Изглежда всички обитатели на нашата планета отдавна са извесни, но тя не представа да ни изненадва. Съществуват нови открити животни през 2014 г. някой от тях доста ще ни учудят.
Днес ще ви представя един интересен нов вид, открит миналата година.
Това е паекът акробат.
Cebrennus rechenbergi на английски език се нарича „флик флак паяк“.
Паякът е открит от Инго Рехенберг, немски професор по бионика.
Паякът живее в пустинята Irk asz-Szabbi в югоизточната част на Мароко. Той е нощно животно и се храни с молци.
През деня се крие от хищниците и горещото слънце в специални дупки, които приличат на дълги тръби в пясъка.
Когато усети заплаха бяга. Да, това е нормално, но това, което прави може много да ви изненада.
Той използва ефективния метод флик флак, т.е. прави акробатични превъртания, като развива скорост до два метра в секунда.

Веднъж войник, който охранявал пътя, спрял будиски монах. Война извадил меча и заплашително попитал пътника:
– Кой си ти? На къде отиваш? Защо идваш тук?
Монахът се замислил за няколко секунди, а след това смирено попитал:
– Мога ли да ти задам и аз един въпрос?
– Задавай, – намръщил се войнът.
– Колко ти плаща шугунът за една седмица?
– Две торби ориз.
– Аз ще ти плащам четири, ако ми обещаеш, че всеки ден ще ми задаваш тези три въпроса.

Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:

– Никога не съм виждал такива плодове.

Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:

–  Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.

Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:

– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?

Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.

Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:

– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.

Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.

Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:

– Дали не е трябва да се добави малко захар?

След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той,  все едно че нищо не се е случило.

Накрая Дони заяви:

– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.

Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.

На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.

Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.

Иракски дипломат се пошегувал по време на инвазия в неговата страна.
На 20 март 2003 г. започнала операцията на американските войски в Ирак.
На 1 април иракслия посланик в Русия Абас Халаф Кунфут свикал презконференция и казал, че току що е получил информация от „Ройтерс“:
„Американци по грешка са поразили британски войски с ядрена ракета. Били са убити седем души“
След няколко секунди в установилата се тишина той заявил на шокираната аудитория:
– Честит първи април!

Човечеството старее с бързи темпове. През 2022 г. броят на хората над 60 години ще надхвърли един милиард, а до 2050 г. ще има повече възрастни хора, отколкото деца под 15.
В света всяка секунда се отбелязват 60-годишни юбилей на двама човека. Средната продължителност на живота в развитите страни е 78 години, а в развиващите се страни – 68 години.

Учените проектират, че в периода 2045 – 2050 г. средната продължителност на живота ще нарасне до 83 г.  Твърди се, че жените живеели повече от мъжете. Експерти споменават, че към днешна дата само в Япония, броят на хората на възраст над 60 години е над 30% от общия брой на населението.
Въпреки тенденцията за застаряване на населението, няма причина да се гледа на ситуацията като кризисна, тъй като възрастните хора са огромен принос за обществото. Световните правителства трябва да признаят това и да развиват политики, които да гарантират ефективното функциониране на икономиката в променящите се демографски условия.

И все пак недостига на млади хора ще се усеща, което емоционално ще влияе на обществото. Каквото и да си говорим , отсъствието на млади или стари хора ще влияе негативно върху съзнанието на хората.