Първите хора живели в рая. Те били обградени от цветя с необикновенна красота. След грехопадението градината била разрушена и цветята изчезнали заедно с нея.

За да изкупят греха си Адам и Ева се оказали в света и трябвало да работят, за да изкарват прехраната си.

Адам виждал каж жена му тъгувала за прекрасните цветя. Тогава той решил да намери растения подобни на цъфтящите в Едемската градина и да ги поднесе на Ева.

Дълго бродил по земята, но наоколо имало само голи скали и пустини.

Отчаян Адам паднал на колене и по лицето му се стекли оскъдни мъжки сълзи.

И там, където сълзите му падали на земята, разтъфтели такива прекрасни цветя, каквато била неговата любима. Адам откъснал няколко от тях и направил букет, който подарил на Ева.

Ако се вярва на легендата, от тогава мъжете започнали да подаряват букети на своите любими.

Можете да посетите Швеция, за да видите метрото в Стокхолм. То е известно с приликата си на истинска художествена галерия.

В света, това метро се нарича „най-дългата художествена галерия“. В него има стотици станции и три традиционни цветни линии: синя, червена и зелена.

На всяка от тях са се трудили множество художници и дизайнери.

Интересно е, че в метрото се намира и една недовършена станция. За нея се разказват легенди в Стокхолм.

Родих се през пролетта. Живеех благодарение на острото си обоняние и слух. Не можах да виждам света от самото си раждане, защото нямах очи.

Живеех благодарение на моята майка, която се грижеше за мен и ме хранеше.

Всички казваха:

– Това коте рано или късно ще загине.

– Никой няма да го вземе.

– Ще го сгази някоя кола или ще умре от глад.

Но мен ме взеха и ме дадоха на нова майка. Първоначално ме бе страх, но после разбрах, че ме обичат …

Сега съм красив и доволен котарак, който се научи да лови мухи през лятото.

Това, че нямам очи не ми попречи да бъда най-щастливия котарак в любящо семейство….

Живот без борба няма, нито в природата, нито в благодатта.

В основата на физическия, психическия, нравствения и духовен живот е борбата на противоположностите. Такъв е животът, такива са и фактите.

Здравето е баланс между физическия живот и външната среда. И то се поддържа само в случая, когато имам достатъчно запас от жизнени сили, за да се противопоставя на влиянието отвън.

Всичко, което се намира извън моите физически сили, има цел да ме погуби. Това, което не ми е от полза, докато съм жива, разлага моето мъртво тяло на атоми. Ако имам достатъчно запас от сили за съпротива, ако мога да поддържам равновесие, ще бъда здрава.

Това е вярно и относно нашия разум. За да запазим здрав разума си е нужно да се борим и резултатът от тази борба ще бъде равновесие, което се нарича мисъл.

Същото става и в сферата на нравствеността. Всичко в мен, което не е наследило природата на добродетелите, е техен враг.  Ще мога ли в тази борба да победя и да явя истинската добродетел, зависи от моите морални устои. Щом започна да се боря, което засяга това, аз започвам да се държа морално. Няма човек, който би се държал добре  просто, защото не може по друг начин да постъпва. Добродетелта е качество, което се придобива.

Така стоят нещата и с духовността. Христос е казал: „В света ще имате скърби“, т.е. всичко, което не е духовно ме води към гибел “ ….дерзайте, Аз победих света“. Трябва да се науча да надделявам над това, което ми се противопоставя и по такъв начин, да възстановя равновесието на святост, а след това при среща на превратности, аз ще имам причина за радост.

Святостта е налице, когато моя дух и Божия закон в своя най- висок израз – Исус Христос, се намират помежду си в равновесие.