Ралица се облегна назад и се загледа навън. Градината беше доста голяма. Ако поискаше да отсече някое дърво, в къщата щеше да влиза повече светлина, но тя не желаеше да се разделя с тях. Ралица погледна към Петър. Той ѝ нашпомняше на дъб, стабилен и сигурен. Беше много дискретен и с него човек можеше да сподели всичко.

– Всеки проблем си има своето решение, – каза Петър. – Необходимо е да го анализираш до самата му сърцевина и да започнеш да разсъждаваш трезво.

– Но има някои изключения, – опонира Ралица, – имам в предвид непоправимо неразумните хора, а те съвсем не са малко.

Петър се замисли над думите ѝ.

– Непоправимо неразумните рядко управляват фирми, – отбеляза Петър, – такива хора доста често се заемат с управлението на цели държави. Политиците са много по-различни от хорат, които се занимават с бизнес. Политиката привлича хора, неподходящи за това занимание.

Ралица кимна глава в знак на съгласие.

– Именно, повечето са с неоснователно раздуто самочувствие, може би това е и причината да се заемат с политика. Държат да управляват останалите хора. Наслаждават се на властта и всичко свързано с притежаването ѝ.

Петър напълно подкрепяше казаното от Ралица, но допълни:

– Малцина са хорат, които влизат в политиката с искрено желание да променят света към по-добро.

– Не изключвам да има и такива, – каза Ралица, – но те са много малко.

Едва ли тази вечер щяха да стигнат до обсъждане на политиците, но на нея ѝ предстоеше среща с бизнесмен и тя искаше да знае всичко за такива хора, но разговорът се отплесна в друга посока. Може би Петър се бе сблъскал с подобни представители на властта, а това не можеше да не изплува и заеме място в разговора.

Независимо от всичко, това не попречи на Ралица и Петър да прекарат добре заедно на чаша чай.

Гриша беше най-големият от трите деца в едно семейстяо. По-малкият му брат беше с 2 години и половина по-малък от него, а сестра му с 9 години и половина.
Веднъж, когато Гриша беше вече на 14 години спореше за нещо с баща си, който беше втори по възраст между 8 деца в семейството си.
Бащата каза:
– Всяко решение, което вземаш в този дом, го вземащ за трима. Първо за себе си, второ за брат си, който ще постъпи така както и ти, и трето за сестра ти, която ще копира действията на вас двамата. Твоят брат ще се отнася към сестра ти така, както ти се отнасяш към него, а вашето отношения към нея ще повлияе на нейните очаквания от другите, включително и тези на бъдещия ѝ съпруг.
Това силно разтърси Гриша и го накара да преосмисли ролята си на по-голям брат. Той осъзнаваше, че дори и да не се стреми да влияе на околните тези, които го уважават, ще вземат решения и ще постъпват в дадени ситуации като него.
Ако той е сломен и ядосан, така те ще се държат, когато имат неприятности.
Но ако не се обесърчава в трудно време, той може да им предаде самочувствие и надежда за най-доброто.

Лекарят, чиито услуги ползвал Дюма, го помолил да напише отзив за него.
Известният писател написал следното:
„В района, който обслужва доктор N. трябва да се ликвидират болниците“.
Това докторът оценил като признание за неговите заслуги.
Но това, което написал Дюма по-нататък охладило неговото самочувствие.
„Вместо това трябва да се открият две нови гробища“.

Често грешим, когато сме обособили точни критерии, какъв трябва да бъде нашият партньор. Ако са прекалено високи, можем да отблъснем хора, които са ни нужни и ще си останем сами. Трябва да се научим да приемаме тези, които избират нас.
Понякога не ви ли е спохождала мисълта, че нищо не можете?
Така вие само се подценявате и губите самочувствие. По-добре си мислете, че вие сте достойни за уважение и очаквате добро отношение към вас, и тогава останалите хора ще почнат да се отнасят към вас така. Трябва да се справяме с натрапчивите мисли и негативната вътрешна настройка.
Не си мислете, че първото впечатление винаги е вярно. Защо не забележите добрите страни у човек, който първоначално ви е направил отрицателно впечатление? Защо придавате на човек редица качества, които не притежва, ако този човек първоначално сте харесали? Погледнете на ситуациите обективно.
Много често сме усещали, когато някой иска да се представи за това, което не е.
Интересно защо се държим по различен начин, когато се намираме сред тълпата или разговаряме с конкретен човек? Не е нужно да се смущаваме или да се опитваме да се харесваме на някого. По-добре е човек да се държи естествено и непринудено. Не можете да ходите постоянно с избраната от вас маска. Когато опознаят истинското ви лице, ще ви обвинят, че сте скривали истинската си същност.

Веднъж със Сен Санс разговарял диригент, който имал прекалено голямо самочувствие.
Самоувереният диригентът безапелационно заявил:
– В симфониите е неумесно да се използват тромбони.
Изненаданият Сен Санс му намекнал:
– Великият Бетховен си е позволил това и в неговите симфонии доста често звучат тромбони.
Разгорещен диригентът закрещял:
– Какво си позволява той! Изглежда е решил, че щом е Бетховен, всичко му е разрешено!
– О, не трябва толкова много да се вълнувате, господине! – казал Сен Санс. За Бетховен всико е били възможно, но за вас, това не е така…. Просто всеки трябва да се занимава със своите работи.