По време на промени, войни, катаклизми се преживява сериозна политическа и икономическа нестабилност. А това кара мнозина да напускат домовете си и да търсят място за по-добър живот.
Семейство Енчеви бяха отишли уж на по-добро място, но още бяха на палатка. Главата на семейството Симеон Енчев не можеше да намери квартира и работа. Бяха изпаднали в безнадеждна положение.
– Бог ни е оставил, – плачеше тихо майката, прегърнала трите си деца.
Един ден ги посети свещеникът на местната църква. Той видя в до какво жалко положение бяха стигнали.
– Виждам, че не ви е леко, тук идват много хора с надежда да намерят препитание, но станахте много, – каза свещеникът с болка.
– Имаме нужда от храна, дом и отопление, – намеси се майката. – Децата измръзват през студените нощи. Вече всички кашлят, а нямаме пари и за лекарства.
Свещеника се намръщи. Симеон забеляза това и за да смекчи положението предложи:
– Помолете се за моето семейство и бъдещето му.
– Сега нямам време, – отсече свещеникът и побърза да си тръгне.
Изпадналото семейство в беда остана объркано.
– Какво ще правим сега, щом и от църквата не искат да се молят за нас?
Свещеникът след срещата бързо отиде в близкия магазин. Купи хранителни продукти, а след това успя да събере дрехи за децата.
Когато го видяха, как крачи към палатката им натоварен, семейство Енчеви не повярваха на очите си.
Той им даде храната и дрехите и ги почака да се нахранят и добре да облекат децата си. След, което каза:
– Сега можем да се помолим и да благодарим на Бога за Неговата щедрост. Виждате ли? Той винаги се грижи вас!
