„Понеделник….“ – болезнена мисъл, която бележи сутринта на първия ден от седмицата.
С ненавист гледам звънящия будилник. Обещавам си: “ Поне още пет минутки ще полежа“. Изведнъж скачам, минали са цели 20 минути. Закъснявам! Ужас!
Бягам в галоп до банята. По пътя събарям всичко, в което мога да се спъна. Настъпвам по опашката мирно спящата котка и в бързината улавям недоволния й поглед.
Стигайки до душа и сякаш чувам котката да мърмори: “ В краката си трябва да гледаш..“
Оглеждам се в огледалото и изтръпвам от ужас пред рошлата, която ме гледа от там. Бързо измивам зъбите и лицето си. Някаква натрапчива мисъл минава през главата ми, че отново няма време за закуска.
Тичам към гардероба. По пътя се спъвам в котката. Обличам се и ругая всички копчета, които бягат изпод пръстите ми и не искат да влязат в илиците. Чорапите отново ги няма. Къде съм ги оставила? За една жена е убийствено да обува чорапогащник. Защо ли? Не ме питайте…пак бримка.
Набързо прокарвам гребена през косата си и тичам с чантата в ръка към асансьора. Излизам от входната врата и забелязвам, че съм по пантофи.
Връщам се назад и роптая:
– Пак е понеделник..ох, тежък ден..
Не обичам понеделниците и това е. Как защо? Трябва да ставам рано и да ходя на работа и то след като съм имала два почивни дни. Обичам работата си, но не в този ден. Тогава ми действа подтискащо.
В понеделник сутрин обикновено съм тъжна, смачкана и недоволна. В този ден всичко изтървам, почти нищо не успявам да направя и се разстройвам.
Да, понеделник е един обикновен ден. Е, може и да го обикна. Само трябва да си изменя отношението към него.

Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат ​​тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.

Израелските законодатели тази седмица направиха промените в закона за рекламата, една от точките със сигурност ще зарадва женското население на тази страна. Новият закон изисква рекламодателите да представят снимките на моделите без компютърна обработка. Освен това законът изисква да се представя на рекламния банер специална бележка, че индекса на масата на модела е под 18,5.
Привържениците на промяната твърдят, че това действие е с цел рекламодателите да използват хора с нормални пропорции на тялото, както и напълно да преразгледа така наречените стандарти за красота, Закона се отнася и за двата пола.
Желанието е да се унищожи илюзията, че всички модели изобразявани в списанията са реални.
Самите фото модели ще бъдат обслужвани от специална група лекари, която ще казва дали модела не страда от „хронично недояждане“. Според СЗО класификация, здравия човек не може да бъде с масов индекс по-малък от 18,5. На практика това означава, че жена висока 170 см. не може да тежи по-малко от 54 кг.
Критиците на закона твърдят, че ориентацията на Закона за индекс на телесната маса е неправилен, тъй като самата код е усреднен показател и не се вземе предвид съотношението на мускулната маса спрямо мазнините. Така че, ако разчитахме само на индекса, може да се твърди, че всички световни шампиони по бодибилдлинг страдат от затлъстяване, поради високата им маса на тялото.
Важно е да се погледне не само в съотношението на теглото и височината, но и върху здравето на човека като цяло.

Вие вярвате ли в хороскопите? Много хора вярват.
Помогнете ми да разбера, как за всички хора, няколко милиарда, може да се предскаже нещо само с 12-те знака на зодиака и то да съвпадне. И ако нещо съвпадне, хората се хващат за хороскопа като пътеводител в живота.
А ако ви напишат, че в средата на седмицата ви очаква успех, а на работата ви дори в петък нещата вървят „и така и иначе“…възможно е за една голяма част от населението да стане и нещо хубаво.
Разбира се ако се пишат баналности от типа: „пазете се от ненужни харчения“, „отношенията ви ще се подобрят“, „чака ви успех“, „здравето ви може да се подобри“…. За една седмица се случват доста различни ситуации, възможно е поне една да съвпадне с описаната в хороскопа.
А вие вярвате ли, че сте уникални? Знаете ли, че на планетата ни няма друг човек като вас? Дори и да имате брат, сестра или близнак, вие се отличавате по характер, мисли и начините, по които постъпвате в конкретна ситуация. Вие сте създадени неповторими. За това вашите неповторими цели ще ви дадат различен живот от този на другите.
Животът е изпълнен с красота и е много по-интересен от написания „шаблон на живота“ в хороскопите.

Чарлз Дикенс отишъл в Ню Йорк. Вечерта журналистите го попитали:
– Мистър Дикенс, какво мислите за Ню Йорк?
Дикенс отговорил:
– Ню Йорк –  това миниатюрен ад.
Когато Дикенс напускал големия град, журналистите отново го попитали:
– Мистър Дикенс, измени ли се вашето мнение за Ню Йорк, след като бяхте тук една седмица?
–  Разбира се, че се измени! Адът е миниатюрния Ню Йорк.