Дойде Стоян при съседа си и взе да се оплаква:
– Знаеш каква е работата ми. Не мога да отгледам повече от едно дете, а жена ми иска повече деца. Ако имам повече, ще ги храня, но живота им ще бъде беден. Какво да правя?
Христо се почеса по главата, усмихна се и му разказа следната приказка:
– Живееха някога двама съседи. И двамата се занимаваха с растениевъдство. Единият искаше да отгледа най-високото дърво, а другият да събере голяма колекция от цветя.
– Успяха ли? – нетърпеливо попита Стоян.
– Да. Първата висока секвоя оглеждаше цялата околност, но полянката с много цветя, насекоми, пеперуди и птици привличаше много деца. И двамата съседи бяха много доволни от постиженията си.
– Е, не е толкова лошо, човек да посади високо дърво, то все пак е едно, но…. – Стоян се опита да защити работата на първия растениевъд.
– Повечето от децата се страхуват от високото и не се качваха на дървото, за това предпочитаха полянката, – усмихна се Христо.
– Добре де, защо ми разказа тази приказка? – вдигна учудено вежди Стоян.
– И двамата съседи направиха една и съща грешка. Те подхранваха гордостта си, но не обичаха природата …
– Как така, нали са растениевъди? – прекъсна го Стоян.
– Те я преработваха според желанията си, с цел да угодят само на себе си. Затова се довери на природата си и не бъди егоист.