Той е на мястото, където винаги е бил, точно до вас. Бог е с вас, дори и да не го чувствате.

В Библията се казва, че ако имате връзка с Христос, тогава Бог е с вас през цялото време. Той казва: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“.  Бог е винаги с вас. Вие никога не сте напълно сами.

Самотата е време да опознаете по-добре Бога. Във вашето време на самота, трябва да признаете Божието присъствие.

„Молитвата е силна противоотрова за самота. Бог е на разположение 24 часа. Можете да говоря с Него по всяко време, навсякъде и Той разбира, как се чувствате, когато казвате: „Господи, аз съм самотен. Наранен съм! Аз съм нещастен. Чувствам се празен. Помогни ми, Боже „. Можете да говоря с Него по всяко време.

Давид казва в псалмите: „Къде мога да избягам от присъствието Ти?“ Никъде. Вие никога няма да бъдете на място, където Бог не е. Ако сте се доверили на Христос, Той е с вас в сърцето ви. Съсредоточете се върху това, когато се чувствате самотни.

Има ли нещо по-лошо от самотна старост? Със всеки изминат ден главата започва да работи все по-зле, отслабва зрението и слуха. Болестите натрупани през всичките години, сега през настъпилата старост вкупом  напомнят за себе си. А помощ няма от кого да поискаш.

Такава бе съдбата и на Мария, която разчиташе на собствените си спестявания, които намаляват малко по-малко. Тя имаше и пенсия, но колко бе тя?

На кого да се довери? Никой не познаваше. Ако се довери на непознат човек, можеше да загуби и малкото, което ѝ бе останало.

Във входа на Мария скоро се настани в един от съседните апартаменти Елена с трите си деца. Тя бе забелязала старицата и се опитваше да установи добри взаимоотношения с нея, но Мария бе много затворена. Личеше ѝ, че страда от някакво психично заболяване.

Но Елена не се отказа така лесно и Мария ѝ се довери. Един ден възрастната жена я пусна дори в собствения си апартамент.

Това, което Елена видя там силно я шокира.

„Колко време е живяла в тази мръсотия?“ – помисли си Елена.

Виждайки изненадата в погледа на гостенката си Мария каза:

-А това ли, та аз не съм се къпала от 13 години.

В стаята се търкаляха счупени мебели и съдове, раздрани дрехи бяха разхвърляни навсякъде, а пода бе покрит с дебел слой мръсотия.

В другите стаи положението беше още по отчайващо. Някои от вещите дори бяха покрити с плесен. В хладилника на старицата нямаше почти никаква храна.

Сърцето на Елена се сви от жалост. Тя запретна ръкави и започна да чисти. Изхвърли мухлясалите и повредени неща, но трябваше да бъдат заменени с нови. Какво да прави?

Тогава тя се обади на свои приятели и им разказа за съдбата на самотната жена.

В жилището на Мария се появи нов диван с ново бельо, чисти дрехи, без дупки и мебели, които не се разнищваха. Мръсотия беше изчезнала, а хладилника блестеше с поразителна чистота. На рафтовете му се  появи нормална храна.

Мария бе вече по-добре отколкото преди. Тя имаше вече чист апартамент, нови приятели, които я посещаваха редовно и се грижеха за нея. А тази компания бе много важна за нея.

Самотата бе ограбила живота ѝ, но хората смилили се над нея ѝ дадоха много любов и радостни дни.

Защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути? Успокоявам се с това, че не съм сама в мъката и болката си.

Исус, Чиято душа беше „прискърбна до смърт“ търсеше утеха в молитва към небесния Отец. По-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“

Нашият Спасител познаваше самотата, болката, тревогата и страха.Той изпита цялото страдания на кръста.

За това не бива да се притесняваме, че тези емоции са ни присъщи и имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, но доказват, че сме човеци.

Изисква се смелост да приемем страданието, но чрез него ставаме по-силни.

Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма да скърбим, защото там няма да има смърт, плач и болка.

До тогава нека да виждаме, които страдат и да облекчаваме товара им, а след това заедно с тях да пребъдваме в молитва и насърчение.

Всяка година в Амстердам, около 20 души умират в самота.

Техните погребения организира общината.

За целта се наема поет, който съчинява стихове в чест на починалия

Този поет чете тези стихове по време на церемонията, когато погребват мъртвия.

Учени са назовали пет органа, които не са нужни на човека. Списъкът включва наченки на опашна кост, апендикс, мъдреци, мускули на ушите и трети клепач.

Специалистите отбелязват, че по-рано тези органи били крайно необходими, но в днешните условия са станали безполезни.

Например, с помощта на мъдреците нашите предци са се справили с влакнести храни. При храносмилането е помагал и апендикса.

Мускулите на ушите са помагали по-добре да се възприемат звуковите сигнали. Освен това, в наши дни рядко се отбелязват хора родени с къси опашки. Подобен случай е бил описан от Габриел Гарсия Маркес в „Сто години самота“.