Пациент се оплаква на лекар:
– Загубил съм всякакво желание за живот!
– Това е разбираемо, – казва лекарят. – Вие не сте във форма. Просто трябва да се възстановите. Опитайте да бягате по 10 километра на ден.
Една седмица по-късно пациентът звъни на лекаря:
– Докторе, аз съм на 70 километра от града ….Какво да правя по-нататък?
Брюквата или жълтата ряпа е кореноплодна култура, зеленчук, получен чрез кръстосване на зеле и бяла ряпа. Листата ѝ могат да се консумират като листен зеленчук.
Смята се, че известният писател Гьоте обичал най много от всички зеленчуци брюква.
Всяка година на всяка втора седмица от месец ноември в швейцарският град Рихтерсвил на брега на езерото Цюрих има празник, наречен Raben-Chilbi и главният герой на празника е брюквата.
В Ирландия и Британия фенерите за Хелоуин, във вид на светещи глави, традиционно се правят от ряпа, цвекло или брюква.
Тази седмица бабата на наталия ѝ прочете приказката за Буратино. Момиченцето бе впечатлено от красотата на Малвина от илюстрациите в детската книжка и започна да разпитва баба си:
– Къде живее сега Малвина? Какво прави?
Възрастната жена уморена от настойчивите въпроси на детето обясни:
– Малвина е вече пораснала, а къде живее и какво работи не зная.
Случи се така, че лелята на Наталия трябваше да я заведе на някакъв празник. Двете се качиха в един автобус, за да отидат до там.
Лелята приготви парите и зачака кондукторката да дойде, за да купи билети. Изведнъж ги приближи изключителна на вид жена.
Тя бе на около 45-48 години с тюркоазена кожена жилетка, чийто ръбове бяха в малинов цвят. Жената имаше удължени мигли, но какви мигли само! Букет от четири сантиметрови косъмчета стърчаха извън долния и горния клепач. Те се повтаряха в интервал от пет милиметра. Жената имаше сини сенки и синя стрела до върха на главата си.
Лелята трепна, като я видя, а седящата до нея племенница радостно извика:
– Лельо, лельо, това е Малвина, това е тя! Леличко, вие сте Малвина нали? – Обърна се Наталия към непознатата жена. – Навярно в пенсия сте излезли вече, нали?
Дамата, която кой знае какви мъки бе претърпяла под ръката на майсторката, която ѝ бе нанесла грима, съвсем не очакваше, че заради козметичните манипулации върху себе си, едно малко момиченце ще я разпознае като Малвина излязла в пенсия.
Една медицинска сестра се обърна към санитарката:
– Спомняш ли си, че миналата седмица ти казах, че пациентите не трябва да се изпращат по дяволите?
– Да, помня, – малко сконфузено отговори жената.
Тя очакваше отново да ѝ се скарат, защото често се ядосваше на пациентите, особено, когато разхвърляха нещата около себе си.
Но сестрата ѝ се усмихна, подаде ѝ химикалка и добави:
– Тогава подпиши се тук, че си слушала лекция на тема „Етика в здравните заведения“.
Корените на името на хамбургера се крият в името на един от най-големите градове на Германия – Хамбург. Град, от който значително много хора са емигрирали в САЩ.
През 1921 г. в Канзас се открила фирмата White Castle. Фирменият ѝ специалитет били видоизменени сандвичи. Той бил по пет цента до 1946 г.. Странния деликатес помогнал на компанията да се утвърди.
Съмненията за безопасността на продукта били разсеяни от собственика на компанията Били Инграм с доста хитър ход. Били наети купувачи в бели престилки, които трябвало да купуват и ядат хамбургери. Така се създало впечатление, че даже лекарите купуват хамбургери.
В началото на 1930 година американският физиолог Джеси Ф. МакКлендон е направил необичаен експеримент, в който един студент в продължение на 13 седмици се хранел изключително с хамбургери и пил вода. Експериментът, както и бъдещия живот на студент, са показали, че такава диета е напълно достатъчна за нормален живот.
На 3 септември 2010 г. готвачи от сръбския град Лесковац, произвели най-големия хамбургер в света, като се използва до 51 кг мляно месо за приготвянето на огромни котлети с диаметър 1,63 м и 2,5 см дебелина. А една от местните пекарни изпекла за сандвича хляб с тегло около 29 кг.