Тя роди отново и донесе новороденото у дома. От време на време излизаше, буташе количката, разхождайки децата, а ръцете и скута ѝ бяха винаги заети.

Живота ѝ по това време беше само допир. По цял ден вземаше чинии или съдове, които трябваше да измие и прибере. Ръцете ѝ нежно докосваха главите на децата хлъзгави от шампоана във ваната. С много любов галеше лицата им и почистваше акото по задничетата им. Смело вдигаше тежкото мокро пране…..

Понякога присядаше за десетина минути, докато децата си играеха. А когато някое от тях паднеше, изчистваше калта, почистваше раната, а на ожуленото място лепваше пластир. Обърсваше мократа буза, по която още се стичаха малки сълзици, връзваше развързалата се връзка на обувката и нежно притискаше към себе си малкото телце, което успокоено от допира ѝ, спираше да хлипа.

Когато той се прибираше от работа след дългите часове работа, тя докосваше буйните му кичури коса, едва наболата брадичка и грапавите му изморени ръце. Наблюдаваше го как вдига високо децата над главата си, как грубото му лице се отърква о нежните им личица и издаваше радостен вик и писък заедно с малките, като съпровождаше всичко това с пляскане на ръцете си.

Ако не беше много изтощен от работа, той я докосваше. В този свят на допира, подвижното пространство между двамата се затваряше в ласка, водеща до привичното освобождение.

Всички около нея я ближеха, дъвчеха, целуваха, дърпаха и разсипваха върху нея какво ли не: сок, мляко, урина, мръсна вода, ……

Тя не спираше да мие и пере цели планини от дрехи. Сменяше чаршафите и лигавниците. Търкаше и бърше телата им.

Иска и се да бъде чиста, да ги почисти и тях, но в мига преди да събере сили, да изпере и измие всичко, веднага следва нова проява на „доброта“, която я потопяваше отново…..

Призрачен месарски магазин наскоро бе открит на лондонския пазар. В него се предлага всяка част от човешкия труп: ръце, уши и таже торса.Такъв рекламен ход са измислили създателите на играта Resident Evil Capcom.
Всичко това напомня на сцена от филма на ужасите: части от човешкото тяло опаковани и показани публично. Месо висящо на куки, отделни органи разположени на маси, направени от неръждаема стомана, като в морга.
Човешки ръце могат да бъдат закупени за 5.99 долара, а краката са малко по-скъпи – 6.00 долара, но това не попречи на феновете на Resident Evil и зомбитата ентусиазирано да плащат за тези необичайни предмети. Какво ще правят с тези покупки купуващите ги, само можем да гадаем.
Една от особеностоте на продаващите се човешки части е, че те са направени от месо на животни, но само по вид съответстват на човешките.
Необичайният магазин е открит като реклама на новата игра, но новината за него доста е „нашумяла“.

Идеята за създаването на реална атракция – въртележка, способна да произвежда достатъчно количество на електрическа енергия принадлежи на Бен Маркъм, който е президент на компанията Empower Playgrounds. Бен сериозно е  започнал да мислил за такова устройство през 2006 г., когато година и половина е бил доброволец в Гана.
Тогава дълбоко бил впечатлен от условията на живот при местните хора. В домовете и училищата не е имало електрическо осветление, а в дворовете нямало почти никакви детски площадки за деца. Вдъхновен от идеята, Бен Маркъм  през 2008 г. представил първия работещ прототип на инсталацията. Същия промишлен модел бил завършен наскоро от специалисти.
Сега въртележката и генераторът в комбинация са готов за монтаж в дворовете на Гана.
Подобно на хиляди други подобни игрови въртележки, разработката на компанията Empower Playgrounds, се въртят около оста си за сметка на изтласкването ѝ с ръце и крака.
Разликата между обикновената въртележка и енергетичната е в това, че платформата на въртележката е поставена върху главина, която чрез карданен вал предава въртящ момент на цилиндричен редуктор. Редукторът служи за увеличаване броя на оборотите, което е необходимо за ефективната работа на електрическия генератор.
След това въртенето се предава на вятърна турбина, която според думите на  създателя ѝ, може да генерира електрическа енергия с ефективност над 70 %. Получената енергия се изпраща по подземен кабел към преобразовател за постоянен ток и се натрупва в акумулаторни батерии. В енергийното съоръжение също има и фотоелектрически елементи, които допълнително зареждат акумулаторната батерия по време на училищните ваканции.

Анет Келерман е пропагандирала добре ушит и удобен цял плувен дамски костюм.
Тя била известна за нейното застъпничество и подкрепа за правата на жените да носят цели бански костюми. В ранните години на миналия век от жените  се очаквало да плуват облечени в тежки и некомфортни къси рокли комбинирани с панталони.
През 1907 година Келерман била арестувана в Бостън, Съединените Щати за непристойно поведение, защото посмяла да се покаже с прилепнал по тялото ѝ цял бански костюм и на всичкото отгоре с голи ръце и открит врат .
Съдията одобрил нейните аргументи в защита на свободното плуване като здравословно упражнение и се съгласил, че дамски плувни дрехи са тежките и неудобни.
Арестуването на Келерман възбудило духовете на световната общественост.  С борбеността си, тя спечелила огромна популярност по цял свят. По-късно самата тя става дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на  новата свободна жена.
Ако това е разпуснато и неприлично облекло, какво да кажем за днешната мода? Дали с по-голямата си „свобода“ днес не сме загубили нещо ценно от миналото? Интересно, какво ли днес можем да наречем неприлично?! Разни хора, разни идеали.
Ето и няколко интересни факта от живота на Анет Келерман, навремето си прогресивна жена, която според мен не е „прекрачила границата“ на допустимото.
Анет Келерман е професионална плувкиня, актриса и писателка. Когато е била на 6 години, заболяват краката ѝ и за да преодолеят увреждането, родителите ѝ я записват в училище, където се обучават плувци. На 13 години краката ѝ се нормализират, а на 15 участва в състезания по плуване. През 1902 г. Анет спечелва състезанието в Нов Южен Уелс, на разстояние от 100 ярда и един миля.
На 18 години Анет става първата жена, която се е осмелила да прекоси Ламанша. След три неуспешни опита тя казала:“Имах издръжливост, но не и достатъчно груба сила“.
Дори и в напреднала възраст остава активна, продължава да плува и да прави упражнения до края на живота си.

Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….