В момента набира популярност трогателно видео, на което се вижда слон събиращ разпръснати в близост до жилищна сграда боклуци.
„Ако тези неща могат да правят дори животните, тогава защо да не можем и ние?“ С такъв въпрос е адресиран до публиката този видеоклип.
Мъдрият гигант е пленил сърцата на стотици хиляди потребители на YouTube. За по-малко от седмица видеото със слона чистач е гледано над 800 хиляди пъти.
На видеото не може да се определи държавата, където е заснет слона, това могат да бъдат Индия, Южна Африка, Танзания, Кения, Мозамбик и Тайланд.
Някои потребители на  YouTube, смятат, че това е постановка.
– Този слон е обучен, няма съмнение. Как тези животни могат да знаят какво е боклук? В техния свят няма такова нещо, – е написано в един от коментарите на видеото.
Мисля, че дори да е обучен, трябва да се замислим сериозно над въпроса: Къде изхвърляме боклука си?

Оригиналността на този музей се крие във факта, че има доста необичайно местоположение за такива сгради – в бившата водонапорна кула. Той е построен и проектиран от каталунския архитект Илдефонсо Серда през 1850 г., и е предназначен за добиване на питейна вода за жителите. След възстановяването му през 2003 г., през май бил открит интерактивен музей във Валенсия, който се намира в близост до парк Кабесера.
Сред експонатите на музея са включени различни шедьоври на световното изкуство, археологически, исторически документи, както и снимки и рисунки. Колекциите са разделени в осем периоди: древноримски; мавритански; епохата на Средновековието; христиански; по време на управлението на династията на Бурбоните; по време на икономическия подем на града; в близкото минало и настоящето.
Представянето на колекциите се допълва от мултимедийни материали, които възпроизвеждат различни събития от миналото и дава възможност на всеки да се потопи в света на значими исторически събития в този провинциален град.
Също така, можете да видите жителите на града, който преди това са живели в този град и дори да общувате с тях чрез иновативните компютърни технологии. За да се изпълни това на практика, в историческия музей на Валенсия има специални автономни кабини, които са оборудвани с монитори и са посветени на различни исторически периоди. Екраните показват филми за различни епохи от живота Валенсия – като се започне от античния период и завършват в наши дни.
Основният музеен експонат е „Машината на времето“, с която можете да се пренесете във всеки момент от историята на града. Музеят е създаден със съдействието на известни историци на Валенсия, така че експозиция на музея, максимално точно представя реалните исторически факти на града в продължение на двадесет и две столетия.
В музея освен постоянната експозиция се представят и временни изложби. Съществува и зона с универсално предназначение, в която се провеждат майсторски класове за обучение, научни събирания, семинари и конференции. Главната отличителна черта на музея във Валенсия се състои в това, че съчетава  древни археологически находки с автентични исторически документи, които са традиционно допълнения към всеки исторически музей.
Всеки турист, който посещава тази забележителност, изпитва уважение към интересна и сложна история на този красив град, а също така разбира обичаите и културата на гостоприемство по всяко време на народите.

Бяха ни подгонили като глутница. Знаех, че ако се добера до нея ще се спасим. Тя беше дребна вещ, по-скоро приличаща на книга, от която струеше светлина.

Тичак като луда към искрящата книга. Когато стигнах почти до нея, някакъв лъч се стрелна от повътхността ѝ. Обхвана ме цялата. Започнах да се гърча, а в съзнанието ми идваха всички лоши неща, които бях направила. Заплаках, а усните ми шептяха: „Прости ми…..“ изреждах имената на всички, които бях огорчила и наранила.

Изведнъж ме обля силна светлина и в мен настъпи мир.

След мен дотича Влади. За секунди….. и с него се случи същото.

Нашата групата ни приближаваше, в очите им се четеше болка и страх. Те ни гледаха изумени. Изглеждахме им неестествено спокойни. Всеки, които застанеше в обсега на книгата, претърпяваше същата трансформация.

Тези, които ни гоненеха приближаваха. Чуваше се тътен. Всичко, до което се докоснеха се трошеше и смачкваше.

