Константин Кирил Философ защитава делото си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че „всички езици ще хвалят Бога“. И се позовава на същестуващата отдавна практика, множеството християнски народи да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици.
Именно този момент от делото на Кирил и Методий има особено място в българското обществено съзнание през Възраждането.
По време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в символ на бъдещата независимост спрямо гръцката Вселенска патриаршия. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

За всеки музикант бил създаден специален шрифт, за да напише правилно името си.
През 1993 г. Принс сменил сценичното си име. Предложил да се нарича с новоизобретения „символ на любовта“, нямащ обозначение.
Той го направил, като използвал два други символа, които илюстрират мъжкото и женското начало.
За да се появи този знак в медиите, музикантът организирал масово изпращане на дискети с новия шрифт, включвайки дадения символ.
Поради това, че символът не можел да се произнесе, в пресата предпочели да го наричат „артистът, който по-рано беше известен като Принс“.

На пуловера било изобразено хетеросексуално семейство – държащи се за ръце майка, баща и две деца.
Съгласно новото законодателство това е неуважение към хомосексуалните двойки. Дрехата е призната като неморална, защото открито насърчава спазването на хетеросексуалните взаимоотношения.
Полицаите решили, че символът обижда чувствата на сексуалните малцинства и задържали мъжа. За “ погрешната“ дреха той бил глобен няколко хиляди евро. Съдията, който е назначен да води случая, заявил:
– Това е смешно, ако имах риза с диктатор, щях да имам по-малко проблеми.
Мъжът е бил отведен в полицията и след един час разпит, там решили, че трябва да отнесат случая към съда, санкцията за която се предвижда глоба. Заедно с него са били разпитани 10 души.
Оказало се, че емблемата с нормалното семейство, където майка, баща и две деца се държат за ръцете, е избран за символ на организацията le Manif Pous Tous – “ Демонстрация за всички“. Участниците в това социално движение, протестират срещу приетия закон за еднополовите бракове.
Освен арестуваният мъж, по същите причини са били глобени повече от 50 парижани. След това противниците на нововъведението преминали в други форми на протест, като използвали нагледна агитация. Именно в този период излезли на мода ризи и пуловери с лика на „правилното семейството“. Въпреки това, френските служители на закона започнали безмилостна борба срещу  „хомофобите“ …

Съществуват няколко версии за произхода на жеста „Дай пет“. Но най-често се приема, че се е появил в играта на бейзбол на 2 октомври 1977 г.
Дъсти Бейкър и Глен Бърк, играчи на „Лос Анджелис Доджърс“,  изиграли добра комбинация. Тагава Бърк ентусиазирано вдигнал ръка над главата си. Бейкър, незнаейки какво да прави, плеснал ръката му с дланта си.
Три години по-късно Бърк, станал известен хомосексуалист и бил принуден да се оттегли от беизбола, но този жест не забравил.
Той го популяризирал в Сан Франциско Кастро, известно като място на компактно пребиваване на сексуалните малцинства, където „Дай пет“ се превръща в символ на гей идентичността.

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.