Христос дойде на света да спаси всички хора: богати и бедни, черни и бели, образовани и неграмотни, мъдри и прости.
Когато на Земята се е родил Божият Син, първи са дошли да го почетат овчарите. Обикновени хора, стоящи в дъното на социалната стълбица, необразовани и неграмотни. След тях дошли влъхвите – мъдреците. Хора от далечни страни, богати и уважавани.
Бог ги е довел във Витлеем. Едните били призовани от ангелите, а другите следвали чудната звезда.
Спасителят дойде за всички хора. Всеки човек, макар и да не осъзнава, има нужда от Божието прощение и обновяване на живота си.
Не е важно какво място заемаш в обществото, ти се нуждаеш от Христос. Няма значение какво си успял да постигнеш до сега, Той те обича и чака.
С Бога можеш да направиш много повече и да осмислиш истински живота си.

Съпруг и съпруга седят в кухнята вечерта и си говорят:
– Знаеш ли, нашият съсед се оказа доста умен човек? – нервно каза жената.
Мъжът ѝ я погледна учудено:
– Защо мислиш така?
Жената се намръщи и ядосано каза:
– Помниш ли, когато на нашият син му подариха за Нова година барабан.
Мъжът ѝ кимна с глава:
– Е?
– Той единствен се досети да попита сина ни: „А ти знаеш ли какво има вътре в него?“

Те дълго пиха чай и похапваха гевречета. Разговаряха за работите си и „за живота“. Преди да си кажат довиждане, Румен внезпно се обърна към Камен и го попита:

– Камене, ти нали си кръстен?

– Да. Защо питаш?

– Заведи ме утре на църква. Аз също искам да се кръстя.

Камен запремига изненадано. Той познаваше приятелят си много отдавна. Относно кръщението и Бога си бяха говорили не веднъж, но до сега Румен беше непреклонен. Той смяташе, че това не е за него.

– Какво те е осенило? Каква е тая благодат, дето те е споходила? – засмя се Камен.

Румен въздъхна и вдигна рамене:

– Прочетох някъде, че когато човек не е кръстен, Бог дори не предполага, че той съществува. И нищо не знае за делата му, нито за самия него. Та си помислих, че е по-добре да съм пред погледа му. Той знае и вижда. Нека Сам реши, кое е било повече – доброто или лошото…

– Интересен начин на мислене, – каза Камен. – Наистина, не можеш да се скриеш от Него. Неведоми са пътищата Господни.

След това дълго време си поговориха за Бог, за Неговата прошка и благодат.

Румен прие кръщение още на другия ден в една малка църква. Всичко мина скромно и тихо, в интимна обстановка, а обредът не отне много време.

Когато излязоха от храм, Румен изпита облекчение и голяма радост. Очакваше го нов живот, в който той нямаше да бъде същия, както до сега.

Слънцето щедро обливаше лицето му, като нежна милувка, на Този, който бе срещнал сина, който се бе изгубил, но сега, слава Богу, се намери…..

Един човек отишъл при банкер и му казал:

– Моля ви, дадете ми заем, за да се направи веднага операция на малкия ми син, която ще спаси живота му.

– А имате ли поръчител? – попитал банкерът.

– За съжаление нямам такъв, – казал човекът..

Когато чул това, банкерът му посочил вратата на кабинета си.

 – Ще си отида – отвърнал мъжът, – но искам да ви кажа, че през целия си живот не съм срещал по-коравосърдечен човек от вас.

– Почакайте, – казал банкерът. – Правя ви едно щедро предложение. Едното от моите очи е стъклено. Ако ми кажеш кое е, давам ви заема.

Човекът отговорил моментално:

 – Лявото.

Смаян, банкерът запитал:

 – Никой не знае това. Вие как разбрахте?

 – Много лесно – отвърнал човекът. – За миг ми се стори, че виждам искрица съчувствие в лявото ви око, затова реших, че то ще  да е стъкленото.

Това е една добра история за банкери. Капитал не се трупа със съчувствие.

Този път Ема облече по-семла рокля. Купи  голям букет рози. Звънна на вратата и когато госпожа Донева ѝ отвори, тя само кимна, промуши се покри нея, и влезе в хола. Известно време двете се гледаха втренчено.

– Донесох ви цветя, зная, че предпочитате шоколадови бонбони, но така реших. – каза Ема.

– Благодаря, – почти приветливо каза Димова.

– Майка ми ме е учила, никога да не отивам на гости с празни ръце. Тя не блести с голям интелект, но има добри маниери.

– Радвам се да го чуя, – каза студено Димова.

– Да минем направо към въпроса, – каза предизвикателно Ема, – без да губим време в любезности.

Димова само кимна. Ема прочете в очите ѝ безпокоиство и напрегнатост.

– Питахте ме за какво си говорим със сина ви, когато сме заедно, – започна войнствено Ема. – Говорим си за мен и за него, за това кой с какво се занимава. Чудим се какво ще вечеряме и как да го приготвим…. Всички тези неща са много важни за мен, колкото и тези, които вие смятате, че са важни, като литература, музика, изкуство. Питали сме се какъв е смисъла на живота….

– Така ли? И какъв е той според вас? – попита Димова подигравателно.

– Това е една безкрайна дискусия…

– Хм.

– Вижте в живота на сина ви има много хора, които са на неговото интелектуално ниво, но той се влюби в мен. Аз съм това, което той иска, със всичките ми недостатъци и мисля, че трябва да го приемете.

– Ами приятелите му, как ще общуваш с тях?

– Всъщност, доколкото знам, той няма много приятели. Прекалено е затворен. Вие сте могла да му помогнете, когато е бил малък, но сте била много заета. Предполагам, че ще успея да му помогна в това.

Димова поклати глава  уклончиво.

– А твоите приятели, Александър разговаря ли с тях?

– Не е срещал много от тях, не съм казала на никого за него, дори семейството ми не знае.

– И все пак мисля, че ако решите да сключите брак, – въздъхна Димова дълбоко, – ще направите голяма грешка.

– Знам, че не съм на интелектуалното ниво на Александър и никога няма да бъда, но мисля, че това няма значение. Мога да правя много други неща, които той не може, така че ще се допълваме взаимно.

– Доста смело.

– Ние ще се оженим. и освен това искаме да присъствате на сватбата ни, не че много желая това, но синът ви ще бъде много наскърбен, ако не дойдете.

– Не мога да дам благословията за брака ви, – изръмжа почти през зъби Димовя.

– И какво ще постигнете с това, – засмя се Ема. – Синът ви  ще се ожени за мен, но ще бъде нещастен, защото вие няма да присъствате на сватбата му и много трудно ще ви го прости. Ако наистина не дойдете, ще зная, че сте подла и отмъстителна, но това ще разбере и той, а вие не искате това нали? Все пак той ви обожава. Изборът е ваш.

Последва дълго мълчание. След това Димова плесна с ръце и каза:

– Добре казано. Може да не сте много образована, но не сте глупава. Сега съм уморена, бих искала да помисля.

Ема тръгна с уверена крачка към вратата.

След два дена, Александър ѝ занесе бележка пъхната в плик. Ема с треперещи ръце отвори бележката. Там с много красив почерк, бе написано съгласието на госпожа Димова, да присъства на сватбата им.