Животът е изпълнен с парадокси. Това идва от погрешната оценка, която даваме за нещата. Понякога нещата, които изглеждат трудни, се оказват изключително лесни. Плаши ни външния вид на задачата, забележките на другите и въпреки всичко онова, което изглежда обвито в огромни трудности, се оказва съвсем не сложно за изпълнение.
Съществува и обратното, когато лесното се оказва трудно. Един брак, който изглежда щастлив и спокоен, една проста операция свързана само с просто отваряне и почистване на абцеса, възпитанието на един кротък и послушен син изведнъж се превръща в извънредно трудна борба.
Там, където преди е цъфтяла любовта настъпва неприязън и отблъскване. Там,, където е имало оток, раната се инфектира и причинява смърт. Там, където е имало уважение, се настанява незачитане и отблъскване.
Може би понятията „лесно“ и „трудно“ не съответстват точно на действителността. Те са само етикети, които поставяме, за да се успокоим, че ще успеем да направим нещо или ще се провалим.
Но истината е, че няма нищо, което здраво да държим в ръцете си, когато дойде даденият момент.
Само Бог, който създава живота в утробата на майката, знае какво ще се случи.

През 1862 г. гърците свалили крал Отон, но от идеята за монархия не се отказали. Решили да изберат нов монарх чрез референдум.
Кандидатите нямали бюлетини и всеки гражданин можел да предлага свой кандидат.
Убедителна победа с 230 хиляди гласа, повече от 95%, спечелил синът на кралица Виктория, принц Афред, но той не можел да стане крал, защото много преди това Великобритания, Франция и Русия подписали договор, според който нито един член на кралска фамилия не можел да заеме гръцкия престол.
Поради същата причина от трона се отказали и много други кандидати. Само срещу датския принц Вилхем, който набрал само 6 гласа и бил на 18 място, нямали възраженения.
Имено той, под името Георги, управлявал Гърция през следващите 50 години.

На герба, на флага и другите символи на испанския град Севиля може да се види неговия девиз като ребус – NO8DO.
В действителност, в средата на девиза не се намира осмица, а чиле за вълна, което на испански се нарича madeja.
В резултат се получава фразата: «No madeja do», което звучи като «No me ha dejado» и означава „Не ме оставяй“.
Според легендата тези думи са казани към града през 13 век от крал Алфонсо Мъдрия, след като неговият син се опитал да разбунтува хората и да вземе властта в свои ръце. Но севилци останали верни на краля си.

Последните топли дни пръскаха щедро лъчите си. Само вечерите намекваха за приближаващата зима. Пейката отново бе приютила жените, решили малко да отдъхнат от трудното си ежедневие. Малко разговорка, малко клюки, споделяне на болка и търсене на изход, програмата на това спонтанно събрание варираше според случая.
Днес не бе по-различно. Едра яка жена коментираше настървено:
– Чухте ли Варна била първа по раждаемост? Та ние по-малък град ли сме? Ще учредя организация за увеличаване на раждаемостта.
Слаба жена с добре подредени боядисани коси, махна с ръка и се засмя:
– Какво да не земеш да раждаш?
Въпросът имаше основание. „Учредителката“ бе преминала отдавна годините за раждане. Сняг покриваше косите й, но лицето й бе гладко и ако не бяха побелелите й коси, трудно ще можеш да определиш възрастта й.
Тя се наежи и продължи войнствено:
– Днес младото поколение не иска да създава семейства, а ако го създаде не искат да правят деца, за да не си нарушат спокойствието. Ако трябва ще родя.
Групата започна да се смее и бурно да коментира последната реплика.
– Жени с това шега не бива. Сара роди на деветдесет години, въпреки че бе престанало обикновеното й при жените, – каза дребна женица, цялата облечена в черно с тъмна кърпа на главата.
– Коя е пък тая? Да не са я изкуствено оплождали?, – засмя се млада жена около 40-те.
Жената скри под забрадката си падналите кичури побеляла коса и продължи спокойно. Мелодичният й глас усмири жените и те заслушаха разказа й.
– Бог бе обещал на Аврам, че ще има син. Бяха минали много години, той приближаваше 100-те, а на жена му отдавана бе престанало обикновеното при жените. Веднъж у Аврам дойдоха трима пътника. Той ги посрещна приветливо, нареди на жена си да приготви най-доброто. Когато гостите се нахраниха, един от тях каза:
– Догодина по-това време ще имаш син.
Аврам се смая и си каза: „Как ще стане това, като аз съм вече стар, а жена ми не може вече да ражда“? Жена му която шеташе в другата част от дома им, дочу репликата на госта и се засмя. Гостът каза на Сара:
– Ти се засмя, – въпреки че жената се опитваше да отрече, той продължи, – След година ще родиш син и ще го наречеш Исак, което означава смях.
И наистина на следващата година се родил Исак, нищо че баща му бил стар, а майка бе на години, когато вече жените не могат да раждат.
– Бабини деветини, попски приказки, – сви вежди една от жените, която се имаше за много знаеща.
– За Бог няма нищо невъзможно, – отвърна възрастната жена.
Тя се надигна от пейката и си тръгна.
Жените смутени и смаяни я проследиха с поглед и дълго след това нищо не можеха да кажат.

През 2000 г. мексиканската жителка на едно село Инес Рамирес, без да притежава медицинско образование, е направила на себе си цезарово сечение и е родила здраво дете.
Когато започнали контракциите, мъжът й бил пиян. Най-близката акушерка била на 50 километра от селото, в което имало само един телефон, който не бил близко до дома на родилката.
След 12 часа болки Инес пила алкохол за анестезия и направила разрез в корема с кухненския нож. Извадила бебето и отрязала пъпната връв с ножица.
Едва след това изпратила другият си син за помощ. Заедно с новороденото тя била откарана в болницата.