Бяха ни подгонили като глутница. Знаех, че ако се добера до нея ще се спасим. Тя беше дребна вещ, по-скоро приличаща на книга, от която струеше светлина.

Тичак като луда към искрящата книга. Когато стигнах почти до нея, някакъв лъч се стрелна от повътхността ѝ. Обхвана ме цялата. Започнах да се гърча, а в съзнанието ми идваха всички лоши неща, които бях направила. Заплаках, а усните ми шептяха: „Прости ми…..“ изреждах имената на всички, които бях огорчила и наранила.

Изведнъж ме обля силна светлина и в мен настъпи мир.

След мен дотича Влади. За секунди….. и с него се случи същото.

Нашата групата ни приближаваше, в очите им се четеше болка и страх. Те ни гледаха изумени. Изглеждахме им неестествено спокойни. Всеки, които застанеше в обсега на книгата, претърпяваше същата трансформация.

Тези, които ни гоненеха приближаваха. Чуваше се тътен. Всичко, до което се докоснеха се трошеше и смачкваше.

Продължихме пътя си. Пред нас се изпречи стъклена сграда приличаща на оранжерия. Стъкленият ѝ купол покриваше нещо полупрозрачно с неясна форма. Бързо намерих входа и се пъхнахме в нея. Видяхме стълби, по които бързо се изкачихме. Следваше коридор по който се понесохме напред.

Тези, които ни преследваха също влязоха в „оранжерията“. Не ги виждахме, но от грохота, с който се придвижваха ги усещахме.

Ето вече ни настигаха. Виждахме ясно първият. Той тичаше мощно и напористо.

Държах книгата и стоях обезсилена. Виждах следващия, който запотен наближаваше. Протегнах книгата напред и сноп лъчи излязоха от нея. Те се устремиха към първия, който вече ни достигаше. Изведнъж той зашочна да се гърчи и целия  да трепери. Викаше, но до нас думите му не достигаха. Изведнъж се успокои и ни се усмихна. Закрачи бодро към нас, но вече не изпитвахме страх от него.

Появи се следващият, гол до кръста, с пяна на устата. Този път не насочих книгата, но тя сама се фокусира върху втория нападател. и с него се случи същото, както и с първия.

Цялата група, която ни преследваше, стигна до нас. Но тези хора вече ни се усмихваха и протягаха ръце, за да ни прегърнат сърдечно

Сега вече знаехме как действа книгата, който беше в ръцете ни. Тя сияеше в мека наситена светлина и излъчваше лъчи, които ни караха да се обичаме и да се разбираме едни други.

Решихме с новооткритото „оръжие“ да тръгнем между хората, очаквайки да видим любящи и радостни лица.

Пп време на преминалата изложба CEATEC в Токио  компанията Elliptic Labs е представила нова технология, разработена в сътрудничество с японския производител на електронни компоненти Murata, която дава възможност да се управлява смартфон безконтактно, с помощта на ултразвук.
Става дума за специален чип, който е вграден във всеки смартфин, базиран на Android и сканиращ пространството с ултразвукови сензори. Поради това, смартфонът може да „вижда“ жестове около себе си на 180 градуса и позволява да се взаимодейства с него на разстояние от един метър. Инженери от Elliptic Labs смятат за предимство използването на звук в сравнение с инфрачервена светлина, защото има по-ниска консумация на енергия.
Технологията е интересна не само за смартфони, в бъдеще може да се използва за по мащабна електроника или да си взаимодейства с холографски интерфейси. Също така от компанията могат да помогнат да управляването на игрите във виртуална реалност, като го направят по-естествено и привично за човешкото тяло, без да се закачват различни сензори върху него.

