Имаше обикновено детство със съответните забрани, радости и забавления. Не му липсваха спречквания с другарчетата и спорове с други. Лошото е, че понякога несправедливо го обвинявах, а той се огорчаваше от това и страдаше много.
Веднъж срещна един старец, който му разказа за страната на истината и светлината. Страна, в която хората се обичат, си помагат, не боледуват, а от радостта и щастието с шепи можеш да нагребеш колкото си искаш. Единственото условие да бъдеш част от тази страна е да дадеш сърцето, мислите и волята си на нейния владетел. Не си мислете, че той е злоупотребявал с тях, напротив неговите мисли са били винаги за добро на хората.
Когато реши да стане част от тази интересна страна, той почувства голяма промяна в себе си. Заяжданията, заплахите, униженията, оскърбленията и всякакъв вид натиск върху него, не оказваха вее същото въздействие, както преди.
Хората, които постъпваха несправедливо към него, предизвикваха в малкото му сърце съжаление и разбиране. Той искаше да ги прегърне и да им каже, че не им се сърди за стореното, защото владетелят на онази странна страна беше влял любов в сърцето му.
Веднъж застана на един разклон. Двата пътя не загатваха по никакъв начин, какво очаква човека, ако тръгне по един от тях.
Докато се чудеше на къде да тръгне, видя много напред силуета на стареца, който беше му разказвал за чудната страна. Той взе решение да го последва, но някаква примамлива музика отвлече погледа му към другия път. Там започнаха да се появяват красиви цветя и прекрасни животни. Наоколо се носеше нежен аромат и сладка омая. Мислите му отново го върнах към другия път и старец, но някакво тихо гласче му нашепна:
– Какво толкова, ще се порадваш на всичко това, а после пак ще тръгнеш по онзи път, ето къде е, няма да избяга.
И той пое към шумната компания от животни и цветя, съпроводени от възторжена музика и натрапващ се силен аромат. Стъпвайки на този път, той забрави за другия. Увлечен от ставащото наоколо, той се отдалечаваше все повече от разклона.
Новият му живот го сграби в хватката си и не му даваше възможност да си отдъхне. Започна работа, ожени се, родиха му се и деца. Живееше, но имаше чувство, че някъде, някога е загубил нещо много ценно.
Колкото и да се опитваше да си спомни, стигаше до една тъмна преграда, след която следваше мрак и тъмнина. Искаше да тръгне напред, но нещо го дърпаше обратно.
Болката, мъката, страхът и липсата на посока и цел присъстваха ежедневно в живота му.
Проблясъци, като някакъв сън за чудна страна изпълнена със светлина и истина, и някакъв старец, просветваха в съзнанието му, като светкавица раздираща небето за миг.
Веднъж вървеше по една малка улица от големия град. Чу песен. Звучеше му доста познато. Сърцето му лудо заби. Той ускори крачка и се насочи по посока на песента. Колкото повече приближаваше толкова повече спомени се връщаха в главата му.
Той видя малко момче заслушало се в разказа на един побелял старец. Сълзи потекоха по бузите му. В момчето позна себе си. Той знаеше вече какво разказва добрия старец на детето. Топлина заля тялото му и той разбра какво беше загубил през всичките тези години.
Реши да поеме по изоставения преди път. Душата му ликуваше. Любов изпълни сърцето му. Той знаеше, че вече нищо няма да може да го отлъчи от необикновената страна и нейния владетел.

Повечето растения добиват енергия чрез фотосинтеза. Но съществуват сапрофитни растения, коити не фотосинтезират поради отсъствие на хлорофил., а вместо това паразитират на гъби.
Пример за съпрофитно растение е подъельник с едноцветни цветчета. То е съвършенно бяло растение без листа.
Тъй като то не се нуждае от слънчева светлина, може свободно да растат на почви в много гъсти гори и още по-тъмни места.

Това, че човек може да работи осем часа без прекъсване, може да се мисли само там, където човек се се смята за малък винт към огромна машина.
Днес бизнесмените все повече разбират, че на работещите трябва да се дава почивка по време на работния процес. Така се появило кабинка на HAWORTH Calmspace.
Компанията HAWORTH е известна в целия свят с качеството на необичайни, но стилни и комфортни мебели. Новото кабинка Calmspace е създадено предимно за офиси. Но тази мебел е предназначена не за работа, а за почивка.
Всеки човек работещ в офис знае, че понякога посред работното време му се доспива. Тогава за каква продуктивност на работния процес можем да говорим тук? Вместо да се измъчва човек, не може ли малко да подремне. Десет – педнадесет минути са напълно достатъчни, за да си отдъхнем и да се върнем на работното място с подновени сили.
Тази кабинка може да се постави във офиса. Тя е защитена от външен звук и светлина. Такаче в нея, човек се чувства в пълен покой.

Това е къща, която помага да се чувствате едно цяло с природата.
Домът е мястото, където можете да бъдете себе си, спирате да се чувствате все едно сте пред прожекторите и можете да се отпуснете. Но само ако къщата не е напълно прозрачна, като стъклените сгради, проектирани от бюрото Santambrogio Milano.
Както било планирано от архитектите, тези къщи трябвало да стоят на горска полянка на брега на морето.
Ако живееш в стъклена къща, ще имаш постоянното чувство за единство с природата.
В тези пространства винаги има много въздух и светлина. Нямате чувство, че сте заключен в бетонна кутия.
Интериора напълно съответства на дизайна на конструкцията. Леки прозрачни мебели с нюанси на сиво и синьо, и голямо празно пространство.
Друго предимство е, че в такива къщи не е необходимо да се мисли за декорация на стените.
Разбира се, да се живеят постоянно в такива сгради не винаги е удобно, но стъклената къща се възприема като място за релаксация. Сливане в едно с природата. Това е една страхотна идея.

Разговаряли двама атеисти. Единият казал:
– Аз съвсем не оченям православните! Как можеш да очерниш тези, които ходят в тъмни, мрачни и черни дрехи? Какво по-черно да им противопоставя? Съвсем не ги очерням, а съм даже и на тяхна страна!
– Кажете ми нещо хубаво, уморих се да ви слушам …
– Ако нямаше черното, никой нямаше да види бялото.
Другият удивени го изгледал:
– А кое е бялото?
– Ето тази светлина!