Зимата е прекрасен сезон, въпреки че на повечето хора им е студено и нямат желание да покажат носа си навън,

Когато снегът падне, земята се превръща в невероятна снежна приказка, със едва доловими замъци, загадъчни фигури и тайнствени съкровища, само да имаш очи да ги съзреш.

Жалко е, че студат сковава мозъците ни и ние оставаме безчувствени и безучастни към тази бяла ферия, изпълнена с безмълвие и тишина.

Какквото и да си говорим, децата с най-голяма радост посрещат Снежко. Нищо, че студът щипе бузките им, инатливао зачервява нослетата им. Нищо не може да ги спре да се търкалят в снега, да се пързалят с шейни, да се замерят със снежни топки или да извайват незабравими снежи човеци, с усмивка от въгленчета, „зачервен“ нос от  морков, проскубана метла за ръка и пробита тенджера за калпак.

Въпреки студът, отвън не спираше детския смях, игри и забавления. Петър отвори вратата на балкона и пристъпи върху леката бяла пелена натрупала се през нощта. Вятърът засвири нежна снежна симфония, но от това му стана още по-студено и той сви глава зад високата яка на палтото си.

Едно от децата го забеляза и започна да вика отдолу:

– Чичко, пусни ни морковче за снежния човек, защото го изадохме.

Дружен смях заля групата от деца, зачервили бузкии и носове. Петър се засмя, а в сърцето му трепна нещо, далечно, забравено и потулене в детските му спомени.

Той бързо влезе обратно в стаята и се върна почти веднага. Замахна с ръка във въздуха. Радостен детски вик посрещна забилия се в снега червен морков.

След десетина минути отдолу се появи нов жител на квартала. Малък снежен господин с изкряща усмивка, черни топчести очи и голям червен нос.

Жителите на Оклахома с ужас наблюдавали сезона за размножение на щурците. Неприятен шум през цялото денонощие и зловоние на мъртви насекоми. Те са навсякъде и човек не може да мине.
Хората плътно са затворили прозорците и вратите, но щурците успяват да влязат в домовете им.
Такова нещо до сега не са виждали и най-старите заселници там. Властите призовават към търпение и по никакъв начин да не се убиват насекомите, защото щурците са склони към канибализъм. Колкото повече убиваш, толкова повече стават.
Щурците, за които е започнал размножителния период, създават много проблеми на жителите на града. Не стига, че издават неприятна миризма и пищящи звуци, но се занимават и с канибализъм. Насекомите се събират и ядат труповете на умрелите си събратя, заемащи улиците, тротоара и сградите. Много хора се страхуват да излязат от домовете си.
Много от тези щурци ще измрат, но това няма да стане по-рано от осем седмици.
Според експерти, причината за необичайно голям брой насекоми могат да бъде необичайните промени в сезоните. Такива случаи са наблюдавани след продължителна суша, последвана от валежи през юли и август.
Щурците се събират само в периода на чифтосването.  Въпреки, че не е лесно да се отърват от съществата, експерти предлагат, няколко трика, които могат да облекчат настоящата ситуация.
Щурците обикновено прекарват деня в тъмни и влажни зони. Ако се премахнат тухлите, камъните и другите отпадъци, намиращи се в дворовете, насекомите ще намалеят.
Предлагат се също така и аерозоли, които се препоръчват за пръскане на прозорците и вратите, за защита срещу нашествениците. Много граждани не спят вече няколко дни, а учените казват, че това може да отнеме до осем седмици.
След известно време насекомите ще измрат, но в града ще остане неприятния мирис на развалено месо.

Списък на финалистите за годишната награда „Диаграма» са обявени.
Британското списание «Bookseller» е обявило годишната награда „Диаграма», която се присъжда от 1978 г. насам за книга с най-глупавото име.
Списък на финалистите този сезон включва шест издания, всички те са научни трудове.
Хенри Еберле, Ханс-Йоахим Нойман. „Не беше ли Хитлер болен?“;
Дейвид Райс. „Как да си подостря моливите?“;
Джери Герни, „Таванските помещения в Северна Америка“;
Лоуни Прайор, „Как чехлите за начинаещи са променили света“;
Рейджиналд Бейклия, „Как да защитим курниците си в къщи“;
Том Хикман. „Божията кука. Живот и приключения на пениса“.
Всички тези книги имат доста сериозно съдържание. Имената,, които им са дадени, са с цел да привлекат вниманието на непроявяващите интерес читатели.

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

Вечерта беше хладна и студена, характерна за сезона. Цялото семейство седеше край камината и си говореха за какво ли не. Стрелките на часовникът не спираха, времето летеше.
Майката стана отиде до пияното, отвори капака и засвири. Прекрасни звуци заляха стаята. Малката й дъщеря я гледаше с възторг и мечтаеше да свири като нея. Брат й често я дразнеше по този повод:
– Когато свириш, – казваше той, – не знам кого повече да съжалявам пияното или музикалното произведение.
Но тя не се отказ толкова лесно. Намери една книга със заглавие „Основи на хармонията“ и реши да я усвои. Веднъж брат й я завари да чете тази книга, изтръгна я от ръцете й и кресна:
– Ти нямаш чувство за хармония. Освен това караш инструментите да страдат, – увери я любимият й брат.
Тя се сви на леглото.. Болка изпълни малкото й сърчице и две огромни сълзи замъглиха очите й. Изтръпна. Дълбоко в себе си изпита страх, че той е прав.