Крадец влязъл в добре охраняема сграда, без да се пусне алармата. Охраната не го задържала.

Той бил там известно време и безпрепятствено го напуснал.

Ако крадецът бе останал там съвсем малко, щяха да го задържат.

Къде е бил крадецът?

Сега е ваш ред. Внимателно мислете! Защо алармата не се е включила? Защо ако крадецът се бил задържал съвсем малко време, ще го задържат?

Е, хайде, не се отказвайте толкова лесно.

Разбира се, че ще получите отговор на загадката.

Отговор:

тъцедарк е либ в аровтаз.

В Нижни Новгород е преминал фестивал на уличното изкуство „място“, където много майстори са представили работите си. Някои от тях са отбелязани като истински шедьоври.

Първо място е заел портрета на руския писател Максим Горки направен от тиксо, който е дело на уличния художник от Перм Александр Жунев.

Своето творение майсторът е направил по оригинален начин. Той е използвал мрежа и шест вида тиксо. Стилът е наречен „пиксел-тиксо-арт“. Той прилича на пошиване с кръстчета.

Много е подходящ за града. Картината се получава двупланова. Отдалече се вижда образа, а отблизо ярка абстракция от квадрати. Тиксото не е скъп материал, както боите и идеално подхожда по ширина за най-често срещаните мрежи.

Жунев е известен със своите оригинални работи. През 2009 г. е създал портрет на Сергей Есенин висок повече от 12 метра с площ 160 м² върху изоставен строеж  в Перм.

Но известност художникът е придобил след представянето на работата му „Гагарин. Разпятие“ на Денят на космонавтиката 12 април 2015 г.
На рисунката е изобразен първия космонавт Юри Гагарин разпънат на кръст.

На следващия ден творението било изпилено по заповед на заместник кмета на Перм, а съдът осъдил художника да плати глоба от 1000 рубли, с обвинение, че е увредил външния вид на сградата.

Инцидента с унищожението на това произведение предизвикал много бурна дискусия в обществото.

През 2016 г. Александър Жунев е създал от есенни кленови листа на стената на древна къща в Перм портрета на лидера на руска рок група Юрий Шевчук.

Каква трудна сутрин, Борис не беше спал цяла нощ. Той беше доста разтревожен и имаше за какво.

Негово роднини имаха здравословен проблем. Тази сутрин чичо му позвъня и изплака на телефона:

– Милена има рак. На Васко му предстои сложна операция. А баба Стефана вече никой не познава.

Освен това един от най-добрите служители на Борис, се пенсионираше. Той много пъти му бе давал мъдри съвети и измъкваше компанията от кризисни ситуации, а сега бе дошло време да си почине след толкова години напрегнат и всеотдаен труд,

Да, но сега Борис трябваше да довърши важен проект, а толкова се нуждаеше от подкрепата и помощта на стария служител.

Докато Борис си пиеше кафето и разговаряше с хората наоколо, тези проблеми непрекъснато се въртяха в главата му.

При него дойде Весела, стара негова позната. Тя посочи дървеният кръст на стената и каза:

– Това е най-хубавият кръст, който съм виждала.

– Човекът, който се грижеше за сградата, го изработи от клон на старо отсечено дърво, – поясни Борис.

Той я погледна изненадано и допълни:

– Та този кръст виси на стената от няколко години вече.

Весела покри лицето с дланите си и възкликна:

– Не е ли невероятно? Бил е толкова дълго време там на стената, а аз сега чак го забелязах.

Борис се загледа в кръста, символ на Божията любов към на хората. Той разбираше, че това не е случайно. Имаше проблеми, но на къде беше насочен погледа му? Да, това бе знак за него точно в този труден момент.

Борис погледна към кръста  и прие думите на Весела като послание към него, което можеше да се изрази така:

„Аз съм с теб! Винаги съм бил до теб!

Когато преминаваме през трудности, Бог ни отваря очите, за да разберем, че не сме сами и че Той е винаги с нас.

Ако възложим проблемите си на Бога, Той ще ни утеши и ще ни даде изходен път.

Марк Лициний Крас, един от най-богатите римляни през 1 век преди новата ера, значителна част от своето състояние е натрупал от пожари.

Веднага щом научел за горяща сграда, той предлагал на собственика ѝ да я купи за сума, която била много по-малка от пазарната стойност на имота.

Такива предложения правел и за съседните сгради на горящия дом, върху които огънят можел да премине всеки момент.

Ако сделката се сключвала, армия от 500 роби на Крас веднага се заемали с гасенето на пожара, а след това сградите бързо се възстановявали от повредите.

В противен случай Крас не помагал в гасенето на пожара.

При полагане на нова линия на метрото в Рим строители открили водопровод построен преди около 2,3 хиляди години.

Следователите са открили 32 метрова част, която е от римския акведукт Аква Апия, датираща от 312 г. пр.н.е.

Стените на акведукта достига височина 2 метра. Те са изградени от еднакви блокове в пет реда.

Водопроводът е намерен на дълбочина 17-18 метра под площад Piazza Celimontana на югоизток от Колизеума.

По време на строителни работи също са открити гробове от X век до н.е. и основите на сгради от XIX век.

По време на изследване на водопровода учените разбрали, че до  I век. преди новата ера, вода не се  е подавала към него. Той е използван като канализационна тръба.

Акведукт вече е частично разглобен. Планират да го пресъздадат на ново място, за да го покажат на обществеността.