Бог често ни отдръпва настрани, лишава ни от активност и желае нещо да научим, преди да продължим служението си.

В древността витязите, избягвайки врага си, ако забележели, че коня им се нуждае от подковаване, отбивали се за няколко минути при ковач.

Витязът чувал копитата на настигащите го врагове, но чакал коня му да бъде приведен в ред.

След това бързо скачал на седлото, когато враговете му вече се намирали на няколко ярда и хуквал като вихрушка, знаейки, че спирането му е помогнало да се измъкне от тях.

Така и Бог ни кара да спрем и да се приведем в ред, преди да започнем следващия етап на нашия път.

Стоян беше едва на седем, но много обичаше конете. По цял ден яздеше по хълмовете, а вечер се прибираше уморен и прашен.

Една сутри Стоян видя нещо невероятно. Слънцето едва бе разкъсало мрака и обля със светлина хълмовете. То се издигаше бавно и спокойно, нали му предстоеше цял ден, нямаше за къде да бърза.

Изведнъж слънцето бе закрито от грамаден орел. Птицата се спусна надолу и грабна с огромните си нокти едно агне от стадото. След това размаха криле и полетя към хълмовете.

Стоян стоеше с отворена уста и не можеше да повярва на очите си.

– Какви яки нокти, – плесна с ръце момчето. –  Хвана агнето и го отнесе, все едно изобщо не тежи.

От близкото дърво се чу плясък на крила. Оттам излета много по-малка птица, която се приземи върху гърба на най-големия овен от стадото.

Птицата заби ноктите си в животното и запърха с немощните си криле. Подскачаше и се опитваше да отнесе с малките си нокти огромния овен.

След известно време ноктите ѝ се оплетоха във вълната му и тя се оказа в капан.

Стоян се засмя и каза:

– Глупава птица. Може да си видяла какво направи орелът, но той е як и силен, а ти …..

Слезе от седлото и се втурна към овена. След малко дотича овчарят с изваден нож и освободи птицата от сплъстената вълна на овена. Разтвори крилете ѝ и подряза някои от перата ѝ.

Мъжът подаде птицата на момчето и се захили.

– За теб е, – рече овчарят, – можеш да си я гледаш като домашен любимец.

Стоян погали с ръка сивочерната глава на  птицата. Огледа я внимателно и разбра, че доста се е изплашила.

– Каква е тази птица, – извика Стоян към овчаря, който бе тръгнал  вече със стадото си.

Човекът се обърна и се разсмя:

– Обикновена чавка, която иска да изглежда като орел.

Хората заловили крадец, който искал да открадне един кон. Собственикът искал да се научите как се крадат коне. За това казал на крадеца:
– Ако ме научиш как се крадат коне, ще те пусна на свобода.
Крадецът се съгласил:
– Гледай – казал му той, –  и се учи!
Бързо оседлал коня,  развързал го от гредата, скочил на седлото и като вятър се понесъл. Конят като стрела полетял към планината. Крадецът едва успял да извика:
– Ето така се прави! Желая ти здраве и дълъг живот.