Първите християни бяха повярвали в Господ Исус. Решиха да го следват и да Му служат. Дадоха му сърцата си.

Каква радост имаше при това тяхно решение?! Никой не ги принуди или застави да постъпят така.

Колко общи неща имаха те?

Те имаха общ Спасител, Който умря за тях и проля кръвта си за прощението им.

Общ беше Святият Дух, Когото те радостно приеха.

Общ беше врагът: грехът и злото, против, което воюваха.

Обща бе целта им, прославянето на Бога и спасението на човешки души.

Не е чудно, че всичко това ги сплоти в неделимо цяло.

 „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“.

Ако слушаме тези думи на Христос, ние осъзнаваме, че това са най-дръзките думи, които сме чували до сега.

На нас ни се иска точно обратното, дори и на по-духовните от нас.

– Аз искам да живея, трябва да изкарвам пари, нужно е да се обличам, да си изкарвам прехраната. Главната грижа в нашия живот не е  Божието Царство, а поддържането на собственото ни благосъстояние.

Ако Христос преобръща всичко с главата надолу, първо трябва да се разберем с Бога, защото най-важното в живота ни, не е да се грижим за всичко останало въобще.

„… Не се безпокойте за живота си“.

Нашият Господ казва, че е безсмислено да се тревожим толкова много за това, което е нужно за живота на тялото ни.

Христос не казва, че човек, който за нищо не мисли е блажен, а че Неговите ученици трябва да отделят специално внимание на отношенията си с Бога.

Може би е трудно на един християнин да позволи на Святия Дух да го научи да живее в съответствие с тези думи на Исус.

По-голямата част от Австралия е безводна. На изток от централната част има няколко реки, които са пресъхнали през повечето време.

Ако на север паднат повече дъждове, те пълнят реките и водата бавно тръгва на юг към езерото Еър.

Където мине водата всичко се съживява. Дърветата се разлистват, полетата стават зелени, разцъфтяват цветята, появяват се много животни и птици, особено езерните, които започват да гнездят.

Бог обеща на Своя народ, че ще излива вода в пустинята, а Исус дойде на земята, за да предложи жива вода на всеки, който Го приеме. И животът на такъв човек се променя. Ако някой повярва в Него, сам става извор на жива вода..

Когато Святият Дух ни води и ние постъпваме с милост, вяра и любов, изобилният живот, който ни е дарен, достига до другите.

Много хора първо искат да видят Бога, а след това да повярват  в Него. Нима не сте чували следните думи?

– Покажи ми Бог и ще повярвам.

За учениците на Исус също било много важно да видят Бог. Историите за Закхей и Тома са добър пример за това.

Искаме ли наистина да видим Исус? Ако Го видим, ще повярваме ли, ще Го послушаме ли, ще Му се покорим ли?

Този път е много труден.

Яков се бори и беше благословен. Йов дочака Божия отговор в болки и мъка, за да каже накрая:

– Слушал бях за теб със слушането на ухото си, но сега окото ми те вижда.

Животът на тези, които са видели Бога, се променя драстично. Те Го обикват и следването на Исус за тях вече не е бреме, а извор на истинска радост.

Ние съвременните хора можем да видим Бог, но не по начина на Йоан Кръстител и апостолите.

Тогава как?

Исус се приближава към нас и ако сме отворени за действието на Святия Дух, Той ще ни Го открива.

В Посланието към галатяните апостол Павел описва плода на Святия Дух, в сърцата на християните.

Всъщност всички прояви на Духа са все любов.

Например, радостта е ликуваща любов, дълготърпението е понасяща любов, милосърдието е деятелна любов, кротостта е мълчалива любов, вярата е воюваща любов, себеобуздание побеждаваща любов.

Просто казано, всички те са израз на любов.

Една жена дълго се опитвала да накара сина си да повярва в Бога, но без особен успех. Споделила болката си с пастира си, а той я посъветвал:

– Преди да говориш на сина си за Бога, говори на Бога за сина си. Той ще ти даде сила и любов.

Всяко нещо направено с любов успява.