Всеки понеделник ни изглежда, че нашата работа е най-трудната в света. А когато дойде петъка пеем радостно, че сме се отървали от тази „каторга“ и ни очакват два почивни дни.

Щом толкова се оплаквате, може да получите съвет от сорта:

– Щом е толкова трудна, сменяй я!

А какво ще правите ако няма къде да работите?

Или това е вашето „призвание“, често да сменяте работата си, в противен случай ще бъдете наистина нещастни?!

За онези, които смятат, че тяхната работа е непоносима помислете си за добиващите сол в Индонезия, пожарникарите, децата които работят още от шестгодишна възраст, миньорите, моряците на дълги плавания, почистващия канализацията в Индия, носачите в Азия и Африка, …..

На тях никой не им съчувства. Но на тези хора наистина не им е лесно.

В училище смятаха Жана за безнадежден случай. Веднъж родителите ѝ получиха бележка от учителката ѝ, в която се казваше:

„Жана има проблем с ученето. Тя не може да се концентрира в нищо. Вечно се движи и неспокойно се върти. Пречи на останалите. Не успява да си напише домашните. Не смогва да се справи със задачите и упражненията в клас“.

Учителката ѝ не осъзнаваше, че Жана имаше разтройство свързано с дефицит на вниманието.

Но кой ли можеше да разбере малкото момиче?

Тя не беше като другите и при нея трудно се прилагаха същите методи на обучение, чрез които се обучаваха останалите деца.

Майка ѝ въздъхна и я заведе на лекар. Той накара момичето да седне на един стол, който бе в другия край на стаята. Жана подложи ръцете си под краката и седя така двадесет минути, докато лекарят разговаряше с майка ѝ, за проблемите ѝ в училище.

Най-накрая лекарят седна до Жана и каза:

– Сега бих искал да поговоря с майка ти насаме. Почакай ни тук в кабинета, ние след малко ще се върнем.

Преди лекарят да излезе с майка ѝ включи радиото, което стоеше на масата.

След като двамата възрастни се оттеглиха, лекарят помоли майката на Жана:

– Много тихо и внимателно погледнете, какво прави дъщеря ви.

Жана бе скочила на крака и се движеше в такт с музиката.

Тогава лекарят се обърна към майката и каза:

– Жана не е болна. Тя е танцьорка. Заведете я в училище за танци.

Майката прие съвета на лекаря и Жана започна да се занимава с танци.

По-късно  малката палавница, която не можеше да седи на едно място в училище, беше поканена в балетното училище. Тя стана солистка, а след това основа свое собствено танцово училище.

Жана се запозна с един известен композитор, който пишеше предимно мюзикъли. Заедно с него направи една хореографска постановка, която стана доста известна сред почитателите на този жанр.

Така Жана донасяше много радост на милиони хора.

За съжаление, много деца като нея остават неразбрани и просто ги тъпчат с лекарства, за да ги направят като другите.

Боби Фишер не можел да се преструва, да мами и да прави компромиси.

Един ден му предложили да рекламира „Фолксваген“ за голяма сума пари.

За разлика от актьорите, които в такива случаи се интересуват предимно от размера на хонорара, Фишер внимателни и обстойно разгледал автомобила на известната фирма и се отказал от изгодния договор.

Когато го попитали:

– Защо се отказваш така лесно от толкова много пари?

Той отговорил:

– Не мога да рекламирам кола, която е подходяща само за самоубийци.

Детето е извадило голям късмет на този бейзболен мач. Докато момчето се ровело из сайтовете на своя смартфон, бухалка се изплъзнала от  ръката на един от играчите на терена. Тя профучала и се насочила към феновете на трибуната. Човекът, който седял близо до детето протегнал ръка и го завардил от удара.

Момчето се е оказало голям щастливец. Бейзболистите играят с дървени бухалки, които тежат почти един килограм. Ако такава, с придадената голяма скорост, бе ударила детето, него вече нямаше да го има.

Инцидентът е станал по време на мач между „Атланта Брейвс“ и „Питсбърг Пайрътс“ в Лейк Буена Виста, Флорида. Този случай е уловен от камерата на спортния фотограф Кристофър Хорнър от вестник Pittsburgh Tribune-Review.

Аутфилдер Дани Ортиз от отбора „Питсбърг Пайрътс“, от чиято ръка се е изплъзнала бухалката, бил шокиран от случая:

– Не знам какво щеше да се случи, ако бях ударил с бухалката детето.

Когато се прибрал, жена му казала:

– Ти едва не уби детето!

Когато тъщата на Владимир Басов дошла в Москва, той веднага се заел с настаняването и регистрирането ѝ.

В тези години това било доста сложно, но всички познавали артиста Басов и били готови винаги да се срещнат с него.

Разказва се, че артистът поразил служител от администрацията не със своята известност, а със нещо съвсем различно.

Добил право да се срещне с един от началниците отговарящ за регистрациите, Басов казал:

– Спешно трябва да регистрирам човек в Москва.

– Кого искате да регистрирате? – попитал служителят.

– Тъщата.

– Леле …. добре, – изненадал се началникът. – толкова години работя тук, но за първи път виждам човек, който моли да бъде регистрирана тъща му в дома му. В такъв случай, не мога да ви откажа.

И служителят подписал всички необходими документи.