Делфините, китовете и кашалотите, както и всички останали китоподобни, говорят помежду си на подводни диалекти, които учат през детството си. Езикът им е съвършен и си има свой синтаксис и богата лексика.
За пръв път в историята на света срещаме толкова перфектна нечовешка реч. Все още не знаем какво точно си казват, но едно е сигурно: репертоарът им от думи и изрази е пъстър и изключително сложен. Езикът им предава дори абстрактна информация, което означава, че са с интелект, подобен, а може би и по-съвършен от човешкия. Най-гениален е „народът“ на бутилконосите делфини, за които подозираме, че са по-умни от хората.
Този вид делфини имат голям, добре оформен мозък, с различни центрове на емоциите и мисловната дейност. Те решават сложни логически задачи и се учат с далеч по-бързи темпове от хомо сапиенс. Живеят в сплотено общество с отделни социални групи и следват свой етичен кодекс. В критични ситуации действат бързо и организирано, следвайки предварително обмислен план.
Наблюденията и експериментите показаха, че всеки строго координира действията си с другите. Тази задружност е невъзможна без стройна комуникационна система с ясни правила и синтаксис. 100%-ово доказателство за нея са сигналите, които се записват под вода. Проследени са разговорите им в спокойно състояние, при тревога, смърт, раждане на делфинче или в други радостни моменти. Освен със звуци те си общуват и с жестове, докосвания, погледи, промяна в позицията на тялото и дори с мехурчетата, които издишват.
Когато си бърборят в тоналния режим, те използват нискочестотни модулирани сигнали. Делфинът майсторски сменя посоката и скоростта на честотните вариации, „изговаряйки“ цели фрази и изречения. Структурата на сигналите е поредица от акустично различаващи се елементи и представлява серия от съобщения, подобни на криптограми. Възможностите на такъв усложнен език са огромни. За да разчете особените наречия, подтекстове и нюанси, дешифровчикът трябва да знае какви са значенията на всяко умишлено изменение в честотния обхват, регистъра и продължителността на „думите“.
Подсвирквания, мърморене, писукания и всевъзможни звуци са малка част от репертоара на китовете, записан и от биолозите в Университета на Куинсленд, Австралия. За 3 г. те са проучили над 34 типа китови фрази.
Учените следват гърбатите китове, мигриращи край източните австралийски брегове. Закрепват аудио предаватели върху шамандурите и прослушват подводните диалози от брега. Именно така записват 660 звуци от 61 китови общности.
Част от фразите са напълно неразбираеми, докато други имат ясен смисъл. Влюбят ли се, мъжките „запяват“ романтични любовни песни, ухажвайки своите Жулиети. Някои високочестотни викове и писъци изразяват несъгласие, раздор, обида и могат да прераснат в истински подводен скандал. Майката вика малкото с нежно „уооп“, тоест „ела“. Общуват си напълно като нас, което, е меко казано, удивително.
В океаните живеят истински разумни индивиди. Крайно време е да помислим как да ги опазим. Най-големият им враг сме самите ние с нашите китоловни кораби, лодки, сонарни станции, химикали и киселинни дъждове“.
