От гледна точка на ботаниката плодът краставица е със сочен вътрешен слой и твърд отвън, характерно качество за тиква, диня, пъпеш и други от семейство тиквени. Т.е. е плод, но в кулинарията краставицата се смята за зеленчук.

Интересното е, че в Иран краставицата се смята за плод и се сервира на масата със сладки неща.

Смята се, че родината на краставицата е Индия. А човек я употребява за храна повече от 6000 години.

Думата „краставица“ е взаимствана от дума в гръцки език, която може да се преведе като „незрял“. Причина за това е, че краставицата се употребява за храна недоузряла.

Най-тежката краставица 12,9 кг е отгледал британецът Дейвид Томас. Този рекорд е въведен в Книгата на Гинес на 26 септември 2015 г.

Най-дългата краставица отново е отгледана от британец. Краставицата рекордьорка е била дълга 107 см. Това постижение принадлежи на фермера Иен Нил от Уелс. Рекорда е записан на  26-ти септември 2011.

В Япония, може да опитате пепси-кола с вкус краставица.

На  магистрала М-5 „Урал“ се намира паметник на краставицата. Той е създаден в чест на високото качество на краставиците отглеждани в Луховитский район.

Учени от университета в Аризона са създали нов инструмент, който ще предсказва подземните трусове, които възникват вследствие на изпомпване на отпадни води или добиване на нефт и газ.

Група геофизици в продължение на три години са анализирали работата на радиолокационния прибор InSAR  на японския спътник ALOS.

Оказало се, че данните получени с помощта на този инструмент, дава възможност да се фиксира деформация на земята по-нагоре от мястото на добива, на места, в които в бъдеще ще се появят земетресения.

Такава деформация учените открили над кладенеца Тимпсон в щата Тексас. След две години на това място станало земетресение с магнитут 4,8 бала.

Поради изпомпване на вода или добиване на нефт изменението на налягането в земните слоеве създава напрежение в пластовете на земята. Тези пластове се „плъзгат“, което води до възникване на земетресение.

Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.

Само през август можем да се насладим на дините. През останалата част от годината само си спомняме за тях.

Но има един интересен начин за „запазването“ им. Чрез него ще можете да я запазите прясна и вкусна до Нова година.

За целта ви е необходима дина без вдлъбнатини, пукнатини и грапавини. Тя трябва да бъде не по-голяма от 4-5 кг. Желателно е да има по-дебела кора и да не е напълно узряла. Тя ще узрее при самото ѝ запазване.

Какво ви е нужно? Диня и 5-6 парафинови свещи.

Изтрийте динята с кърпа, тя трябва да бъде абсолютно суха. Парафиновите свещи разтопете в съд на водна баня. Вместо свещи можете да вземете, чист парафин или восък.

След като малко се охлади парафина, облейте равномерно с него динята. Образувалият се слой трябва да бъде не по-дебел от 0,5 см.

След като парафина се втвърди, преместете динята на тъмно, сухо и прохладно място. Идеално място за това е мазето, но ако нямате такова, може да използвате полуетаж между партера и първия етаж, ниша в стаята, даже и шкаф.

Динята от време на време трябва да се обръща и да се оглежда.

Парафина защитава динята от външни въздействия и влага.