Така е устроен животът. Има жени, които се харесват на мъжете, а има и такива, които размишляват и пишат за това. Но всеки иска да бъде обичан.
А какво е любовта? Това е нещо, което идва, настига те, не те пита дали ти харесва и нагло игнорира твоите идеали. Шегувам се!
Той беше шеф в пълния смисъл на думата, а тя негова секретарка.
Тя бе наясно със всеки детайл от личния му живот. Изумяваше я факта, че по-дълга връзка имаше с не съвсем интелигентни и красиви момичета.
Не можеше да го съди, все пак тя беше само негова секретарка. Най-главното ѝ качество бе умението да мълчи. Имаше отлична памет, известно количество интелект и умееше да посреща гостите в офиса. Това беше довереното лице на шефа, неговата памет, мълчалив слушател на изблика на разстроените му нерви, удобен вариан на съвест, пред когото можеше да се оправдава, без да очаква упреци от нея.
Един ден шефът ѝ подхвана разговор за жените. Тя бе млада и той смяташе, че трябва да я научи на ум и разум. Според него, идеалната жена трябваше да бъде лека и ефирна.
– Разбери, – казваше ѝ той, гледайки в нея, но отправил поглед в пространството, – животът на човека е пълен с всякакви трудности и проблеми. Ние постоянно трябва да се доказваме пред другите, за да не ни отнемат мястото под слънцето. За това, когато един мъж е до жена, той иска преди всичко да си отдъхне от всичко това. Той иска нещо по-леко, малко безгрижие и светлина, а не там някакви си претенции, умни мисли, скандали и упреци. На мъжа съвсем не му е нужна силна жена, която винаги знае, какво иска и какво е правото ѝ. Не защото се чувства слаб, просто силите му са му нужни с лихва в обществото на мъже. Той не се нуждае от кукла и домакиня, не и от майка, нужна му е жена.
Този монолог напълно я порази. Но с течение на годините, тя се натъкваше на подобен вид жени и започна да разбира шефа си.
Такива жени могат да се видят отдалеч, те се отличават с блясък и нещо примамващо в очите, леко завъртане на главата, неподражаемо изражението на лицето. Такива жени рядко са сами, мъжете просто ги обожавам и ги ценят. За тях мъжете са готови на всичко, дори да положат света в краката им.
В животът, като правило, така наречените успешни мъже могат да си позволят „идеалната жена“ до себе си. Не защото тя е користолюбива, просто такива жени създават условия, някой да се грижи за тях, а това за съжаление съвсем не е евтино.
В замяна на това тя украсява делничните дни и вечери на мъжа. Тя е лека и безобидна, искрена и горчиво ще плаче за счупеното си токче на обувката и малко след това изведнъж ще забрави за „мъката си“.
Жената трябва да е весела и забавна, тъжна и печална, но в умерено количество, без борба и напрежение. Имено такива жени мъжете искат да защитават. За тях те са нежно цвете извън мръсния терен на живота. За такива мъжете пишат сонети и стихове.

Кислород скоро ще може да се получава от кристалите на този нов материал. Материалът е черен, когато е наситен с кислород и става розов, когато е освободен от него.
Учени от Университета на Южна Дания са разработили материал, който може да абсорбира, съхранява и освобождава големи количества кислород и това може да го прави многократно без да загуби свойствата си, той е като гъба.
Отделянето на кислорода става при нагряване на материала, така че може да се използва и като светлина.
Ключов компонент на иновативния материал е кобалта. В зависимост от концентрацията на кислород, температурата на въздуха, атмосферно налягане и други фактори, веществото може да абсорбира кислород в различни проценти, в рамките на няколко секунди, минути, часове, или дни. Това позволява, например, да се създаде многослойна маска, която ще осигури на човек кислорода от околния въздух, без необходимостта от допълнително оборудване.
Материалът може да съхранява три пъти повече кислород от акваланговия кислороден балон при същия обем. Освен това той  може да изработва кислород дори и от водата.

Една ранна утрин продавачката на цветя бе изненадана пред магазина си от един подранил посетител. На вратата стоеше облечен във униформа млад и красив лвйтенант. На лицето му засия усмивка, когато видя, че жената идва, но в очите му се четеше тъга.
– Много сте подранили тази сутрин, – каза продавачката.
– Бързам за летището. Няма да ме има цяла година, заминавам за Афганистан. – започна да обяснява ранното си посещение младият мъж.
Той усети съчувствие в погледа на жената и сподели:
– Имам много красива жена. Тя изпълва живота ми със светлина и щастие. За това всеки петък ѝ подарявам голям букет красиви и свежи цветя.
Жената заела мястото си сред цветята, леко се усмихна. Тя разбираше напълно младия мъж. Лейтенантът погледна продавачката и смутено каза:
– Не бих искал да прекъсвам тази романтична традиция. Но …. наложената ни принудителна раздяла ще навява много тъга на съпругата ми, – въздъхна младият мъж. –  Дойдох при вас, за да поръчам 52 букета.
– Бъдете спокоен, ще доставям на жена ви всеки петък вечер по един букет, докато се върнете, – обеща му продавачката.
Даже му направи 50% отстъпка за цялата поръчка.
Такава любов не само докосва, просълзява и трогва сърцето, но изпълва света с повече светлина.