През 1988 г. французинът Реми Брик само на двата си крака е прекосил Атлантическия океан.

На краката му били превързан и пет метрови потони изработени от фибростъкло. Помагал си само с весло, а зад себе си теглел сал с оборудване за обезсоляване на водата и рибарски принадлежности.

Започнал е пътя си от Канарските острови. Искал е да достигне Гваделупа, но бил изтощен и започнал да халюцинира.

Близо до Тринидад бил качен в траулер.

През 2000 г. Брик си поставил още по грандиозна цел, да премине по същия начин и Тихия океан от Лос Анджелис до Сидни.

Въпреки желанието и силната си воля, той е трябвало да помоли за помощ и рано приключил пътя си на 500 мили на юг от Хаваите. Причина за това била силна буря, която обърнала сала и повредила навигационното му управление.

Случило се така, че едно овче стадо загубило пастира си. Тогава стадото решило да ги предвожда овена.

За това разбрали вълците и изпратили пратеник до стадото, който казал:

– Искаме да живеем с вас в мир и любов. Но като знак за добра воля от ваша страна, моля да ни предадете кучетата на стадото. Те толкова пъти са ни обиждали и гонили.

Овцете се зарадвали, че ще живеят  в мир с вълците. И някои от стадото си спомнили:

– Кучетата лаеха и по нас.

– Хапеха ни, – оплакали се няколко от овцете, – когато пастирът им кажеше да ни прибират в кошарата.

И овцете предали на вълците кучетата. Стадото очаквало вече да живее свободно и в мир с вълци.

След кучетата паднал и овена. Вълците взели да прореждат стадото, защото овцете станали лесна плячка за тях.

Така се свършило със самоуправлението на овцете.