Съществува една легенда за един художник, който бил открил тайната за приготвянето на невероятна червена боя. Никой не можел да подражава на този художник в използването на този необикновен червен цвят.

Така тази тайна умряла с него.

След смъртта му открили заздравяла рана около сърцето му. Така хората разбрали, кой бил източникът на необикновената червена боя в неговите произведения.

Тази легенда ни учи, че нито едно геройство, самоотверженост или успех не стават и нищо ценно на този свят е невъзможно да се направи, безучастието на кръвта от нашето сърце.

Мария пътуваше със сина си Емил в обществения транспорт.

В същия автобус се качи Гларусът, така наричаха 13 годишният Николай приятелите му. Когато Гларусът забеляза Емил присви пренебрежително очи и измърмори:

– Червенокос, пфу …..

След това се обърна към момчето, което се намираше до него, вероятно един от приятелите му и изпухтя:

– Ако някога ми се роди червенокосо дете ще го убия. Какъв отвратителен цвят. Оня малкия трябва да го приберат някъде и да не го показват навън.

Емил бе само на четири години, но думите на това грубо момче го смутиха. Мария се чувстваше унижена, за това, че рижите коси на сина ѝ бяха станали мишена на поредния хулиган.

Когато слязоха от автобуса Емил погледна майка си с тъжни си сини очи и попита:

– Мамо, защо хората не харесват моите коси? Ако бях като батко, който е тъмнокос, щях ли да им се харесвам повече?

Сърцето на Мария се разкъсваше от болка, когато чу въпросите на малкия си син. Тя го прегърна и го притисна към гърдите си.

– Мили мой, малцина са в този свят, които не харесват косите ти. В този свят има добро, освен зло. Съществуват добри и грижовни хора, които не биха се присмели на косите ти, за тях ти не би бил по-различен от другите.

Емил се усмихна топло и каза:

– Не се тревожи за мен, мамо. Въпреки, че говореше лоши думи за косите ми, у този батко може да се намери нещо добро. Вероятно е бил разстроен и е имал проблеми.

Да, в този свят злото не може да надделее над доброто.

В наше време дизайнерите кипят от идеи и създават невероятни шедьоври.

Компанията XL-MUSE е разработила необичаен дизайн, който е приложен в изграждането на библиотека в град Ханджоу в Китай.

Посетителите на библиотеката попадат в лабиринт от книги, пейки и безкрайни стени.

Аналог на тази модна библиотека няма до сега в света.

Светът на животните е много богат и разнообразен. Бог е създал огромен брой животни, които непрекъснато ни изненадват със своята уникалност.

Харесват ли ви необичайните домашни любимци?

Тогава тарантулата е това, което ви е нужно. Храни се с мишки и хлебарки.

Тарантулата се държи в специално оборудван терариум.

Интересното е , че този вид паяк обича да си почива в ръцете на собственика си.

Дължината на тарантулата достига 10 сантиметра.

Сара от известно време се бе заела да учи езика на глухонемите. По цял ден переше ръце, съпроводена от усмивките и болезнените подигравки на близки и приятели.

Тя работеше в малък магазин и мечтаеше за времето, когато ще влезе някой глухоням да пазарува при нея и тя ще го обслужи, все едно в него няма нищо особено, което да го отличава от останалите хора.

Приятелката ѝ Лора казваше:

– Един здрав човек, никога не би разбрал инвалид. Има ли смисъл да се стараеш толкова?

– Обществото не дооценява как се чувстват такива хора, – казваше Сара. – Те имат нужда от разбиране и подкрепа. Бих искала да окажа помощ някой без крайник или лишен от слух, очи, ….

Един ден  мечтата на Сара се сбъдна. В малкото магазинче влезе младеж. Той пристъпи малко неуверено и притеснено към нея. Извади от джоба си смачкан лист и се приготви да обясни на продавачката какво иска.

Но изведнъж Сара вдигна ръце и заговори с него на езика на жестовете. Младежът остана поразен., но и радостен, че се е намерил човек, който го възприема като останалите, без недостатък.

Докато младежът пиеше кафе, Сара му подаде бележка. В нея бе написано:

„Научих езика на жестовете, за да можете да се чувствате тук добре, както всички останали хора, които пазаруват при мен“.

Какъв ли щеше да стане света, ако всички мислеха и постъпваха като Сара.