Галилео Галилей не е бил само астроном и физик, той се е специализирал в изучаването на законите на механиката.

Анализът на неговият телескоп, проведено от израелски физици, показва развитието на великия учен в новаторски за времето си, оптични теории.

Авторите на новото изследване показват, че Галилей не е първият учен и конструктор на оптични инструменти. Но внесените от Галилео изменения в конструкцията дават възможност за увеличение на образа 21 пъти повече, отколкото в направените телескопи до тогава. Освен това, италианския учен е измислил как да регулира отвора на телескопа, това се използва днес при фотообективите за регулиране на блендата.

Специалистите от университета на Хайфа в Израел смятат, че всички тези постижения нямаше да бъдат възможни без пробив в разбирането на законите на оптиката. А простият метод на пробата и грешката, за радикално подобряване на телескопи, не би бил достатъчен.

Използването на по-съвършен телескоп позволило на Галилей да открие луните на Юпитер, фазите на Венера, кратерите на Луната и петната по слънцето. Освен това той е забелязал неправилната форма на Сатурн.

Телескопа на Галилей дава 32- кратно увеличение.

Пищният празник в древния Рим Сатурналии е бил в чест на бога на земеделието Сатурн. Той се празнувал на 17 декември по юлианския календар.
В този ден робите били много по-свободни.
Според един исторически източник, робите вечеряли заедно с господарите си на празнични трапези. Според други робите ядели преди господарите си, но приготвянето на храната си оставало привилегия на робите.
В този ден робите можели свободно да критикуват господарите си без страх от наказания.

Специалисти от НАСА са публикували в глобалната мрежа уникален саундтрак, на който е записан песента на планетата Земята.
Учените са успели да зафиксират нещо приличащо на музика, прихващайки последователно възпроизведените от планетата звуци чрез автоматичната изследователска станция на НАСА, която се занимава с изучаване на радиациония пояс на Земята.
Фенoменът е наречен „Хор на Земята“. Той възниква в резултат на магнитното поле на земята захващащо частици от слънчевия вятър, възпроизвежда звук и го изпраща в открития космоса.
Низкочестотните електромагнитни колебания не могат да се чуят, заради вакуума, в който звуковите вълни не се разпространяват. За това учените са прибегнали до следната хитрост. Преобразували са импулсите в сигнали, достъпни за човешкото ухо.
Оказва се, че не само Земята „пее“. Специалисти от НАСА са пуснали цял диск с космическа музика. На него има шум от пулсари, приличащи на гърмащите звуци на въртолета и бръмчащите биения на слъчевите протуберанси. А при прослушване на звуците от спътника на Сатурн  Йо, може да се чуе шепот, приличащ на човешка реч.

21 декември 2012 г. е важно събитие за астрономи и изследователи. На този ден ще се състои дългоочаквания „парад на планетите“.
„Парадът на планетите“ ще се осъществи, когато Сатурн, Юпитер, Венера, Меркурий, Марс и Земята ще се наредят на една права линия. В цялата история на човечеството многократно са били наблюдавани различни „паради на планетите“, но тази се очаква да бъде коренно различен от предишните. На този ден, не само планетите, но и планети от други звездни системи ще бъдат на една линия, образувайки ос от центъра на галактиката. Тази линия ще бъде извън нашата слънчева система.
Трябва да отбележим, че ако „парада на планетите“ е, ограничен  само в нашата собствена слънчева система това, не трябва да води до сериозни последствия. Тъй като съвременното човечество не се е сблъсквало с галактически паради, много трудно е да се прогнозират възможните последици от подобно явление.
Може би маите са предвидили този голям парад на планетите на 21 декември 2012, и са го определят като края на „Петото Слънце“, свързвайки го с „края на света“.
Тези бедствия на земята са започнали през 2008 г. и ще приключи през 2012-та година. Някои учени предполагат изместване на цели звездни системи и на планетите от предишните им орбити. В резултат може да бъде разбито геотектоничното равновесие на Земята, която бързо ще реагира на значителните промени в гравитацията, което може да доведе до катастрофални последици в световен мащаб.

На дъното в падината, в района на Бахамските острови, е разкрито разнообразие от миниатюрни организми.
Много от тези организми са непознати за науката. Очевидно те се хранят със серни съединения, които са токсични за другите организми. Това би трябвало да зарадват тези, който мечтаят за живот криещ се в дълбокия океан, под ледената кора на спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн Енцелад.
Сините дълбини най-напред са се образували на сушата, а после са се запълнили с вода. Най-дълбоката от тях е Дина 202 метра, болшинството са наполовина по-малки.
През последните ледникови периоди морското равнище е падало 122 метра по-ниско, отколкото е сега. Дъждовете са пробивали пещери в крайбрежните варовити скали. Много от тях са рухнали и са се напълнили със солена вода. В тези тъмни дълбини няма кислород и почти никаква светлина. Над сините дълбини временно са се образували „шапка“ от малко по-плътна прясна вода, която практически не се е  смесвала със солената.
Тези места са изолирани от основните източници на храна и многообразието от форми на морски живот. Независимо от това, в негостоприемните дълбини е намерена богата екосистема, включително скариди, акари и други. Морският биолог Том Улиф от Техническия университет в САЩ е прекарал 30 години в търсене отговор на въпроса, с какво се хранят тези животни. Оказало се, че в основата на хранителната верига са микроорганизми.
Заедно с аспиранта Брет Гонзалес, той измерил температурата, солеността, киселинността, нивото на кислород и водороден сулфид в три басейна. Освен това изследователите взели от дълбините и изучавали в лабораториите образци от бактериални колонии. В един от сините отвори те покривали целите стени и можели да се откъртят с ръце.
Генетичен анализ направен от Джен Макалада от Университета в Пенсилвания показал, че заедно с неизвестни за науката видове там живеят и най-често срещаните микроорганизми, въпреки липсата на светлина и необходимостта да се хранят със сероводород.
Повечето бактерии живеят в сравнително тънък слой, където прясна вода се смесва със солената. Подобни условия могат да се намерят под повърхността на спътникът Европа в местата, където в пукнатините на леда попада богат материал от вулканичните изригвания на друг спътник на Юпитер Йо.