Жоро донесе в класа лъскав пистолет играчка. Той светеше с цветовете на дъгата и издаваше силен звук.

Това бе играчка, за която всяко дете мечтаеше.

Играчките бяха забранени в училище. С нея момчетата играеха тайно, далеч от любопитни очи.

Жоро позволи на Петър да вземе играчката със себе си у дома. Щастлив Петър я прибра в чантата си.

Той игра с играчката тихо вечерта. Не бе казал на никого за нея.

Внезапно Петър натисна спусъка. Звукът отекна в къщата.

Майка му нахлу в стаята.

– Какво правиш? Какво е това? От къде го взе?

Петър се опита да излъже, но после замълча.

Последва „сеанс на пречистване“. Всеки удар рестартираше Петър, рестартираше го за честност.

Накрая той си призна:

– Тази играчка не е моя. Жоро ми я даде до утре сутринта.

Майка му го придърпа близо към себе си и каза:

– Ако беше казала истината в началото, всичко това нямаше да е необходимо.

Думите ѝ разтърсиха Петър силно. Те подействаха повече от дисциплинирането.

Онази нощ Петър не можа да спи. Превърташе всичко в ума си отново и отново.

– Само да бях казала истината от самото начало ….

Този момент го промени завинаги.

Петър осъзна:

– Това, което е честно ни предпазва, а страхът от наказание, да не разочаровам някого или конфронтация води до лоши последствия. Ако лъжа, лъжите се умножават. Стават две, …. десет. Мрежата става твърде заплетена, за да се измъкна.

Истината може да изглежда скъпоструваща в момента, но нечестността струва много повече в дългосрочен план.

Луи XV поръчал на художника Морис де Латур свой портрет.

По време на сеансите краля често разговарял с художника.

Окуражен от вниманието на краля и признанието на работата му, художникът добил смелост и веднъж казал:

– Вашите адмирали, господарю,  не са наясно с морето.

Кралят изведнъж станал суров и отбелязал сухо:

– А така значи? Но за това пък нямат никакви противоречия с моя Верне.

Клод Жозеф Верне бил художник маринист.

В края на 1919 г. Раул Капабланка дал в английския парламент сеанс на едновремена игра на шах с депутати. Разбира се, той победил с голямо преимущество.
Един от репортерите го попитал:
– Какво е мнението ви за играта на противниците ви?
Отговорът на шахматистъ бил много интересен:
– Големи стратегически планове не забелязах у тях, но от гледна точка на тактиката им, проявиха голяма изобретателност. Някой от тях се опита да направи допълнителен ход, други се опитаха да върнат на дъската вече отстранена фигура, с надежда, че аз няма да забележа това, трети зад гърба ми правеха някои промени на своите позиции…. Ако съм на мястото на техните избиратели, щях да ги държа под постоянен контрол.

Преди прибягването до екзорсизъм било много често. Това бил едно от най- любимите „развлечения“ на Светата инквизиция. Правели го непременно на публични места, за да предотвратят сключването на договори с дявола. В наше време към този обряд се обръщат по-радко, дали защото демоните са се научили добре да се маскират и не могат да се забележат или църквата няма вече такова влияние.
Въпреки това, има случаи, когато дори в нашия модерен живот екзорсизъм е единственият начин да се върне към нормалния живот лице, което необяснимо започва да чува гласове, които го тласкат към неуместно поведение или човек започва бързо да гасне, без видима причина.
Екзорсизмът е свързан с изгонване на демони и бесове от душата на човека. Този ритуал се е появил много преди християнството и е присъща на почти всяка култура, религия и вярвания. Практикували го шамани в различни африкански и северните народи, дори жреците на древните славяни, Този ритуал е бил известен и на изток.
Повод за прилагане на екзорсизъм във всички времена е не само странното, неадекватно човешкото поведение, но също така и физически заболявания. Вярвало се е, че всяка болест е въздействие на зли духове и че ако тези духове са прогонят от тялото на пациента, той със сигурност ще се възстанови.
Със създаването на държавна религия екзорсизъм като ритуал е станал рутинна, освен това, за поведението му е било достатъчно клевета или подозрение, че лицето е обладано от дявола. Не се различавали много и методите за изгонване на злите духове. Обикновено над човека се четяла молитва, стихове от Корана, а после го биели с пръчки. Вярвало се, че ударите по човешкото тяло се усещат и от обладалите го духове и на тях ще им стане неуютно в тялото и ще го напуснат.
Колкото е добродетелен човекът, извършващ обряда, колкото е по-силна вярата му, толкова по-големи шансове има човекът да бъде освободен от обладалите го зли сили.
В съвременния свят има толкова много начини, чрез които можеш да се сдобиеш със свой „собствен дух“. Например, по време на сеанс при викане на духове, спокойно можеш да станеш вместилище на подобни изчадия.
Смята се, че само свети хора могат да изгонват бесове. За съжаление, за това се захващат хора, които не се отличават с праведен живот или нямат достатъчно силна вяра, а това води не до освобождение на страдащите, а до смъртта им.