Една продавачка на плодове си купила Библия и като започнала да я чете, станала християнка. Тя така обикнала Божието Слово, че стоейки зад щанда, докато била свободна, четяла Библията.

Веднъж един господин я попитал:

– Какво четете, госпожо?

– Божието Слово, – отговорила продавачката.

– А кой ви каза, че това Слово е от Бога? – попитал господина.

Продавачката вдигнала очи нагоре и на свой ред попитала:

– Можете ли да ми докажете, че ей там светлината от горе е именно от слънцето?

– Защо? Най-доброто доказателство е, че ме топли и виждам светлината му.

– Да, – възкликнала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, топли и осветява душата ми“.

„Никоя книга в света не носи толкова вътрешна радост на човека, колкото Библията, както дете чува гласа на баща си, така вярващият чува Бог „- е казал Йохан Хердер.

Божието Слово е перфектният инструмент, за да се избегне изкушението на врага, единственият начин за възстановяване на душата. То прави човек способен да се противопоставя на дявола и всичките му трикове.

Божието Слово е живо семе, божествено, което трябва да порасне в нашите сърца. Защо трябва да се сеят семена, ако те не донасят плод?

Така и Словото Божие проповядвано и чуто, остава безполезно, ако не даде плод в нашите сърца., т.е. когато ние не се стараем да оправим живота си по неговите правила.

Духовната зрелост е сила, кураж, дръзновена вяра, стабилност и верност към Господа. Тя се намира в пряка зависимост от това, колко време и как човек прекарва в молитвено изучаване на Божието Слово.

На ряпата семената са много малки. В един килограм има повече от един милион семена.

Ето защо в древността, когато се сеели семена на ряпа не се разпръсвали с ръка, това не било ефективно.

В тази работа много се ценял човек, който плюел добре, защото такава работа съвсем не била проста.

Трябвало при всяко плюене да се изкарва само по едно семенце.

Изкупените трябва да се обичат искрено, без лицемерие, с чисто сърце. Силата и любовта идват от живото и вечно Слово на Бога.

Пролетните дъждове и лятното слънце правят тревата сочна и зелена, но през есента тя увяхва, а през зимата умира. Земният живот минава бързо.

Човешката любов и отношения не могат да бъдат наша основа. Ние се нуждаем от Божието Слово, семето на вечния живот.

Ако наистина обичаме другите ще им даваме вечното Слово Божие.

Злобата, лицемерието, завист и клюките са духовна отрова, която разрушава любовта и унищожава работата на Бога. Не пийте отрова! Пийте даващото живот чисто духовно мляко – Словото Божие.

Благодарение на това Слово ние израстваме от безпомощни и егоистични деца, в сръчни и плодоносни Божии деца. За това трябва да изучаваме Божието слово искрено, а не лицемерно.

Погледни към Голгота скъпи приятелю, там кръв струи от кръста непрестанно. Тя измива греха на хората и техните пороци….Излива се неумолимо.

Тя е жива и действена и днес. От кръста тече река от Божествена любов и отмива греха, като горчивите семена на пелина.

Само ти душа в смирение извикай! Извикай към Този, чиято кръв се лее там. Забрави какво ще кажат близки и врагове … И ще видиш как Творецът на вселената ще отговори. И ще познаеш радоста. Тичай, тичай към Него.

Тече кръвта от кръста, събира се в поток, Божият Син я е пролял. Него без вина Го разпнаха жестоко, а Той възкръсна и покори смъртта.

А поток от кръв се излива, облива всички каещи се. Бели дрехи на земята не се продават, за това на кръст отиде с голяма болка Мъжът.

Погледни, приятелю, на това, че сам Бог отиде на кръст и мъки, Господ на Господарите, Царят на царете, за да вземеш решение за спасение.

В кръвта, която проля веднъж завинаги е скрита силата на Божията любов. Тя не не осъди никого пред Пилат, но сама предаде себе си.

Сутринта Румен стана рано и се отправи по дългите прашни пътища на страната. Той вече втора година посещаваше новообразуваните църкви в района.

Денят беше горещ и Румен загуби посоката, в която трябваше да върви, за да стигне църква, в която да изнесе поредния урок.

Макар че беше закъснял, се наложи още няколко часа да чака, докато вярващите да се съберат, под сянката на едно огромно дърво.

Изпяха няколко песни и урокът започна. Румен говореше, но имаше усещането, че всичко се проваля. Хората срещу него изглеждаха отегчени. Сякаш това, което говореше изобщо не достигаше до тях.

„Може би преводът на думите ми, не е достатъчно ясен“ – помисли си Румен.

Когато се прибра, той беше изтощен, но застана на колена и попита Господа:

– Боже, какво правя тук?

След няколко седмици Румен, с група вярващи, отново отиде в това село. Една жена от неговия екип се заговори с човек от селото.

– Аз съм християнин, – каза мъжът.

– Чудесно, – каза жената. – А от колко време?

– От три седмици.

– Наистина ли? – попита изненадано жената. – А как стана християнин?

Мъжът посочи с пръст Румен:

– Този човек дойде и ни каза за Исус ……

Румен трепна.

„Какво излиза? – помисли си той. – Когато мислех, че урокът се е провалил, този човек е повярвал.  Явно успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив“.

Румен се усмихна и радостно възкликна:

– Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вяра. Единственото, което трябва да направя е да Го следвам.

Верността е по-важна от успеха и нашата готовност от възможностите ни.