Бойци на радикалното движение „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ унищожили в иракския Мосул Евангелие с тегло 90 килограма.

– Свещеникът ги призова да продадат тази книга, но те не се съгласиха, – е казал върховния мюфтия на Сирия Ахмад Бадредин Хасун.

Отбелязвайки, че в света няма място за такова понятие като „религиозна война“, върховният мюфтия заявил:
– Религията не прониква в сърцата на хората с меч.

Ахмад Бадредин Хасун призовал всички хора с добра воля да приложат усилия, така че „заразата на екстремизма да не излиза от Сирия и да не поразява останалата част от света“.

Той сега е много обезпокоен, че в Сирия се опитват да се разделят по религиозен признак.

Един човек отиде при един свещеник и му каза:

– Аз съм християнин, но не се чувствам такъв. Сякаш духовно не раста. Застанал съм в неутрално положение.

Свещеникът попита:

– Къде мислиш, че е проблемат ти?

Мъжът каза:

– Мисля, че моят проблем се състои в това, че просто не обичам достатъчно Бога.

Свещеникът го поправи:

– Не в това се състои проблемът ти. Твоят проблем е, че ти не разбираш колко много Бог те обича.

Любовта винаги е отговор на любов.

В Библията се казва:

„Ние обичаме, защото първо Той възлюби нас“

Когато казвате: „Аз не обичам Бога“, това е, защото ти не разбираш колко много Той наистина те обича.

Ако ангелите се радват за един грешник, който се кае, ние можем да сравним ангелското войнство с публиката, която гледа от небето. Те биха могли да бъдат като „облак свидетели“, който отблизо следят нашето земно странстване, без да изпускат нито един детайл.
И разбира се, нашият Бог – Отец, Син и Свети Дух – знае какво се случва с нас. Защото „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме“.
Един свещеник по цяла нощ готвел проповедта си за малка шепа хора.
Веднъж жена му го попитала:
– Защо си губиш времето, да съставяш една проповед, когато говориш на толкова малко хора?
– Ти забравяш, скъпа, – казал свещеникът, – каква огромна аудитория ме слуша.
В живота ни няма нищо незначително, щом сме под наблюдение от небето. Ние ще изпълнява много по-добре нещата, ако си спомним кой ни гледа от трибуните!

Директор на строителна фирма веднъж с цел благотворителност изпратил за възстановяването на една църква цял МАЗ „комби“ с тухли.
Получило се така, че зад волана седнал ръководителят на фирмата, а го съпровождал, седнал до него в кабината, як свещеник в расо, с кръст и брада.
Документ за превозваните тухли нямало. Спрял ги полицай от пътна полиция. Шофьорът отишъл при него и се върнал тъжен в кабината.
Свещеникът попитал:
– Какво стана?
– Сержанта ми отне правата за шофиране, защото няма документи за товара.
Свещеникът мълчаливо излязъл от МАЗа, отишъл при сержанта и си поговорил с него малко.
След няколко минути той донесъл шофьорската книжка на шофьора обратно, а сержанта стоял блед, като платно.
Шофьорът попитал:
– Какво му каза?
Свещеникът отговорил:
– Отидох до сержанта и му казах: „Отдай правото на грешника, иначе жив ще те опея“.

Сградата на православия храм е построена в Горно-Алтайск през 1990 г. от сибирски бор, а след това  е пренесена на кораб за доставки на Руската антарктическа станция Белингсхаузен, разположена на остров Кинг Джордж.
Първоначално двама монаси от руски манастир доброволно са прекарвали в Антарктическата църква година. Оттогава манастира ежегодно изпраща свещеници – игумени в Троицкия храм.
Въпреки разрушителната сила на полярни ветрове, дървената конструкция висока петнадесет метра е непоклатими в продължение на повече от 10 години.
Църквата може да побере до 30 енориаши. Тук идват да се молят служители от руската, чилийската, полската и корейската станции, намиращи се в Антарктида.