Алберт Айнщайн твърдял, че цялата му научна кариера се явява преосмисляне на сън, който той е видял като тинейджър.

В този сън Айнщайн карал шейна надолу по стръмен и заснежен склон.

Набирайки скорост, всички околни цветове се влели в едно петно.

Този сън вдъхновявал Айнщайн през цялата му кариера. Той мислел какво ще се случи, когато се достигне скоростта на светлината.

Биографите вярват, че бъдещият автор на теорията на относителността много свои открития е направил благодарение на този сън.

В потвърждение на това можем да си спомним едно изказване на Айнщайн:

„Дарът да сънувам означава за мен много повече, отколкото таланта ми да усвоявам осъзнатите знания…. Аз съм прекарал в сън една трета от живота си и тази трета съвсем не е била най-лошата“.

През 1992 г. американският физик Алан Лайтман  написва бестселър за сънищата на Айнщайн, който е преведен на повече от 30 езика.

Според писателят, именно в съня си Айнщайн е видял парадокса за разбирането на пространството и времето.

Атакама е едно от най-сухите места на земята, но тя е започнала да цъфти. Всичките ѝ склоновете са покрити с пролетни цветя.

Това се дължи на изобилието от дъждове в региона в началото на тази година. Водата е помогнала на семенцата, скрити в земята в продължение на много години, да израснат и цъфнат.

Количеството на валежите в пустинята Атакама обикновено е само 15 мм годишно. На някои места, например в Арика, валежите са още по-малко – 1-3 мм.

Пустинята обикновено е безплоден терен със скалисти хълмове, солени езера и втвърдени потоци лава.

Тази година дъждовете в региона са били най-силните за последните две десетилетия. Те са причинили наводнения.

Поради проливните дъждове пустинята се е покрила с 200 вида растения. Тя се е превърнала в многоцветен килим.

Последен път пустинята е разцъфтявала така преди 18 години. През 2010 г. в Атакама също е наблюдаван цъфтеж, но той не е бил толкова богат.

Цветята тази година в пустинята са цъфтели за малко. В началото на ноември те са изсъхнали.

Тази забележителност на Нова Зеландия за съжаление е вече изгубена…..

Розовите и белите тераси са се смятали за чудо на природата, докато не били напълно унищожени от вулканично изригване на Таравера през 1886 г.

Геотермалната вода, съдържаща голямо количество силициев агломерат, постоянно течала от два гейзера, разположени на брега на езерото Ротомахана.

Водните каскади падали надолу по склона на хълма и оставяли дебели отлагания на бял и розов кварц, които оформяли тераси във водоема.

Белите тераси били по-големи и красиви, но в розовите хората можели да се къпят.

Много хора смятали розовите и бели тераси за „осмото чудо на света“.

Сега са останали само спомените за тях.

Днешното име на Ciudad Perdida се превежда като „Изгубеният град“.

Това известно място в Колумбия наричат още Teyuna и Buritaca.

Градът е основан през 800 г. пр.н.е. Той е по-стар от прочутия град на инките Мачу Пикчу, който е  650 годишен.

Ciudad Perdida случайно бил открит през 1972 г., когато група местни мародери се изкачили по камените стъпала в планината към изоставения град „Green Hell“ и се натъкнали на него.

Когато златни фигурки и керамични урни започнали да се появяват на местния черния пазар, археолози започнали издирване. Те стигнали до града през 1976 г., след което била извършена реконструкцията му за шест години.

Ciudad Perdida се състои от 169 тераси издълбани в планинския склон, в него има облицовани с камъни пътища и няколко малки кръгови площади. Входът може да бъде достигнат само чрез изкачване на 1200 каменни стъпала през гъста джунгла

Предполага се, че в града са живели около осем хиляди души.

Драката е позната още като Джигра, Христов трън и Кайраче. Има няколко легенди за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго предание венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил направен от клони на драка. От там идва и другото наименование на билката – Христов трън.
Според едно източно поверие при сътворението на света не е имало бодливи и отровни храсти. Всички същества живеели в хармония и всеки вземал от природата само толкова, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може – с тръни и отрова, със зъби и нокти, а човекът – с лък и стрели. Дали така се е появила драката, няма как да разберем, но бодлите ѝ са толкова остри и дерящи, че името ѝ със сигурност е заслужено.
В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни вещества и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.
Плодовете на драка се използват успешно в българската медицина, тъй като имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. При магарешка кашлица и хроничен бронхит отварата от драка е отличен лек.
Прилага се също при дизентерия, задух, хипертония и някои кожни заболявания, например обриви и екземи. Макар да се употребяват предимно плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се използва, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.
Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се използва за направата на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи склонове. Билката се счита за медоносно растение.
В миналото драката се е използвала за лечение на редица заболявания. Отвара от дрогата се пие за затягане при диария, против нощно напикаване, за пречистване на кръвта и дебелото черво.
Билката понижава кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от насекоми. В някои случаи запарка от драка помага дори при кървящи хемороиди.
Отвара от билката се приготвя, като 1 супена лъжица изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша преди ядене 3 – 4 пъти на ден. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.
При стомашни разстройства се пие три дни подред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 супена лъжица листа се заливат с 500 мл вода, само докато заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти сутрин на гладно.
Макар и полезна, драката също може да бъде опасна. В превишени дози билката дразни бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се употребява под лекарски надзор.