Екип от изследователи от Университета на Пенсилвания е създал гъвкави влакна, базирани на силиций, които имат фотоелектрични свойства. Дебелината на влакното е по-тънка от човешки косъм. От тях, може да се създаде материя, която ще функционира като една слънчева клетка.
От тези влакна могат да се правят дрехи, които да зареждат преносима електроника.
До сега специалистите са получавали влакна с дължина 1 метър. Новата технология дава възможност да се направят влакна с дължина 10 метра.
Слънчеви батерии направени от такива влакна са гъвкави и няма да зависят от това, от коя страна падат слънчевите лъчи.
По-раншна разработка в тази насока бе използването на кръгли фотоелементи, вшити в тъканта.

Съревнованието за изграждане на най-малкия транзистор в света е в застой. Екип от учени от Университета на Нов Южен Уелс е успял седем пъти през миналата година да подобрите резултатите. Това изглежда да е предела – нова база на транзистора се състои от един атом на фосфор.
Технологията за нанасяне на рисунки на отделни атоми на подложка с помощта на сканиращ тунелен микроскоп е известна още в началото на 90-те години. Въпреки това, до миналата година, никой не е могъл да получи с нейна помощ работещо устройство.
За създаване на транзисторът учените са променили метода на обратната фотолитография. Първо силициева подложка се покривала с атоми на фосфора, отгоре се нанасял слой от атоми на водорода, а след това иглата на микроскопа „надрасквала“ водорода до получаване на нужната рисунка. След това с помощта на химична реакция фосфора „се споявал“ със силиция.
Имайте предвид, че за да се каже, че новият транзистор „се състои от един атом,“ би било съвсем не вярно. Както знаем от курс по физика, в транзистора освен база се включва емитер и колектор, следователно трябва да се отчетат атомите влизащи в състава на силициевата подложка и контактите.
Във всеки случай, работата на американците е стъпка към създаването на квантов компютър. И това не може да не ни радва. Като се има в предвид, че преди три години е бил създаден и диод от една молекула.

Изкуството за направа на стъкло започва да се развива бързо от 200 г. пр. Хр. Днес има много стъклари в света, но такива като във Венеция няма никъде. Стъклото направено във Венеция е известно по целия свят със своята изисканост и безупречно качество.
За да се направи качествено муранско стъкло е необходимо да се нагрее силиций до течно състояние. Преди да се втвърди, стъклото е много меко. Именно това е времето, когато майсторът започва да извайва съответната форма.
Стъклото от пещта се поставя в специална тръба, която предварително е нагрята. След това стъклото се излива върху стоманен лист и му се придава форма. Стъкларят духа от обратната страна на тръбата за да предаде окончателната форма на фигурата.
За да се създадат и добавят малки детайли към всяко произведение, се използват специални пинцети. След като стъклото се охлади,  може да се види окончателният му цвят.
За да бъде стъклото идеално гладко, стъкларят използва специална лопатка, с която изравнява повърхността му. След изготвяне на желаната форма, стъклото се оставя да изстине до стайна температура. Колкото повече се охлажда толкова по-яко става.
Стъклото може да има различен цвят, за целта му се прибавят различни материали. Например, за да се получи тъмно зелено стъкло се добавя мед, а за да стане синьо кобалт…..
Веницианската техника за производство на стъкло е известна по целия свят. Тя се използва и в другите италиански градове и някои страни на Европа. Производството на стъкло е много дълъг и труден процес, за да се научите на него са ви необходими доста години.