Животното тероризирало хората от селото, даже погълнало цяла риба, според думите на очевидци. Ловците се опитали да разделят 5-килограмовия гризач но счупили два ножа в дебелата кожа и здравите кости.
Гигантският звяр е десет пъти по голям от среден плъх. За първи път е забелязан край езерото, където бил хванал 3-килограмова риба.
Няколко дни мъжете се опитали да хванат огромния плъх първо с капани, а след това с импровизирани забравени до тогава оръжия.
В провинция Гуандун в Южен Китай плъхове са традиционен деликатес. Гризачите могат да бъдат сервирани на масата задушени и печени. Според местните жители от бульона на плъх може да се приготви много вкусна супа. Особено лакомство за местните любители на хубава храна, е плъх запечен с патица.
Месото на гризачи, което е носител на смъртоносни заболявания, се смята, че е три пъти по- хранително от пилешкото.
Скоро е имало отново скандал в Шанхай, където вместо агнешко се продавало месо от плъхове. По време на разследването били арестувани повече от 900 души. Според полицията 63 души били арестувани, защото били ангажирани в закупуването на лисици, норки, плъхове, за да ги продадат по-късно във вид на месни продукти.
Прибавяйки желатин към месото, предприемачите го продавали на пазара за агнешко.

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

Долината Нахани в северозападните територии на Канада се смята за една от последните неизследвани земи на Земята. Намира се на север от 60-я паралел. До там може да се достигне само по въздух, вода или чрез дълъг път изминат пеша от селото Тангстен. Въпреки, че тази област остава неизследвана, тя е обявена за национален парк в 1976 г. и като Зона на световното наследство в 1978 г.

Местните племена разказват истории за неизвестното зло живеещо на „200 мили в ждрелото“ и се стараят да избягват това място. Те говорят за племе живеещо в планината, известно като Наха. Но никакви следи на такова племе не са открити до сега.

Тази местност носи страшното име „Долината на обезглавените хора“. Това име се дължи на серия от необясними инциденти, които са ставали в дефилето по време на златната треска в началото на 20 век. Двамата братя Уили и Франк МакЛаоди тръгнали на пътешествие през 1906 г. Опитали се да се доберат до Клондайк през долината Нахани. През следващите две години никой нищо не чул за тях. Говори се, че са намерили голяма жила на злато, но въпреки това никой не е направил опит да ги открие.

През 1908 г. друга експедиция изследвала долината. Тя открила два обезглавени трупа, в които били разпознати двамата братя. Този инцидент би бил отбелязан като още една ужасна история на Севера, ако това били единствените намерени обезглавени трупове.

През 1917 г. , до изгоряла колиба, било намерено тялото на швейцарския златотърсач Мартин Йоргенсон обезглавено. През 1945 г. тялото на миньора от Онтарио, името на когото се е загубило в разказваните истории, било намерено в спалния му чувал, без глава. Траперът Джон О’ Брайан бил намерен замръзнал около изгаснал огън със стиснати в ръцете клечки от кибрит.

Съществуват много теории относно това, което се е случило с тези хора. В този район са изчезнали повече от 40 души. Някои преписват тези атаки на мечки гризли, други на конкуренти златотърсачи, а трети смятат, че това е дело на местните племена.

Твърди се, че областта естествено се загрява от горещи извори и е практически тропически рай. На дъното на долината лежи самородно злато.

Вероятно убийствата са ставали, за да се намали притокът на пришълци в долината, а обезглавяването е традиция на древните племена, предназначена да всява страх във враговете.

Двама туристи почивали в едно село. Изведнъж се разнесъл вик:

– Селото гори!

Единият от туристите станал и побързал да помогне, а другия всячески ги задържал и му казвал:

– Защо да си губим времето напразно? И без нас ще се намерят достатъчно желаещи. Какво ние грижа за тях, те са чужди хора.?

Но другият изобщо не го слушал и хукнал към горящите къщи, а въздържащия излязъл след него без да бърза. Спрял на достатъчно голямо разстояние и наблюдавал какво ще стане по-нататък.

Около една горяща къща стояла майка, тя плачела и отчаяно викала децата си:

– О, децата мои! Хора, кой ще ми помогне да спася децата си?

Чувайки вопъла на майката, първият турист хукнал към дома, обхванат от пламъци. Всички мислели, че ще загине. Но той скоро изкокнал от дома с опърлена коса и две малки деца в ръце си. Дошъл до майката и й предал децата.

Навярно много ще кажат:

– Това не е наша работа. И без това ще се намерят много други, които ще го направят.

В същото време много хора погиват в пламъците на пороците и греховете си и няма кой да да ги спаси. Бог ни е поставил за стражи. Той иска от нас да не допускаме хората да отиват към бездънната, огнена яма на ада.

Къде сме? Стоим ли на местата си, за да предотвратим гибелта им.

В едно село живеел един много странен жител, който се превърна в местна забележителност.
Когато му предложили да избира между 5 рубли на монета и 50 рубли в банкноти, той винаги избирал монетата. За това местните жители го смятат за глупак и му се смеят. Той е така нареченият местен „идиот“.
Защо той никога не избирал банкнотата, каква му е ползата?
Време е да напрегнеш мозъкът си.

Отговор: Този човек съвсем не е бил глупак. Той добре разбирал, че докато избира монетата от 5 рубли, хората ще се удивляват и ще му предлагат да избира. А ако избере банкнотата от 50 рубли веднъж, ще престанат да му предлагат и той повече нищо няма да получи.