За да снимат гигантски калмар в естествена среда, учените трябвало да проявят малко фантазия. Били използвани светлини, музика, феромони и малки калмари.
Група учени провели изследване на най-загадъчните дълбоководни обитатели на Тихи океан край остров Титидзима, намиращ се на хиляда километри от Токио.
Всички разходи за операцията, която е започнала на 22 юни миналата година, е поел американски милиардер. Той предложил на учените да използват неговата 56-метрова яхта, предоставил на екипа уникална видеотехника за снимане в дълбините на океана и три модерни батискафа.
Изследователи, сред които имало японци и американци направили около 55 гмуркания. По това време всяка група от трима души – биолог, оператора и пилот са били на дълбочина от около хиляда метра от осем до десет часа. За да снемат чудовището на видео, трима специалисти са използвали различни начини.
Американският океанограф Еди Уидер се опитал да подмами калмара със светлина. Той направил мигащи светодиоди, които имитирали излъчващата се светлина от дълбоководни медузи. Вторият специалист, биологът О’Ши реши да използва комбинация от светлина, различни звуци, феромони и пръскаща струя вода.
Ако тези два способа не се увенчаели с успех, следвал трети, най- простия за привличане на грамадния калмара.
Сътрудникът на Националния научен музей в Япония Цунеми Кубедера решил към батискафа да прикрепи малки калмари и да включи цялото осветление. Така в пълната тъмнина, гигантския калмар за цели 18 минути бил в обсега на камерата.
Откритият екземпляр има дължина 3 метра и му липсвали две от най-дългите пипалата.
Дълго време гигантските калмари са се смятали за преувеличение на моряците. Първото доказателство, че те съществуват в действителност, се появява през 1854 г., когато в ръцете на датския натуралист Япетус Стенструпа попаднал фрагмент от челюст на представител от вида. След този инцидент, останки от гигантски главоноги често били изтегляни в мрежите на рибарите или такива били събирани от жителите на крайбрежието по брега.
За 160 години в ръцете на биолозите са попаднали 20 добре съхранени мъртви екземпляра. А живи такива чудовище, до началото на XXI век, никой не е виждал.

Ефективната икономика се различава от неефективната по това, че тя умее да използва най-необикновени източници на енергия. Група учени са разработили технология, която генерира електроенергия от вибрациите на земята, породени от носещия се по релсите влак.
Човек стоящ даже и на десетина метра от влака, знае, че той създава вибрации на земята под краката му. На този ефект са обръщали внимание, когато са искали да обезопасят инфраструктурата от вибрациите, разположена в близост до железопътна линия.
Сега се е появила идеята да се използват тези вибрации за генериране на „зелена“ енергия. Вярно е, че концепцията за T-box  включва инсталирането  върху железопътното платно на малки вятърни турбини, които реагират на зафихрянията на преминаващия влак. Но този път  са изобретили механизъм Stony Brook University, който събира нередовните наравномерни вибрации на железопътните линии в едно направление на движението благодарение, на което може да се генерира електрически ток. Този процес прилича на токоизправителя преобразуващ променливия ток в постоянен.
Благодарение на получената по този начин енергия могат да се захранват неизискващи много железопътни инфраструктури, като прелези, сигнални светлини и др.
С внедряването на тази технология може да се икономисат 10 милиона долара за година. В САЩ тази цифра може да достигне и милиард.