Тя винаги бързаше. Изтича до стаята да вземе чантата си и се спря изумена. Седем годишната й дъщеря държеше в лявата си ръка сто лева. За детето това бяха много пари. Родителите никога не й бяха давали толкова много пари.
– Соня, от къде взе тези пари?
Детето се разтрепера и бързо смотолеви:
– Намерий ги.
– Къде ги намери? – не отстъпваше лесно майка й.
– На пътя, – накакво прикрито упорство се усещаше в думите на момиченцето.
– Къде ги намери? Кажи ми истината, – майката едва се сдържаше.
– В чантата, – последва примирен отговор.
– Каква чанта? – настояваше майката за бърз отговор.
– В кухнята, – гласът на детето прозвуча плахо и несигурно.
Майката вече не беше на себе си:
– Винаги трябва да се казва истината, мила, – продължи жената назидателно, – От къде взе парите?
И тогава всичко се изясни. Родителите дали на по-голямата си дъщеря пари за покупки. Когато си дошла, по-голямата сестра оставила чантата в кухнята, наредила само покупките, а рестото останало. По-малката намерила по-късно чантата и взела парите.
След цялото това разследване Соня извади от джоба си още една смачкана банкнота от 50 лева.
Родителите бяха смаяни. Но никой от тях не си спомни какъв пример бяха дали на дъщеря си, когато на баща й му върнаха 10 лева в повече и той ги прибра в джоба си без да каже за грешката.

Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.

Изтокът е известен със своите традиции: чайна церемония, акупунктура, резба по нефрит, калиграфия и хилядолетна традиция на живописта. А на Запад в живописта се стремят да изобразят нещо авангардно, разбираемо само за ограничен брой хора.
Изтокът съхранява и развива достигнатото през древността. Ярък продължител на китайската графика е Пол Лунг от Хонг Конг. Той използва лист с формат  А-2 и обикновен молив с графит 0,5 мм.
Преди да започне да рисува е изучавал техниката за рисуване с молив от книгите и форумите по темата в Интернет.
Неговото вдъхновени се подържа от живеещите при него четири котки. Гледайки на рисунката трудно ще повярваш, че това е направено от човешка ръка. Но ако ги разгледаш по-внимателно,ще разбере, че да се предаде живата красота на една котка, може само ръката на майстор. Тук не биха помогнали никакви бездушни обективи, колкото и мегапиксела да имат в цифровата си матрица.

Когато се връчва награда и не просто награда, а Нобелова награда, прието е да се благодари с реч или изказване.
Такава награда ще бъде скоро връчена на поетът Тумас Йост Транстремер.
Осемдесетгодишният Тумас е жива легенда. За този велик шведски поет казват, че ‘неговите кратки, полупрозрачни образи дават един актуален поглед към действителността.“ След такава характеристика ще искате да знаете какво е толкова особено в стиховете му.
Тумас не е само поет, но и пианист, човек с необичайно силна воля. Преди 20 години е прекарал инсулт и е загубил способността си да се движи.
На церемонията при награждаването той ще бъде в инвалидна количка, но въпреки това, ще благодари за наградата, като…“свири“ на пиано. Именно така „разговаря“ със света великият поет и пианист днес.
Преди да заболее Тумас поразявал с умението си да свири на пиано. Сега се справя много по-трудно със инструмента, тъй като дясната му ръка е обездвижена. Въпреки това шведските музиканти са му дошли на помощ, като са приспособили редица музикални произведения да се свирят само с лява ръка.

Ако сте слепи, не означава, че не искате да се облича модерно и със сигурност не означава, че не искате да знаете какво се случва в света около вас. За да се комбинират тези две желания е създадена Braille Sight.
За хората със зрителни проблеми през последните години са създадени безброй различни устройства. Например, Брайл преводач – устройство за четене на сляпо,  ръчни часовници Firsa, електронни книги с Брайлово писмо. Дизайнерите Seungwoo Kim и Harim Lee са създали за хора с увредено зрение технологични очила Braille Sight.
С тях хората със зрителни проблеми ще могат да се наслаждават на красотата на околния свят, а самите те  ще изглеждат интересно и стилно. Braille Interpreter се състои от две части. Първата от тях е рамка, която трябва да се надява на главата като очила. В нея е вградена камера, снимаща пространството наоколо и превръщаща тази информация в цифров поток. Потокът на тази безжична технология, ще се прехвърля на втората част на Braille Interpreter, пластинка, на която с помощта на точки ще бъдат възпроизведени изображенията. За да ги прочете човек с проблеми в зрението, достатъчно е да подвижи ръката си по повърхността й. Разбира се, този метод на получаване на визуална информация е все още далеч от идеалното, но това е много по-добре, отколкото да няма представа как изглежда света около теб.
Пластинката за възпроизвеждане на изображенията може да се държи в джоба и към нея да се прибягва само в случаите, когато е особено необходимо, но може да се държи и постоянно в ръцете. Второто е особено важно по време на разходка и среща с хора.