Емил сподели на баща си:

– Разбрах, че времето е много важно.

– Особено за добра комуникация, – усмихна се баща му, като знаеше за прибързаността на сина си да говори, без да изслушва до край събеседника си.

Емил продължи:

– Научих, че едно от най-добрите неща, които мога да направя, е да държа устата си затворена.

Баща му поклати глава:

– Това не означава, че не трябва да говориш за даден проблем.

– Но когато заговоря, всичко се обърква, – възрази Емил.

– Трябва да търсиш подходящ момент за обсъждане на темата, ако искаш да бъдеш добре приет, – посъветва го баща му.

– Разбрах, – засмя се Емил. – Не трябва да обсъждам проблем, когато съм разстроен, уморен или изтощен.

– Освен това, – добави баща му, – трябва да усетиш какво е психическото и емоционално състояние на човека, с когото говориш.

– Най-добрия начин за мен е, – тръсна глава Емил, – да стабилизирам емоциите си. Освен това трябва да се чувствам психически и физически готов да се справя с проблема по любящ начин.

– Също така е много важно да следваме ръководството на Светия Дух и да Му се доверим, – подсети го баща му. – Той ще ни отвори подходящия момент, за да се изправим пред проблем или да изразим нуждите си. Светият Дух е най-добрият, Който може да ни даде съвет относно времето за нашите разговори и винаги е верен да ни напътства, когато Го помолим.

– Нека Бог ме води и напътства във всичките ми разговори. Вярвам, че Той ще ми показва правилния момент, човек и тема. Така ще имам благодат, за да бъда добър, – каза бързо на един дъх Емил.

Симо навлезе в определена възраст. Зрението му отслабна и той трябваше да сложи очила, за да може да чете.

Симо установи следното:

– Гледането през тези лещи е ясно, но само ако са чисти.

Той се усмихна:

– Същото важи и за мен като баща. Бог ме е поставил като „леща“, през която децата ми разбират, кой е Той. Ако тази „леща“ е мръсна, груба, липсваща или непоследователна, те ще се затруднят да видят ясно своя Небесен Отец. Бог иска от мен да бъда едновременно баща и татко.

Симо се замисли, а после продължи с разсъжденията си:

– Като баща, аз дисциплинирам и налагам правилата, а като татко трябва да проявявам благодат и нежност.

Симо се почеса по главата и се запита:

– Ако децата ми преценяват кой е Бог, като гледат как реагирам в живота им, какво биха видели? Осигурявам ли им присъствието, защитата и осигуряването, от които се нуждаят, за да имат правилна представа за това кой е Господ? Явно се нуждая от Неговата помощ.

Симо падна на колене и се помоли:

– Небесни Отче, благодаря Ти, че си едновременно мой Баща и мой Татко. Помогни ми да отразявам както Твоето ръководство, така и Твоята любов към децата си днес.

Боли, когато те лъжат. Чувстваш се измамен дори като глупак.

Много пъти, когато сме мамени, чувстваме, че нещо не е наред или е твърде хубаво, за да е истина.

Когато игнорираме това чувство, ставаме жертва на измама.

Елена силно се влюби в един мъж. Когато се срещнаха, бързо станаха приятели.
Двамата прекарваха много време заедно. Наслаждаваха се взаимно на компанията си.

Елена бе неомъжена и когато го попита:

– А ти женен ли си?

Мъжът не я погледна в очите, преди да отговори:

– Не.

Нещо в Елена ѝ подсказа, че той я лъже, но го игнорира, защото много го харесваше. Искаше да продължи да се среща с него.

По-късно тя научи,че имал три деца. Беше съкрушена. Не защото бе влюбена, а защото много му вярваше.

Той бе предал доверието ѝ.

– Мислех, че сме приятели, – каза си Елена. – Не мога да повярвам, че позволих да бъда измамена, въпреки, че нещо ми подсказваше:“Тук нещата не са наред“.

За съжаление измамата е доста често срещано явление. Ние живеем в свят на измама.

Ако някога сте били измамени, приемете случилото се.

Колкото и да ни се иска, не можем да върнем времето назад, за да накараме нещата да се развият по различен начин.

Живот ни научи на някои трудни уроци.

Трябва да вземем наученото и да го приложим към бъдещи решения и взаимоотношения, за да не попаднем отново в същия капан.

Преди да решите какво ще правите, първо се помолете, за да разберете каква е Божията воля.

Позволете на Бог да ръководи вашите решения и следвайте ръководството и подтика на Светия Дух.

Нека Господ да направлява стъпките ви, защото Той вижда по-добре от нас.

Симеон тежко въздъхна и прибави:

– Обикновено възприемаме съкрушено сърце, скръб, гняв и отчаяние като отрицателни емоции, но нали те са Божия идея и замисъл?свят

– В свят, който прекалено издига логиката и рационалността, ние се опитваме да потиснем емоциите си с воля или с мисли. Съзнателно или подсъзнателно си мислим неща като: „Не бива да се ядосвам за това, така че няма да се ядосвам“ или „Тъгата така или иначе не помага, така че просто няма да бъда тъжен“, – отбеляза Огнян.

– Ако искаме да живеем в пълноценно, трябва да позволим на Бог да ни поведе по пътя на емоционалното изцеление, – каза Трифон.

– Как да го направим? – попита Симеон.

– Често това започва, като плачем, – започна да обяснява Трифон. – Сълзите са даден от Бога клапан предназначен да ни помогне да преживеем и освободим емоциите си по здравословен начин.

– Моите родители ми се караха, когато плача, – сподели Симеон. – Те ми казваха, че трябва да съм по-силен. Истинските мъже не плачели.

– Днес Бог ви призовава смело да се изправите пред емоциите си, – заяви Трифон.- И бъдете сигурни, че Той ще ви води към изцеление. Не се страхувайте да оставите сълзите си да се стичат и емоциите си да излязат навън, просто Му позволете да възстанови душите ви.

Огнян наведе глава и поведе малката група в молитва:

– Господи, позволяваме на емоциите ни да излязат на повърхността под Твоето ръководство. Представяме при Теб всяка скръб, разочарование и болка, знаейки, че Ти си Утешителят, Изкупителят и Възстановителят на душите ни.

Семейна двойка на около двадесет години живееше сякаш бяха през 40-те години на миналия век.

Мебелите, дрехите и колата им бяха от този период.

– Ние възприемаме такъв начин на живот, – сподели мъжът.

– Избягваме модерните технологии, но играем настолни игри и посещавайки танци от 40-те години през почивните дни, – допълни жената.

– Ние сме привлечени от този прост начин на живот, – казаха двамата.

– Но това не е автентичното преживяване от 40-те години, – отбеляза Ганчо, техния комшия, – защото това време доминира с ужасяващата Втора световна война.

– На нас така ни е добре, – сбърчи нос мъжът. – Може и без войни.

Възможно е тази двойка да е преживяла трудни периоди, за това са склонни да гледат назад с копнеж през розови очила, забравяйки негативите събития.

Винаги, когато животът ни е труден, вместо да гледаме назад, можем да се вкопчим в Божието ръководство и осигуряване в настоящето си.

Нека се доверим на Божието обещание за по-добро бъдеще.