Не бива да забравяме за това, че именно църквата в Южна Африка се трудеше и молеше, страдаше и се бореше за това, по време на големите промени, когато бе премахнат режима на апартеида и хората придобиха нова свобода. Всичко премина без големи кръвопролития, въпреки очакванията на някои.
И отнова, именно Църквата  запази живота в комунистическа Източна Европа и със своите шествия показа, че не трябва да се живее така.
Църквата, въпреки безумията и паденията, отиваше в болниците, в училищата, в затворите и на много други места, където беше нужно и продължава да го прави.
Църквата това е „семето Божие“, „всички, които вярват в Исус и го следват“ или „хора, които със силата на Святия Дух участват в раждането на новото творение“.
Вятърът, огънят и птицата бяха дадени, за да може Църквата да бъде Църква и Божият народ наистина да бъде такъв.
От това следва нещо удивителни и невероятно.
Духът ни се даде, за да можем ние обикновените хора, в някаква степен да станем такива, какъвто е Исус.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.

Фермерите продължават да използват геномодифицирани семена, независимо от протестите и борбата за използване на натурални продукти.
През 2013 г. 11,7% от зърнените продукти са получени от засадените с ГМ площи в света.
Културите дават по-голяма реколта за сметка на устойчивостта им към неблагоприятните условия, болести и вредители.
През 2013 г. 93% от семената на соята, 90% от фуражната царевица и 90% на памука са подложени на генни модификации.
Използването на ГМ зърна е икономически изгодно за фермерите. За това се модифицират и други култури като люцерна, царевица, тикви.
Сега голям ръст на производство на ГМ продукти се наблюдава в Южна Америка, Азия и Африка, но водещи в това направление остават САЩ, Бразилия, Аржентина, Индия,  и Канада.
Много организации са против използването на ГМ технологиите. Те твърдят, че получените продукти от тях, носят вреда на човека и околната среда.
Смята се, че 70% от продуктите в супермаркетите съдържат ГМ съставки.

Един човек откъснал узрял плод от високо разклонено дърво. Разрязал го наполовина и показал сърцевината на сина си.
– Какво виждаш? – попитал бащата.
– Няколко малки семенца, – бързо отговорил синът.
– Вземи едно от тях. Разрежи го и виж какво има в вътре в него.
– В средата няма нищо, – казало учудено момчето.
– Сине мой, – казал бащата, – вътре, където ти нищо не виждаш е скрит животът на това могъщо дърво. На плодовете му се наслаждават хиляди хора. Ако едно от тия семенца падне на добра почва, започва да расте и израства.
Така става с всеки християнин. Колко такива семенца умират, само защото и ние като това момче, не виждаме нищо в тях и не им придаваме значение. На колко добри идеи и пориви не позволяваме да се развиват, защото позволяваме с годините сърцата ни да загрубеят и изгубят чувствителността си.
Духовно израстване е необходимо на всеки вярващ. Духовният растеж започва от там, където под зоркия поглед на Бога, чувствайки неговото присъствие ние се отказваме от изкушенията и отчаянието в скръбта ни, за да изпълним волята Му.

Една продавачка на плодове си купила Библия и започнала да я чете. Благодарение на това тя се обърнала към Бога и станала християнка. Седейки зад щанда, цялото свободно време го използвала за четене на Библията.
Веднъж един господин я попитал:
– Какво четете?
– Божието Слово, – казала продавачката.
– А кой ви е казал, че това е Божие Слово? – попитал подигравателно господина.
Продавачката погледнала мъжа и на свой ред попитала:
– Можете ли да ми докажете, че тази светлина там горе е именно слънцето?
– Да ви докажа?- изненадано попитал господина. – Защо? Най-доброто доказателство е това, че то ме грее и аз виждам светлината му.
– Да, – казала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, стопля и освещава моята душа.
Йохан Хердер е казал: „Никоя книга на света не донася на човека толкова много радост, както Библията; както децата слушат гласа на своя баща, така вярващите чуват Бога“.
Божието Слово е като живо семе. Проповядвано и само чуто То е безполезно, защото не принася плод в нашите сърца. Според указанията в него трябва да поправяме живота си.
Доколко човек е зрял, стабилен, устойчив и силен зависи от това, колко време е прекарвал в молитвено изучаване на Библията.