Когато Никола се събуди. Усети желание да изпие една чаша чай или кафе.

Внезапно го осени мисъл, която произнесе на глас:

– Това, което правя като първо нещо сутрин, когато се събудя, е показателно за това, какво наистина жадувам. Дали хващам смартфона си и активирам социалните медии или се наслаждавам на топла напитка? … Сутрин умът ми е свеж и трябва да го посветя на най-ценното в живота си.

Никола си спомни за едно посещение на село.

Когато беше още тъмно, той видя дядо си рано сутринта на колене. След това той се молеше с баба му, а накрая призоваваше всички в къщата на молитва.

– Това беше често срещано в много християнски домове преди, а сега някак си този дълбок копнеж и искреното търсене на Бог са се изчерпали …… Колкото повече нашите удобства и луксове се увеличават, толкова търсенето на Бог като първото нещо сутрин намалява, – каза си Никола.

Той стана и закрачи из стаята.

Зората още не бе пробила нощния мрак.

– Господ не се е променил, – продължи да разсъждава Никола. – Той продължава да ни излива милостта Си всяка сутрин.

Изобличен Никола падна на колене и се помоли:

– Господи, признавам, че съм дал първото си внимание на други приоритета, без да осъзнавам Твоето присъствие, което ме подкрепя всяка секунда. Помогни ми да Ти дам първото и най-доброто от себе си.

Жоро караше зад един миниван. Той бе отворил прозореца откъм себе си, защото времето бе хубаво.

Изведнъж Жоро погледна наляво и видя как едно малко паяче се опитваше да се провре в колата му. Той веднага се постара да го извади от нея.

Секунда по-късно се чу:

– Бух!

Жоро бе ударил микробуса.

– Глупаво е, че позволих на едно паяче да ми отклони вниманието, – недоволно мърмореше Жоро под носа си. – Такава голяма бъркотия стана. Просто за миг забравих да шофирам.

На Жоро това малко паяче му се стори прекалено голямо и опасно.

– Как можаха да допусна, умът и душата ми да позволят, да ги контролира плътта ми, – кореше се Жоро. – Можех да нараня себе си или някои други, само защото позволих на едно такова малко нещо да ми изглежда важно.

Така се случва и в живота ни.

Караме, справяме се добре, фокусираме се върху нещо, ……

Внезапно нещо малко се появява в полезрението ни, за да ни разсее.

Малко след това, осъзнаваме, че сме отвърнали поглед от Исус и призива, който Бог има за живота ни.

Да, това малко нещо, понякога успява да ни спре, забави или ни кара да се откажем.

Нека не преувеличаваме малките проблеми или минималните неуспехи.

Дори ако неуспехите изглеждат гигантски в момента, помнете, че нищо не е толкова голямо, колкото нашия Бог.

Когато загубим фокус, нека се върнем и да насочим погледа си към това, което е важно, а именно Исус Христос и животът, който Той ни е дал, за да живеем.

Гошо неколкократно доказваше, какъв ужасен съпруг е.

Жена му Марта го помоли:

– Натовари ето тези три кутии, пълни със стари DVD-та и играчки в колата, за да мога да ги дари в местния магазин за стари вещи, щом имаш възможност.

– Разбира се, ще го направя веднага щом имам възможност, – каза Гошо, като прие буквално думите на жена си.

Не, че бе особено заангажиран, просто чатеше на телефона си.

Марта скръсти ръце и спря за момент, за да подчертае, че наистина има предвид „точно сега на секунда“, но за съжаление, Гошо не успя да разчете ясната невербална комуникация на жена си.

Вечерта, когато мина покрай трите кутии той въздъхна:

– Ако тя искаше да го направя сега, защо не ме помоли да спра това, което правя, и да го направя веднага?

Когато приятели на Гошо коментираха случая, те го питаха:

– Това е сериозно, стигнали сте до конфликти. А ти …. ?

– Добре съм, – омаловажаваше ситуацията той.

Бяха се събрали. Вълнуваха се. Обсъждаше се важна тема: „Как да не губим времето си“.

Първа поиска да се изкаже Годината:

– Във времето, когато съм аз, възникват много проблеми. Това не е само при мен, но се наблюдава в изминалите, а се очаква и през следващите години….. В заключение ще кажа, че трябва да се цени всяка секунда.

След това се изправи Денят.

– Съгласен с това, което каза Годината. Няма да да повтарям основните положения, само ще наблегна, че всяка секунда е важна.

Часът бе много кратък:

– Да, съгласен съм с предишните две изказвания.

Но минутата все пак успя да напомни:

– Трябва да се закриляме и пестим всяка секунда.

Накрая бе дадена думата и на самата Секунда:

– Трябва да запазим ….. – и приключи

Не успяха да запазят секундата. Явно само с говорене не се оправят нещата.

Времето беше задушно и горещо. Едва се дишаше. Молитвата на занимаващите се със земеделие  бе: „Боже, предпази ни от градушка, буря и проливни дъждове. Не позволявай да се похаби трудът на ръцете ни!“

Елена седеше на верандата на малката си вила и пишеше. Тя бързаше. Издателят бе я предупредил, че утре е последния срок, в който трябва да предаде книгата си.

Изведнъж се появи Мърчо и започна да се гали о нея, но Елена нямаше време. Минутите се превръщаха в секунди, часовете в минути и денят се изнизваше неусетно.

Котаракът премина веднъж през клавиатурата и разстрой не само писането на Елена, но разбърка и и изтри мислите ѝ.

– Мърчо, не сега! – скара му се Елена. – Бързам, нямам време!

Но котаракът не обърна внимание на мърморенето на стопанката си и отново пресече клавиатурата.

– Казах долу! – извика Елена и перна животното.

Мърчо недоволно се приземи, след което отново скочи на масата и легна на клавиатурата. На Елена ѝ стана мъчно за котето. То не искаше много, само малко внимание. Някой да го погали по гърба и да го почеше между ушите.

Елена се усмихна на любимеца си и се замисли.

– Така и Бог се стреми по различен начин да привлече вниманието ни, – каза си тя. – А колко пъти ми се е случвало да не го разбирам?! В живота ни стават толкова много неща, които ни карат да паднем на колене, а Бог търпеливо ни чака. Той не нахалства като Мърчо, а чака да бъде поканен.

Елена наведе глава, очите ѝ се напълниха със сълзи и тя тихо започна:

– Боже, бъди част от деня ми днес. Притискащото ме време, ме накара да забравя за Теб и твоя любящ и милостив път. Прости ми и ми помогни да гледам първо към Теб, за да не ме чакаш толкова дълго да Те потърся.

Бог винаги е с нас и ни чака!