Бог иска понякога да ни научи на нещо и не ни дава това, за което сме го помолили, за да ни даде нещо по-добро, което не осъзнаваме и затова не можем да го пожелаем.

Господ иска да почувстваме Неговата любов, която е над всички оценки, които се заключават в успех, деца и т.н.

Много е важно напълно да се доверим на Божията воля и да кажем:

– Господ знае, кое е добро за мен и кое ще ме направи силен.

Благодарение на това, у нас ще се появят невероятни качества за  съществуването, на които дори не сме подозирали, че ги има.

Когато дете в училище каже на учителя си:

– Не ми давайте тези упражнения, не мога да ги изпълня.

Учителят разбира, че детето се подценява. Но ако направи обратното и му даде по-трудни задачи….

Вие бихте попитали: „Защо го прави? Нима иска да му навреди?“

Напротив, той иска да го привдигне, за да не се подценява повече. В противен случай у детето ще останат скрити способности и талант и то никога няма да ги види, ако не му се създаде дискомфорт, т.е. даде му се упражнение, което то мисли, че не може да направи.

Ще мине известно време и упражнението ще бъде направено. Така детето ще получи самочувствие и увереност във възможностите си.

Така и Бог ни учи. Преодолявайки „невъзможното“ израстваме в Него.

Става дума за случай, при който някой ви принуждаване насила да теглите пари от банкомат.

Съществува мит, според който, ако крадецът ви принуждава да теглите пари от картата си, като въведете пин кода си от зад на пред, банкоматът ще ви даде пари, но специално устройство замаскирано в банкомата ще изпрати сигнал в полицията.

Такава система наистина  е патентована в САЩ, но нито една банка или производител на банкомати не са го приложили до сега.

Баба Вера бе възрастна жена. Синът ѝ, който живееше в Марсилия, я покани по празниците да им иде на гости. Възрастната жена се притесни, но реши все пак да отиде. Щеше да види скоро родилия  се Валери.

Баба Вера се качи на самолета и отлетя към Марсилия. По време на полета заспа и пропусна закуската. Викаше стюардесата и с жестове се опитваше да ѝ обясни, че не е яла и иска да ѝ донесат закуската, но нямаше резултата.

Тогава тя прибегна до нещо, което бе чувала.  Тя не знаеше френски, но реши да изкаже фраза, която и се стори подходяща за случая. И баба Вера произнесе набор от звуци, които изобщо не разбираше, но наподобяваха някакво френско произношение.

– Мосю, же не манж па сис жур – Monsieur, je ne mange pas six jours (Господине аз не съм ял от шест дена).

Това бе фраза, от „12-те стола“, с която често се шегуваха, след като гледаха филма, когато някой бе гладен.

Изненадващо, но това проработи. Веднага получи, не една, а две порции от полагащата ѝ се закуска, но всичко трябваше да изяде под грижовния поглед на стюардесата.

Има криза почти навсякъде и  за това момичето бе повярвало, че тази женица не е яла от шест дена.

Група ентусиазирани инженери са създали уникално фенерче, което може да се зарежда от човешкото тяло. Това го прави почти безкраен източник на светлина, малка, но понякога много необходима.

Много е разочароващо, особено в решаващ момент, ако открием, че фенерчето не свети или ако свети, едва мъждука.

Група ентусиазирани изобретатели са решили този проблем.

Защо е нужна батерията, ако е възможно да се използват термоелектрически генератор вграден във фенерчето?

За мощни „прожектори“ тази технология не става, но за джобни фенерчета подхожда идеално.

Принципното действие на фенерчето Lumen, както и неговото устройство е невероятно прост. В основата на идеята е термогенераторът. Фенерчето използва няколко LED светодиода за проектиране на светлината. Мощността на светене е напълно достатъчна, за да се чете книга в мастиленочерна тъмнина.

Освен това фенерчето е много малко, буквално колкото един пръст.

Корпусът на устройството е направен от алуминий. Тежи само 45 грама. Фенерчето работи, при условие, че е налице източник на топлинна енергия (топлина) от 28 градуса по Целзий. Идеален вариант в този случай е човешкото тяло.

На корпуса на фенерчето има специално място за палеца, който натискайки го включва Lumen и то започва да работи.

Фенерчето може да работи почти без прекъсване. В него са вградени малък акумулатор и кондензатор.

Когато е топло времето фенерчето незначително се зарежда и от въздуха около него, при условие, че неговата температура не е по-малка на установените планки.

Сега устройството се намира в стадий групово финансиране в компанията. За реализиране на проекта са били нужни 5 хиляди долара. За два дена събраните пари са надхвърлили установения лимит, достигайки 328%.

На пазара фенерчето ще излезе във втората половина на 2016 г и ще струва 15 долара.

Маргарита и Цонка седяха във фоайето и сладко си бъбреха. Цонка забеляза Весела и ѝ махна с ръка:

– Отдавна не съм те виждала. Как се? В къщи здрави ли сте?

Весела приближи и се усмихна:

– Добре сме. Бяхме малко болни, но всичко се оправи.

– Какво стана с мъжа ти? Пенсионираха ли го? – попита Маргарита.

– Не. Няма достатъчно трудов стаж, – обясни Весела.

– А по болест, не го ли пенсионираха? Нали скоро имаше инфаркт? – учуди се Маргарита.

– В ТЕЛК го изкараха 64 процента работоспособен, – вдигна рамене Весела.

– Тези хора слепи ли са. Този човек може ли да работи? Кой ще го вземе такъв на работа? – възмути се Цонка.

– Изглежда не сте им платили, – подчерта Маргарита.

– Наистина попаднахме на корумпиран човек, – каза Весела. – Докато чакахме да ни извикат, една жена, която седеше до мен извика: „Тоя още ли не са го пенсионирали. Голям идиот е“. Попитах я, защо говори така за него. „О, вие нищо не знаете. Влизам миналия път вътре, само той и един друг мъж пише нещо и някаква жена тракаше на машина. Извадих документите си от един голям плик, където ги бях поставила, а той ме гледа и вика: Няма ли там още нещо в пликчето? Парички му се приискали?“

– Вие не отидохте ли да го попитате, защо е написал това? – попита Цонка.

– Мъжът ми много се разтревожи, когато видя какво са написали на листа. Отидохме при този човек веднага, а той ни кресна: „Съдете ме. Ваша си работа“. Посочи ни вратата и ние си тръгнахме.

– Сега на колко е мъжът ти? – попита Маргарита.

– На 65, – отговори Весела.

– Нали на 65 ги пенсионират, макар и да нямат необходимия трудов стаж? – попита Цонка.

– Последния път, когато преглеждах условията, бяха 67 години и осем месеца, – поясни Весела и се засмя. – С корумпирани хора и бюрокрация не бих могла да се преборя. Ще чакаме. Мъжът ми заяви, малко след случая: „Напук ще живея повече години и дълго ще получавам пенсия“.

Маргарита и Цонка изгледаха със съжаление Весела, но тя им се усмихна и си тръгна.