Продължихме пътя си. Пред нас се изпречи стъклена сграда приличаща на оранжерия. Стъкленият ѝ купол покриваше нещо полупрозрачно с неясна форма. Бързо намерих входа и се пъхнахме в нея. Видяхме стълби, по които бързо се изкачихме. Следваше коридор по който се понесохме напред.

Тези, които ни преследваха също влязоха в „оранжерията“. Не ги виждахме, но от грохота, с който се придвижваха ги усещахме.

Ето вече ни настигаха. Виждахме ясно първият. Той тичаше мощно и напористо.

Държах книгата и стоях обезсилена. Виждах следващия, който запотен наближаваше. Протегнах книгата напред и сноп лъчи излязоха от нея. Те се устремиха към първия, който вече ни достигаше. Изведнъж той зашочна да се гърчи и целия  да трепери. Викаше, но до нас думите му не достигаха. Изведнъж се успокои и ни се усмихна. Закрачи бодро към нас, но вече не изпитвахме страх от него.

Появи се следващият, гол до кръста, с пяна на устата. Този път не насочих книгата, но тя сама се фокусира върху втория нападател. и с него се случи същото, както и с първия.

Цялата група, която ни преследваше, стигна до нас. Но тези хора вече ни се усмихваха и протягаха ръце, за да ни прегърнат сърдечно

Сега вече знаехме как действа книгата, който беше в ръцете ни. Тя сияеше в мека наситена светлина и излъчваше лъчи, които ни караха да се обичаме и да се разбираме едни други.

Решихме с новооткритото „оръжие“ да тръгнем между хората, очаквайки да видим любящи и радостни лица.

Турция е доста привлекателна страна за туристите. А такава област в нея, като Кападокия е една от най-посещаваните от тях.
Въпреки това в Кайсери туристите не се задържат много. Те идват тук със самолет, а след това на автобуси се отправят към Гьореме. Това е малко селце, но се явява голям туристически център.
И така, за да задържат туристите, поне за известно време в Кайсери, местните власти решили да изградят една необичайна сграда – ледена пързалка. Най-интересното нещо в тази сграда е, че прозорците изглеждат като оцветени витражи, които често могат да се видят в християнски църкви, построени през миналия век. Пързалка Ice Rink е проектирана от архитектите на турската компания Bahadir Kul Architects. Тя не се намира в града, а на 6 километра в увеселителен парк Anatolian Wonderland, където посетителите могат да научат повече за историята и съвремения живот на страната.
Сградата на пързалката е много необичайна и оригинална. Прозорците в нея приличат на капки, в които като попадне светлина светят в различни цветове. Ако човек е вътре, той остава с впечатлението, че е в калейдоскоп, който е пълен с ярки цветни парчета стъкло. Сградата не е само пързалка, в нея се намира още кафе, където  възрастни и деца могат да хапнат.

В един от китайските градове се намира савсем обикновено начално училище. Поради липса на място за изграждане на лекоатлетически стадион и баскетболно игрище такива били оборудвани директно на покрива на сградата.
Фирмата LYCS Architecture е реализирала проект за начално училише с 200 метрова писта за бягане и баскетболно игрище директно на покрива на здание.
За създаването на такава оригинална структура, архитектите са били водени от липса на свободно място в прекалено застроения град. Покривът е станал доста функционално място за спортни дейности.
За да се гарантира безопасността на децата по време на часовете по физическо възпитание, на покрива е инсталирана  ограда от три слоя  закалено стъкло на почти 2 метра височина. За да се намали нивото на шума в помещенията, са инсталирани определени звукоизолирани прозорци.
Благодарение на овална форма на четири-етажна сграда, вътрешния двора е напълно изолиран от външната среда, което гарантира безопасността на децата по време на учебния процес.
В северната част на Франция също се е появило училище с неправилна форма. Благодарение на многоцветните облицовъчни панели, фасадата на сградата прилича на огромна ярка мозайка в центъра на градските сиви „кутии“.