл.
Самият мързел се проявява като вялост и бездействие.
Някои хора изглеждат външно „ефектно“. От тях се усеща мирис на скъп одеколон. Но когато стане дума за молитва, няма време, не достигат възможности, а и здравето нещо се обажда.
Нали молитвата  изисква поне малко усилие.
В семейства, където Бог и вяра се ограничават само до разсъждение за морала и нравствеността, Библията е само красива книга на лавицата, а ходенето на църква ритуал само по празниците, води до заразяване с духовен мързел. Той се прехвърля от родители на деца.
Ако продължава така, следващите поколения ще заменят Божието слово с популярно му изложение, което е добре илюстровано, а погледите няма да се насочват към Бог, а към хороскопи и предсказванията за поредната свинска, конска и не знам каква още година от китайския календар.
С мързела лесно може да се пребори човек, само да поиска. Мъдрия Соломон предлага следното: „Иди при мравката, о ленивецо. Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.
Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.
До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник и немотия, като въоръжен мъж.“
Ленивецът можеш да стреснеш, когато му обясниш, че е бреме и не е нужен на околните. Кажи му, че постъпва глупаво и е лишен от разум, понякога и това може да го размърда.
В края на краищата, мързел води до „ужасен“ избор: да се отърве от необходимостта да мисли, да взема решения или сам да поемат отговорност за делата си.

Вандализмът

Това е социално явление. Заинтересувах се от него, когато видях последствията от него в едно гробище. Много надгробни плочи бяха съборени и натрошени. Какъв е смисъла във всичко това и до сега не съм разбрала.
В медиите непрекъснато се разказват за актове на вандализъм. Повечето от тях са се появили спонтанно и на пръв поглед нищо не е предвещавало тяхното развитие.
В историята има множество проява на вандализъм. Именно за едно от тях искам да ви разкажа.
В продължение на много векове в Италия е съществувала легенда, че на дъното край малкия град Неми лежи огромен кораб на Юлий Цезар с баснословни съкровища.
Но едва през 30-те години на миналия век, италианците са информирали света, че легендата е получила своето потвърждение.
Във водата били намерени не един, а два кораба принадлежащи на скандалният император Калигула. Корабите били истински произведения на изкуството. Те били майсторски направени и богато украсени.
По заповед на Мусолини за съдовете бил построен специален музей, който трябвало да свидетелства за величието и могъществото на Древния Рим.
Но през 1944 г., войските на СС, отстъпващите под натиск на съюзниците, безсмислено изгорили тези огромни артефакти, лишавайки човечеството от доказателства за велика култура в история му.

Спор

Двама ученика дълго оспорвали идеите си. Единият смятал, че всичко в живота е предопределено, а другият твърдял, че човек сам твори своята съдба.
Не могли да стигнат до разбирателство, за това се обърнали към учителя си.
– Учителю, как смятате, кой от нас е прав? Аз мисля, че всичко в живота е предопределено и човек не може да повлияе на съдбата си.
– Прав си, – казал учителят.
– Но как така? – започнал да оспорва другият ученик. – Нима е така? Аз смятам, че човек сам твори своя живот. Ако всичко е предопределено, тогава какъв е смисъла на живота?
– И ти си прав, – казал учителят.
– Но как е възможно и двамата да сме прави? – попитал ученикът, който смятал, че е творец на живота си.
– Ти сам твориш живота си, а той е намерил предопределението на съдбата си, за това казах, че и двамата сте прави, – пояснил учителят.

Нарязани текстове на парчета

Френският поет дадаист Тристан Тцара измислил “ метода на нарязването“.
При него текст на песен се нарязва на парчета с ножица. А получените фрагменти се използват за съставяне на нов текст, който много се отличава от изходния.
Тази техника е популяризирана от писателят битник Уилям Бероуз, които с нейна помощ е написал няколко романа. За разлика от дадаистите, Бероуз залепвал парчетата в нов текст не в произволен ред, а по смисъл.
Този метод на „нарязването“ е намерил широко приложение сред музикантите.
Например, по такъв начин са написани текстовете на някои песни на Дейвид Боуи. Водещият на Radiohead Том Йорк разбърквал в шапка редовете за написване на текст и ги използвал във всички песни от албума „Kid A“.